Решение № 136 от 26.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Русе, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20254500500097 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Н.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от З. И. И. - ********* чрез адв. Р. К. - АК гр. Русе против решение № 1169 от 17.08.2024 г., постановено по гр. д. № 5354/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ 258 за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът „Н.“ ЕООД гр. Русе не дължи на ответното дружество „Електроразпределение Север” АД сумата от 5 530,20 лева, представляваща цена за електроенергия за извършена корекция за минал период от 29.06.2023 г. до 26.09.2023 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Р., бул. "В. Л." № 14, Пицария, абонатен номер **********, клиентски номер **********, за което вземане е издадена фактура № 0109552999/03.10.2023 г. Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според 1 жалбоподателя направените от първоинстанционния съд правни изводи противоречат на събраните писмени и гласни доказателства и установеното от фактическа страна, за което излага подробни доводи. Счита, че за да възникне правото на ответното дружество да коригира сметката за електроенергия е необходимо да бъде установено по безспорен начин, че по допълнително монтираната линия преминава електрическа енергия, която реално се ползва от абоната, но не се заплаща, а в случая това обстоятелство не се доказва от събраните доказателства. На следващо място счита, че при съставянето на констативен протокол № 5501563 от 26.09.2023г. не е спазена процедурата предвидена в чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, като самият протокол е съставен в отсъствие на потребителя на ел. енергия, като няма данни изобщо да е уведомен, както и данни как е търсен и дали изобщо е търсен. Протоколът е подписан от двама свидетели - Е. А., разпитана по делото, която заявява, че пред нея отворили паната и имало някакъв кабел в салона на заведението, който не бил свързан и не захранвал уреди в заведението, но не е присъствала при отваряне на бетонната шахта, не е видяла присъединения допълнителен кабел, както и това, че същият влиза в Пицарията. Вторият свидетел - Н. Н., подписал протокола като представител на МВР, командир на отделение в Първо РУ Русе, заявява, че видял присъединени 4 бр. кабели, четирижилни, и всеки със сечение по 6 квадрата, към главното табло на блока, но не и за това, че единият от кабелите влиза в прцесния обект на ищеца, както и че е захранвал този обект. Претендира отмяна на решението, уважаване на заявената от него претенция и разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата "Електроразпределение север" АД гр.

Варна, ЕИК 104518621 чрез адв. Е. К. - АК Русе оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.

Счита за установено, че проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване на ел. енергия е осъществена съгласно нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 ПИКЕ/, реда и начина /чл. 48-49 ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата /чл. 50-58 от ПИКЕЕ/. Акцентира, че в настоящия случай, от представения по делото констативен протокол, заключението на вещото лице и събраните гласни доказателства, и чрез разпит на свидетелите се установява по несъмнен начин, че е налице извършено неправомерно вмешателство в схемата на свързване на 2 обекта с електрозахранващата мрежа, довело до отклоняване на отчитаната от СТЕ електрическа енергия което обуславя правото на ответното дружество „Електроразпределение Север” АД, да коригира сметката на абоната. Сочи, че протоколът за извършена проверка е редовен, същият е подписан от свидетели и в този смисъл е спазено изискването на чл. 49 ПИКЕЕ. Претендира разноски.

Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. Ищецът е поискал да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество "Електроразпределение север" АД гр. Варна сума в размер на 5 530,20 лв, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период – от 29.06.2023 г. до 26.09.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Р., бул. "В. Л." № 14, Пицария, абонатен номер **********, клиентски номер **********, за което вземане е издадена фактура № 0109552999/03.10.2023 г. Заявил е, че не дължи на „Електроразпределение Север” АД, претендираната сума, тъй като не съществува правопораждащ факт за начисляването й по този начин и в този размер. Навежда доводи за това, че СТИ, респективно неговата схема на свързване не е манипулирана от него, нито е била потребена допълнителната ел. енергия начислена за процесния период в размер на 5 530,20 лв. Позовава се на обстоятелството, че в съставения протокол не са отразени замервания, които да сочат отчетена по процесния кабел консумация сочеща на потребление, което не се отчита от СТИ, а е посочено, че единствено се установява разлика между токовете измерени в началото и в края на главния захранващ кабел на блока, като се твърди, че са присъединени 4 броя кабели, но не и кабела, които влиза в имота му, още повече, че не са посочени стойности на направени измервания, в началото и в края на допълнителния кабел, за да се установи подобна разлика. Счита, че освен това голословно се твърди, че посоченият кабел 3 захранва част от инсталацията на обекта, а в действителност същият, не е свързан изобщо към инсталацията на посоченият обект. Оспорва съставеният констативен протокол по чл. 49, ал. 3 ПИККЕ, както и размера на определеното задължение.

Ответникът "Електроразпределение север" АД гр. Варна е заел становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за допустимост на извършената корекционна процедура. Развил е подробни доводи за дължимостта от ищеца на процесната сума. С тези мотиви е поискал от първата инстанция искът да бъде отхвърлен.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес.

От служители на ответника е съставен констативен протокол № 5501563 от 26.09.2023 г., видно от който при извършване на контролни проверки и измерване е установена разлика между токовете, измерени в началото и в края на главен захранващ кабел за блока. След отваряне на бетонова шахта, където минават кабелите е установено, че към главния разпределителен кабел, чрез разделка и усукване са присъединени 4 броя кабели, тип СВТ 4х6 кв.мм, като единият от тях захранва част от инсталациите на обекта. Ползваната по този начин електрическа енергия, по този кабел, не се отчита от СТИ и не се заплаща. Присъединени са 3 броя жила към трите фази.“

Процесният протокол е съставен от А. И. Д. и К. В. И. - служители в ответното дружество. В него като свидетели са вписани Е. П. А. и Н. Н., и двамата призовани и разпитани пред първоинстанционния съд.

От приложените по делото - справка за корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия и фактура № 0109552999/03.10.2023 г. във връзка с Протокол № 5501563 от 26.09.2023 г., е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на абонатен номер **********, клиентски номер **********, в резултат на което за периода от от 29.06.2023 г. до 26.09.2023 г. и от 01.07.2023 г. до 26.09.2023 г., е начислена за плащане сумата от 5 530,20 лв с ДДС.

За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът е посочил, че е налице реално потребена, но неотчетена поради външна 4 намеса електроенергия. Намесата е умишлена, чрез манипулиране на схемата на свързване, като в констатираната схема на свързване е установена разлика между токовете, измерени в началото и края на главния захранващ кабел на блока. Към главния разпределителен кабел, чрез разделка и усукване, са били присъединени 4 бр. кабели тип СВТ 4x6 кв.мм./за трифазен ток/, като единият от тях е захранвал част от инсталацията на обекта. Присъединени са 3 бр. жила към 3 фази. При това положение консумираната електрическа енергия, преминала към абоната по директната линия, не е измерена от СТИ, т. е. същата е доставена, но не е заплатена от абоната поради неправилното й отчитане и същият дължи нейното заплащане. След като е заплатена по-малка цена от реално дължимата, следва да бъде доплатена дължимата сума.

Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 90 дни /от 29.06.2023 г. до 26.09.2023 г./ общото количество ел. енергия – отчетено + коригирано е 14 212,8 kWh и може да бъде доставено на абоната при съобразяване на пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Експертът е посочил, че извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР и е на стойност 5 530,20 лв с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Условие за надлежното упражняване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми. В тази връзка следва да се отбележи следното:

Ищецът се легитимира като потребител на ел. енергия в процесния имот, който е електроснабден и оспорва съществуването на задължението по направена за минало време корекция на сметката, за което е издадена фактура № 0109552999/03.10.2023 г.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи 5 наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си, т. е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената във фактурата сума.

Настоящата инстанция намира, че по делото е безспорно доказано осъществяването на факта, описан в констативния протокол № № 5501563 от 26.09.2023 г. за наличие на извършено неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта на ищеца, находящ се в гр. Р., бул. "В. Л." № 14, Пицария, абонатен номер **********, клиентски номер ********** с електрозахранващата мрежа, довело до отклоняване на отчитаната от СТЕ електрическа енергия, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, които потвърждават фактите, посочени в същия. С нормата на чл. 50, ал. 2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. е предвидена възможност при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения