Решение № 35 от 11.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Петрич, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20241230200825 по описа за 2024 година

П роизводството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.-А.-20**“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Р.“ № *, представлявано от управителя А. М.

П., против Наказателно постановление № 21-0000332 от 14.05.2024 г. на Началника на ОО „АА“ гр. Благоевград, с което на дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл.11б, изр.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, на основание чл.178б, ал.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, тъй като изложената фактическа обстановка не отговаря на действителността и не е извършено нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно 1 постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от адвокат А. Б., която поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на акта, като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира съдебни разноски.

Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

За ТО – Петрич към РП – Благоевград, призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените заседания, разпитани са свидетелите Е. А. Г., С.

Х. Г. и А. Д. Я..

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа стрА. следното:

Безспорно се установи по делото, че на 24.04.2024 г. около 14:15 часа в офиса на учебен център „Б.-А.-20**“ ЕООД в гр. П., ул. „Р.“ № *, служителите на РД „АА“ гр. София – свидетелите Е. А. Г. и С. Х. Г., след направена на 19.04.2024 г. в ООАА – Благоевград справка в информационната система „Regix“ за актуално състояние на трудовите договори установили, че от 10.03.2024 г., дружеството - жалбоподател не е назначило на трудов договор технически сътрудник, след като на 09.03.2024 г. бил прекратен трудовия договор на Ц. В.

К., заемала посочената длъжност до момента до посочената дата. В хода на проверката, проверяващите установили, че учебният център притежава 2

Разрешение № 3906 за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на ОО „АА“ – Благоевград област. Установили още, че в учебния център за периода от 10.03.2024 г. до деня на проверката не е имало назначен по трудов договор технически сътрудник. Нарушението е установено след извършена справка в регистъра на информационната система „Regix“ на НАП за актуалните трудови договори към 19.04.2024 г.

За така установеното нарушение, на 24.04.2024 г. актосъставителят Е. А. Г., в присъствието на свидетеля С. Х. Г., съставил на дружеството жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 343380, в който отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.11б, изр.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

АУАН е предявен и връчен срещу подпис на управителя на дружеството – А.

М. П., ЕГН **********, която в графа обяснения и/или възражения по акта, е отразила, че поради заминаване за чужбина на досегашния технически секретар и поради ниското заплащане не е имало кандидат, а на 09.03.2024 г. управителят на фирмата е назначен да съвместява двете длъжности.

Въз основа на така съставения акт, на 14.05.2024 г. Началникът на ОО „АА“ Благоевград издал и обжалваното НП № 21-0000332, в което възприел изцяло изложената в акта фактическа обстановка, като за описаното административно нарушение по чл.11б, изр.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, на основание на основание чл.178б, ал.7, предл.1 от ЗДвП, наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

НП не е връчено на жалбоподателя, като видно от приложените по делото два броя известия за доставяне от 15.05.2024 г. и от 09.07.2024 г., същото е върнато като непотърсена пратка. Дружеството-жалбоподател разбрало за издаденото срещу него НП при справка в информационната система на НАП.

В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани А. Д. Я., актосъставителят Е. А. Г. и свидетелят по акта С. Х. Г..

Свид. А. Я. изнася, че работи като ръководител учебна дейност в дружеството жалбоподател от 2013 г. до настоящия момент. Твърди, че бил извикан когато проверяващите пристигнали в офиса на фирмата, като същият им обяснил, че 3 предишният технически сътрудник напуснал и имало издадена заповед управителя на фирмата да съвместява и двете длъжности. Излага твърдения, че техническият сътрудник напуснал на 09-ти март и веднага пуснали обява за работа, както и пуснали заповед управителят да съвместява и двете длъжности – управител и технически сътрудник. Посочва, че първоначално проверяващите след разговор по телефона казали, че нямало на база на какво да съставят наказателно постановление, но след около пет-десет минути получили обаждане, след което заявили, че трябва да съставят акт, тъй като техническият сътрудник нямал трудов договор. Сочи, че били в очакване наказателното постановление да излезе в рамките на месец, но такова не им било връчено и след пет-шест месеца получили покА. от НАП да заплатят доброволно санкцията по издаденото наказателно постановление или тя ще бъде принудително събрА.. Излага, че никой не е получавал наказателното постановление, че управителят на фирмата е всеки ден в офиса, но същата не е получавала или подписвала нищо. Посочва, че към настоящия момент формално има лице на трудов договор, но по принцип никой не се хващал да работи, защото работата била два пъти седмично по два часа. Своевременно след прекратяването на трудовия договор на предишния технически сътрудник пуснали обява за работа, но никой не идвал, нямало желаещи и затова пуснали заповед управителят да съвместява и двете длъжности.

Свид. Е. Г. посочва, че на 24.04.2024 г. в офиса на фирмата съставили акт затова, че от 09.03. до момента на съставяне на акта нямало назначен технически сътрудник в учебния център. При съставянето на акта присъствал управителят на дружеството, на когото връчили акта и същият се подписал.

Заявява, че установеното нарушение било единствено след направена справка на 19.04.2024 г. от системата на ИИ „АА“ София, „Реджикс“ за актуални трудови договори. Не може да посочи дали имало възражения, но казали, че предишният сътрудник бил освободен на 09.03 и от 10.03. до съставянето на акта приемат, че няма сътрудник.

Свид. С. Г. заявява, че на 24.04.2024 г. в седалището и адреса на управление в гр. П. сред направена справка в системата „Реджикс“ за актуални трудови договори извършили проверка в учебния център на дружеството4 жалбоподател, при което установили, че няма назначено лице като технически сътрудник във фирмата от 10.03.2024 г., като такова имало до 09.03., когато бил прекратен трудовият договор с другото лице. Посочва, че в хода на проверката от управителя на фирмата не били представени документи, че имало назначено друго лице като технически сътрудник. Изнася, че било обяснено, че след съставянето на акта имали възможност да представят обяснения или документи в потвърждение на това, че имало назначено друго лице на тази длъжност. Сочи, че актът бил връчен и подписан, не може да посочи дали имало написани обяснения, но изразили несъгласие с написаното в акта. Излага твърдения, че наказателното постановление се издавало в едномесечен срок от съставянето на акт, като се изпращало уведомително писмо на фирмата или на нарушителя, ако е физическо лице, че има издадено наказателно постановление и следва да отидат в офиса, за да го получат на място. Заявява, че по пощата не се изпращат наказателни постановления, нито актове, а само се уведомят, че наказателното постановление е издадено и могат да си го получат, след което имат възможност да го обжалват.

По делото е представена Справка за актуално състояние на всички трудови договори към 19.04.2024 г. от Регистър на уведомленията за трудовите договори и уведомления за промяна на работодател. Същата установява, че длъжността технически сътрудник при дружеството - жалбоподател е заемА. от съответния служител за периодите, както следва: от 11.02.2016 г. до 15.09.2016 г. - Б. Я., от 20.08.2018 г. до 01.10.2018 г. - Б. Я., от 02.10.2018 г. до 07.12.2018 г. - Г. В. К., от 08.03.2022 г. - К. И. В., от 01.02.2024 г. до 09.03.2024 г. – Ц. В. К.

Приложени са и заверени копия от Списък към Разрешение № 3906, Заповед за съвместяване на длъжността управител и технически сътрудник № 3/09.03.2024 г., информация за непогасени публични задължения и справка за задълженията към 10.10.2024 г. на „Б.-А.-20**“.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

5

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Относно срока за обжалване съдът намира, че същият е спазен поради липсата на надлежно връчване на НП, респективно невлизане в сила на атакуваното НП.

По отношение на въпроса за допустимостта на жалбата в аспект на спазване реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи допълнително следното:

Действително върху обжалваното НП е отбелязано, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН от дата 31.07.2024 г., съответно е влязло в сила на 15.08.2024 г.

От изричния текст на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.

От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно пратката да не е потърсена на адреса, а да се констатира, че лицето трайно е преустановило връзката си с него.

Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. По мнение на настоящата съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени, а и гласни доказателства тези условия не са налице. Съображенията в тази насока са следните:

От приложената по преписката разписка – известие за доставяне е направен опит на 31.07.2024 г. да се връчи екземпляр от процесното НП на седалището и адреса на управление на дружеството, като пратката е върната с отбелязване – непотърсена.

Очевидно е, че от представените по преписката доказателства, не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, че НП следва да се счита 6 връчено и то от дата 31.07.2024 г.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:

- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;