Решение № 1249 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110200493 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 25 – 0819 – 000032 от 20.01.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 04.01.2025 г. в 12:38 часа в гр. Варна, по ул. „Атанас Москов“ в посока към ул. „Девня“, до входа на магазин „Метро“, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. В. К. намира наказателното постановление за незаконосъобразно, като подчертава, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, доколкото липсват задължителни реквизити в наказателното постановление, а също така акцентира, че липсват доказателства, които да установяват съставомерността на нарушението. Поради гореизложените съображения, отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

1

В проведеното на 16.09.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 493 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. В. К. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, застъпвайки позицията, че е разкопчал обезопасителния колан след като е преустановил движението на автомобила, като освен това допълва, че чисто обективно е невъзможно полицейските служители да са констатирали визуално липсата на обезопасителен колан, предвид отдалечеността им от превозното средство.

В проведеното на 16.09.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 493 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 16.04.2026 г. писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 12:38 часа на 04.01.2025 г. жалбоподателят С. В. К., с ЕГН: ********** управлявал собствения си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № * по ул.

„Атанас Москов“ в гр. Варна в посока на движение към ул. „Девня“, като не бил поставил обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобила.

По същото време на ул. „Атанас Москов“, непосредствено до входа на магазин „Метро“ бил позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от свидетелите К. Г. И. и К. Н. З., които изпълнявали служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в този район на гр. Варна.

Свидетелите И. и З. спрели за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя К. автомобил, като установили, че водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан.

Приемайки, че с това свое поведение на 04.01.2025 г. жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата дата 04.01.2025 г. св. И. съставил акт за установяване на 2 административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 20.01.2025 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя К. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Съдът няма причина да не кредитира и да не даде вяра на двамата разпитани служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна – св. К. Г. И. и св. К. Н. З., които бяха единодушни, че чрез зрителен контакт са установили липсата на поставен обезопасителен колан на жалбоподателя К., който е управлявал собствения си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № * по ул. „Атанас Москов“ в гр. Варна.

Съдът би желал да обърне внимание на показанията на св. Мария Г.а К.а (съпруга на жалбоподателя), която заяви, че след като униформеният полицейски служител е спрял автомобила, управляван от съпруга й със СТОП палка, съпругът й е откопчал обезопасителения колан и се е присегнал към жабката на автомобила, за да потърси документите на превозното средство.

Съдът няма как да кредитира като достоверна една подобна версия, доколкото същата противоречи на здравата житейска логика и е категорично житейски неиздържана.

Нелогично е жалбоподателят да предполага дали ще му бъдат поискани документи за проверка и конкретно какви документи ще му бъдат поискани, за 3 да предприеме подобни действия (да търси документи на автомобила в жабката му), още преди да е имал словесен контакт с униформания полицейски служител.

Именно това е причината съдът да не вярва на показанията на св. К.а.

По отношение възражението на жалбоподателя, че чисто обективно е невъзможно да бъде установено нарушението, в крайна сметка същото е опровергано от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – и двамата полицейски служители потвърдиха, че са констатирали нарушението чрез визуален контакт.

В своята пледория жалбоподателят посочи своите аргументи защо намира за невъзможно да бъде установено нарушението, но същият говореше за автомобил „Хюндай Акцент“, а в случая нарушението е извършено с автомобил „Фолксваген Голф“, който е с различни технически параметри и на практика част от възраженията на жалбоподателя са неотносими към конкретния казус, предвид другия вид превозно средство, с което е извършено нарушението.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Поради гореизложените съображения и

„стъпвайки“ върху доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, съдът намира, че жалбоподателят е извършил на 04.01.2025 г. нарушение на разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и правилно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност.

Наложеното административно наказание е строго предвидено като вид и 4 размер в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с размера и вида на наказанието в процеса по неговата индивидуализация, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 25 – 0819 – 000032 от 20.01.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, доколкото съдът го намира за законосъобразно.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в четири на брой открити съдебни заседания, в нито едно от което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 25 – 0819 – 000032 от 20.01.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 04.01.2025 г. в 12:38 часа в гр. Варна, по ул. „Атанас Москов“ в посока към ул. „Девня“, до входа на магазин „Метро“, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *, като по време на 5 движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда С. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.

Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 493 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6