Решение № 1463 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110208242 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Л. А. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-4332-034142/21.05.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 /тридесет/ лева за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната по делото жалба се сочи, че визираното в атакуваното наказателно постановление нарушение не е било извършено. Излага се релевантната според въззивника фактология по случая, като се акцентира на обстоятелството, че са употребени от жалбоподателя лекарствени продукти преди пристигането на полицейските служители, които могат да дадат положителен резултат за наличие на наркотични вещества при направата на тест с дрегер.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление в цялост.

В съдебните заседания жалбоподателят Л. А. И., редовно призован, се представлява от адв. Я., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло, като в допълнение излага, че 1 въззивникът не е извършил нарушение по ЗДвП, а такова нарушение е извършил шофьорът на репатрака, който е влязъл в конфликт с жалбоподателя вследствие на собственото си противоправно поведение, тъй като трамваите се ползват с предимство пред останалите МПС-та. Сочи се, че след като е извикан с трамвая в депото, жалбоподателят е изпаднал в страхова криза, тъй като е обществено известно какви проблеми има между ватманите и ръководството на трамвайния транспорт, като е имало заплаха, че ще бъде уволнен. Поддържа се, че при прибирането си в депото въззивникът е взел и друго лекарство, тъй като го е боляла главата конкретно в тази стресова ситуация.

По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Л. А. И. срещу Наказателно постановление № 23-4332034142/21.05.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

2

На 03.11.2023 г. около 13:40 ч. в гр.София, по ул.“***“, с посока на движение от ул.“***“ към площад “***“, жалбоподателят Л. А. И. управлявал трамвайна мотриса *** с инвентарен номер ***, като на кръстовището с бул.“***“ възникнало ПТП между управляваната от жалбоподателя трамвайна мотриса и камион марка „***“ с рег. № ***, управляван от *** ПопИ.. За възникналото пътно – транспортно произшествие били сигнализирани органите на реда.

При изпълнение на служебните си задължения служители при ОПП – СДВР, в чийто състав бил свидетелят А., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, посетили трамвайно депо „Красна поляна“, където заварили както водача на трамвайната мотриса, така и другия участник в ПТП, управлявал камион марка „***“ с рег. № ***. На място в депото по – късно същия ден, а именно на 03.11.2023 г. около 16:06 часа, Л. А.

И. бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", който отчел положителен резултат за „амфетамин“.

За констатациите от извършената проверка свидетелят А. съставил против водача на лекия автомобил Л. А. И. АУАН серия GA № 1131220/03.11.2023 г. за това, че на 03.11.2023 г. в 13:40 ч. в гр.София, по ул.“***“, с посока на движение от ул.“***“ към площад “***“ управлявал трамвайна мотриса *** с инвентарен номер *** и на кръстовището с бул.“***“ като участник в ПТП водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества и техни аналози, изпробван с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARLK 0001 с проба номер 060, извършена в 16:06 часа на 03.11.2023 г., която отчете положителен резултат „Амфетамин“. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя.

Във връзка с последното на въззивника Л. А. И. бил издаден талон за медицинско изследване № 0174326 с отбелязване, че следва да се яви във Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок до 45 минути от връчването на талона. В указания срок жалбоподателят И. се явил във Военно-медицинска академия, но отказал да даде кръв и урина за изследване, като при съставянето на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози посочил, че е употребил „една линия амфетамин 3 на 03.11.2023 г. около 15:30 часа“, което обстоятелство било отбелязано в самия Протокол.

По случая било образувано досъдебно производство № 230 ЗМК – 1997/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 51440/2023 г. по описа на СРП, което приключило с постановление на СРП от 08.05.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, като материалите по същото били изпратени на ОПП – СДВР за преценка вземане на административно отношение.

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 21.05.2024 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Л. А. И. е санкциониран за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 30,00 (тридесет) лева.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 27.05.2024 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля А., както и изготвената в хода на съдебното производство съдебно – медицинска и химико – токсикологична експертиза.

От показанията на свидетеля А. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации в хода на същата, в това число – че жалбоподателят Л. А. И. е установен в трамвайно депо, където трамвайната мотриса е била паркирана, като на място в делото е бил тестван за употреба на наркотични вещества, както и че тестът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Установява се от свидетелските показания също така, че след извършване на теста и докато полицейските служители са изчаквали техническото средство да посочи конкретен резултат, че въззивникът И. им е съобщил, че след произшествието е бил много стресиран и е пил успокоителни. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват 4 констатираните обстоятелства при проверката, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на разпитания полицейски служител в цялост.

От заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно – медицинска и химико – токсикологична експертиза се установява, че извършената проба е качествена и е специфично имуноаналитично изследване с техническо средство за професионална употреба с инструментално отчитане на получения резултат и дава индикация за наличие за амфетамин. Видно от експертното заключение е също така, че нито един от лекарствените продукти Магне Вб (2х1т.), Сераза (1т.) и Зиртек Д (2х1т.) не съдържа вещества или субстанции, които да дадат фалшиво-положителна (кръстосана) реакция за употреба на наркотично вещество амфетамин при тестване с техническо средство „Дръг тест 5000”. Тези медикаменти нямат психотропно въздействие и не повлияват поведението, поради което след употребата им не е забранено управлението на МПС. Приема на „Зиртек Д“ е възможно да позитивира резултата от специфичното имуноаналитично изследване с техническо средство „Dreger Drug Test 5000", но не за амфетамин. Съдът кредитира експертното заключение като изготвено от компетентни вещи лица, в рамките на притежаваните от тях научни знания и не съществуват съмнения в неговата обоснованост и правилност.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на 5 процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 08.05.2024 г. СРП е постановила прекратяване на наказателното производство по ДП № 230 ЗМК 1997/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 51440/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура и е изпратила материалите на ОПП-СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Предвид приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и с оглед мотивите на Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС, в случая не се прилагат давностните срокове, установени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Същевременно, доколкото от датата на постановяване на акта на СРП до датата на издаване на наказателното постановление не са изминали повече от 6 месеца, то следва да бъде възприето, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при съобразяване срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.