Решение № 241 от 01.06.2020, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 2168/2019
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 01.06.2020
- В сила
- 15.07.2020
- Състав
- ВЕЛЕМИРА ДЕНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал. 5,т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- Чл.187 ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46 ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.136 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.136 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.247 и 250 · Кодекс на труда
- чл.247 и 250 · Кодекс на труда
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168 гр. Габрово 01.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2168 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 179 ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи в Районно управление - Габрово при Областна Дирекция на МВР – Габрово от м. август 1988г, като понастоящем заема длъжността „Командир на отделение.” До 31.01.2019г ищецът е осъществява трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на дневни и нощни смени от 22.00 - 06.00 часа, с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, а считано от 01.02.2019г. работи само при режим на нощни смени, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.
Съгласно, чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Въпреки това, ищецът С. за периода 11.11.2016г. – 31.01.2019г. е работил между 6-8 нощни дежурства месечно, а от 01.02.2019г. до 11.11.2019г. между 14 и 16 нощни дежурства, за които не е получавал трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв .
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период, обхващащ времето от 11.11.2016г. до 11.11.2019г е действала Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г. ( обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. ), като в нея липсва изрична норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен, аналогична със тази на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 11.08.2014 г.
Това обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките.
При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно соченият нормативен акт, в чл.9, ал.2 - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното място.
В настоящия случай, през процесния период обхващащ времето от 11.11.2016г. до 11.11.2019г., ищецът е работил 2 256 часа нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 2 578 часа или извънреден труд 322 часа. Респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен труд е сумата 2 132 лв. Ищецът по иска не е получавал възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016г. – 11.11.2019г., което поражда правния му интерес да заведе настоящия иск срещу ОД на МВР Габрово, който е пасивно процесуално легитимен да отговаря по иска, тъй като е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР.
Предвид гореизложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Областна Дирекция на МВР - Габрово да заплати на ищеца С.И.С. на основание чл.178, ал.1, т.З във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР сума в размер 2 132.00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 11.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на вземането.
В хода на делото, след приемане заключението на допуснатата съдебно– счетоводна експертиза, на осн. чл. 214 от ГПК , е допуснато увеличаване на размера на иска, като същият следва да се счита предявен за сумата от 2 295.09 лева.
Ответникът в депозирания отговор заявява, че не оспорва, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, поради това в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Ако нещо следва да се допълва, изменя или променя, то трябва да стане със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на работещите по служебно правоотношение като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои отосновно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
За процесният период правната уредба на нощният труд на служителя в МВР е регламентирана в чл.179, ал.1 от ЗМВР във вр.ап.З и чл.187, ал.1 и ал.З от същия закон, както и в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени както с функциите на МВР, така и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага както субсидиарно, така и по аналогия.
От друга страна в чл.187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, а в чл.187,ал. 5,т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 ч. на отчетен период. Ноторно известно е, че извънредният труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното за него работно време, като това не е налице в конкретния случай.
Ищецът С. ***, за периода от
11.11.2016г. до 11.11.2019г. е заемал длъжността „командир на отделение" в РУ Габрово при ОД МВР Габрово. За посочения период същият е осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредба на чл.187,ал.З от ЗМВР. От
01.01.2016г. до 11.11.2019г. ищецът е работил само при режим на нощни смени.
През процесния период 11.11.2016г. до 11.11.2019г. по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й.
Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.З НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон.
В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период е действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22,00 ч. - 06,00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
На ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което ответникът представя платежни бележки. От тях е видно, че за положения нощен труд ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Трудът положен между 22.00 -06.00 часа следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.
Претенцията на ищеца С. за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положения от него като работещ на 12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните.
На следващо място чисто теоретично погледнато, за да се приложи разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, относно нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; г) трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 необходими предпоставки, две- по б."в" и „г" не са налице. В чл.187,ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ.
На държавни служители - полицейски органи в МВР работещи на нормирано работно време им се заплаща цялата продължителност на съответната 12 часова смяна, като в нея влизат и ползваните от служителя време за хранене от 30 минути, време за отдих - два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути - регламентирани със Заповед 264з-1082/18.08.2016 г., Заповед №264з-327/26.02.2018 г., Заповед № 264з-2403/28.11.2018 г„ Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор ОДМВР - Габрово, относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР – Габрово..
Също така направеното от ищеца искане да му се изплати по един допълнителен час - 13 -ти ( извънреден), за всяко нощно дежурство, за посочения в исковата молба период, който дефакто не е заработил, а е получил като е умножил 8 X 1.143 и е получил 9.144 часа и към тези часове е прибавил 4 часа дневен труд и е получил 13 часа отработени, при 12 часова смяна. Като прибавим към неговата смяна и часовете на другата дневна смяна 12 часа излиза, че тези служители на МВР работят извън времето, само в пространството, защото заработват 25 часа при 24 часово денонощие.