Определение № 334 от 26.04.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. гр. Добрич, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно частно гражданско дело № 20233200500204 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК по следните въззивни частни жалби: жалба вх.

№ 1053/8.03.2023 г. от длъжника Н. Д. А., ЕГН ********** от гр. Балчик, ул.

„***“ № 1, жалба вх. № 1054/8.03.2023 г. от длъжника М. С. П. с ЕГН ********** от гр. Балчик, ул. „***“ № 11 и жалба вх. № 1055/8.03.2023 г. от длъжника М. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Балчик, ул. „***“ № 51 срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 9/10.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - акт за начет по чл. 417, т. 9 от ГПК на Районен съд – Балчик по ч. гр. дело № 640/2022 г.

С посочената заповед съдът е разпоредил длъжниците М. Д. М. и Н. Д.

А. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на кредитора Община Балчик, ЕИК 000852544, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, обл. Добрич, пл. „***“ № 6, представлявана от кмета Н. Д. А., сумата от 317 524,63 лв. /триста и седемнадесет хиляди петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща солидарно дължима сума по Акт за начет №11-0415/13.05.2019г. и Заключение от 19.06.2019г. на фин.инспектор при АДФИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 15.12.2022 г. до изплащането й, както и сумата от 6 350,50 лв. /шест хиляди триста и петдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото – платена държавна такса, а длъжниците М. Д. М. и М. С. П. са 1 осъдени солидарно да заплатят на кредитора Община Балчик сумата от 68 552,68 лв. /шестдесет и осем хиляди петстотин петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща солидарно дължима сума по Акт за начет №11-04-15/13.05.2019г. и Заключение от 19.06.2019г. на фин.инспектор при АДФИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 15.12.2022 г. до изплащането й, както и сумата от 1 371,05 лв. /хиляда триста и седемдесет и един лева и пет стотинки/, представляваща разноски по делото – платена държавна такса.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателите не са били налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 и чл. 418, ал. 3 от ГПК на заповед за изпълнение в полза на кредитора за процесните суми. Актът за начет, който е послужил на заявителя за извънсъдебно изпълнително основание не е редовен от външна страна документ. Сочи се, че липсва идентичност между адресатите на акт за начет и лицата срещу които е поискано да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Конкретно в документа по смисъла на чл. 417, т. 9 от ГПК солидарна отговорност за причинените на кредитора имуществени вреди е посочено, че следва да носи и юридическото лице „Претоварна станция“ ООД – гр. Варна, което дружество не фигурира сред длъжниците в заявлението, респ. срещу него не е постановено незабавно изпълнение за посочените по-горе суми.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна Община Балчик, ЕИК 000852544, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, обл.

Добрич, пл. „***“ № 6, представлявана от главен юрисконсулт Ж. М., е изразила становище вх.№ 1255/21.03.2023 г., според което подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Добричкият окръжен съд, на основание чл. 418, ал. 2 от ГПК, провери документа, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, с оглед редовността му от външна страна и удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане против лицата, срещу които се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като констатира следното от фактическа и правна страна:

2

Частните жалби са подадени в законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, което е извършено на 20.02.2023 г.

Длъжниците са депозирали в срока по чл. 414 от ГПК възражения срещу издадената заповед за изпълнение. В тази насока са приложените с възраженията доказателства поканите за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20237390400018 с изх.№ № 581/14.02.2023 г.; 568/13.02.2023 г. и 567/13.02.2023 г. и разписки за връчването им, като М. М., Н. А. и М. П. са получили поканите на 20.02.2023 г. заедно с подлежащия на принудително изпълнение акт – заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 640/2022 г. на РС – Балчик. Действията по връчването са обективирани в разписките от 20.02.2023 г. от връчителя – ЧСИ Слави Сербезов.

Предпоставка за допустимост на частната жалба е и едновременното подаване и на възражение срещу вземането. При наличието на процесуалните предпоставки за подаване на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подлежи на проверка основателността й.

Предвид изложеното подадените от длъжниците, в качеството им на активно легитимирани страни, разполагащи с правен интерес да искат отмяна на неизгодно за тях разпореждане за незабавно изпълнение и срещу подлежащ на обжалване акт, частни жалби са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Производството по ч. гр. Дело № 640/2022 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК, като то е подадено до компетентния районен съд – съдът по постоянния адрес на длъжниците, а именно Районен съд – Балчик /чл. 411, ал. 1 от ГПК/.

Кредиторът е заявил, че претенцията му се основава на Акт за начет №11-04-15/13.05.2019 г. и Заключение от 19.06.2019 г. на финансовия инспектор при Агенция за държавна финансова инспекция.

Издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на съставен акт за начет налага необходимостта основанието за издаване на заповедта и на изпълнителния лист да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, включително и че е настъпила предвидената в закона изискуемост на вземането.

Компетентността на съда в производството по чл. 419 от ГПК е ограничена само до преценка на обстоятелството дали актът, въз основа на 3 който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна- т.е дали е спазена формата и съдържанието на представения със заявлението документ, с който се установява изискуемостта и ликвидността на подлежащото на изпълнение вземане, като не се включва преценка за истинността на самия документ, нито за валидността на извършени от други органи или лица действия във връзка с документа. Тази преценка може да се осъществи само в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Всички основания за недействителност, които не са видими от документа, не се проверяват в заповедното производство.

Актът за начет, за да е редовен от външна страна, следва да съдържа всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 43, ал. 2, т. 1-5 и ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция /ППЗДФИ/ и чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ, а именно: данни за проверяваната организация или лице; данни относно извършената финансова инспекция – дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период; данни за лицата, причинили вредите; констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута, подпис на финансовия инспектор, съставител на акта.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, след съставянето на акта за начет на начетените лица следва да се предостави възможност за депозиране на възражения в срок, определен от финансовия инспектор, не по-кратък от 14 дни. По възраженията финансовия инспектор има задължение да се произнесе, съгласно чл. 22, ал. 4 от с.з., с мотивирано писмено заключение, а съгл. чл. 22, ал. 6 от ЗДФИ, когато след допълнителна проверка по повод направените възражения се установи, че същите са основателни и по същество променят констатациите в акта за начет, образуваното производство по акта се прекратява.

Според чл. 47, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДФИ финансовият инспектор съставя заключение по акта за начет и когато не са постъпили обяснения в определения срок, след което заключението се предоставя на проверяваната организация и на начетените лица веднага след съставянето му по реда, 4 предвиден за акта за начет. Съгл. чл. 51 ППЗДФИ, актът за начет се изпраща от овластените в закона лица на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, но след приключване на процедурата по чл. 22, ал. 1 – ал. 4 от ЗДФИ, респ. чл. 46 и чл. 47 от ППЗДФИ.

Следователно, за да бъде годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 8 от ГПК, т.е. да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, актът за начет следва да отговаря на посочените по-горе изисквания.

В конкретния случай представеният акт за начет № 11-04-15/13.05.2019 г. отговаря на изискванията на закона, и е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, на което да е настъпила изискуемостта. Действително налице са данни за връчването му на начетените лица, както и за даване на възможност същите да направят възражения по него. Налице е и заключение на финансовия инспектор, изискуемо съгл. чл. 22, ал.4 ЗДФИ и чл. 47, ал.2 и 3 ППЗДФИ, което е задължителен реквизит. Но не може да се приеме, че законоустановената процедура е окончателно приключила и може да се пристъпи към подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК.

В случая не са налице доказателства да е изпълнено изискването на чл.

17, ал. 5 от Закона за държавната финансова инспекция, според която разпоредба докладът по ал. 1 /чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ гласи: „За резултатите от финансовата инспекция съответният финансов инспектор изготвя доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства“/, мотивираното писмено заключение по ал. 4 и писмените становища по ал. 2 и 3 се предоставят в срок от три работни дни на органа, издал заповедта по чл.

16, ал. 1 за предприемане на последващи мерки, а именно директора на агенцията или упълномощни от него лица.

Директорът на Агенцията за ДФИ удостоверява финализиране на процедурата по съставения акт за начет и необходимостта от действия по чл.

50 и чл. 51 от ППЗДФИ. Именно в правомощията на този орган е да обобщи цялото производство от финансовата инспекция, респ. по съставения акт за начет, включително и със запознаване на възраженията на начетеното лице, 5 мотивираното писмено заключение на финансовия инспектор и приложените доказателства, и ако прецени, че не са налице основанията за имуществена отговорност, да прекрати производството по така съставения акт за начет.

Ако този орган прецени, че производството не следва да се прекратява, предприема действия актът за начет да бъде депозиран в съда.

По делото липсва нарочно писмено изявление на Директора на АДФИ /съобразно правомощията му по ЗДФИ да обобщи цялото производство от финансовата инспекция, респ. по съставения акт за начет/, в което да са дадени указания за осчетоводяване на вземането по липси и начети в размер по партидата на отговорните лица, ведно с дължимите лихви, и за предприемане на действия за изпращане на акта за начет на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което обосновава извода за липсата на финализиране на процедурата по съставения акт за начет, респ. за изискуемост на вземането.

При отсъствие на доказателства за изпълнение на предвидената в закона и правилника за неговото приложение процедура, не може актът за начет да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, на основание чл. 51 от ППЗДФИ – след приключване на процедурата по чл. 22, ал. 1 – ал. 4 от ЗДФИ актът за начет се изпраща на прокуратурата за проверка (чл. 22, ал. 7 от ЗДФИ), респективно на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК (чл. 51 от ППЗДФИ).