Решение № 1671 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1671 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110200478 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 478 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л. Л. Й. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз1 978 от 10.12.2025 г., издадена от И. С. М., инспектор в 09 РУ – СДВР.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което се иска отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна чрез своя процесуален представител сочи, че няма основания за отмяна на атакуваната заповед и моли същата да бъде потвърдена.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Със заповед рег. № 3384зз-978 от 10.12.2025 г., издадена от И. С. М., инспектор в 09 РУ – СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в 18:30 ч. на 10.12.2025 г. жалбоподателят бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 09 РУ на СДВР. В процесната заповед било посочено, че след надлежно предупреждение лицето пречи на полицейски органи да изпълняват своите задължения по служба. Заповедта за задържане била връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към нея.

Жалбоподателят бил освободен същия ден в 20:30 ч.

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от инспектор И. С. М., полицейски служител от 09 РУ–СДВР – компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано 2 лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане.

В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР – данни, че лицето което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. По настоящото дело е изискан и приложен препис от административна преписка, в което се съдържа и докладна записка, в която са развити фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта, касаеща осъществяване на дейност по опазване на обществения ред от полицейски служители във връзка с провеждан протест, при която жалбоподателят е спрян за проверка и е посочил, че в себе си носи лютив спрей и отива на протест. Л.Й. е отказал да предаде спрея на полицейските служители, които са приели, че същият би могъл да създаде опасност за участващите в протеста граждани поради което административният акт е надлежно мотивиран, спазени са административнопроизводствените правила по издаването му и не са налице предпоставки за отмяната му на процесуално основание.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 МВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която съгласно ЕКПЧ съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по изключение съобразно чл. 5, § 1, от ЕКПЧ. Това задържане е свързано сцел осигуряване на изпълнение на законово задължение и предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни процесуални действия.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят изисква да се установи, че лицето е предупредено ясно от страна на полицейски орган и то не изпълни указанията на предупреждението, а напротив – пречи.

Съдът приема, че в настоящия случай се установи наличието на подобни данни, като 3 жалбоподателят е отказал да представи на полицейските органи намиращо се в него защитно средство, което би могло да предизвика безредици по време на протест, на който същият е заявил, че отива. На полицейските органи е вменено задължението да опазват обществения ред, като неизпълнението на указанието им да предаде спрея е съзнателно създаване на пречка пред тези задължения. С оглед на това, в случая към момента на вземане на тази ПАМ е имало изискуемите по смисъла на закона данни, които да пораждат възможност от задържане на жалбоподателя за срок до 24 часа. Според настоящата инстанция е приложен правилно материалният закон, което води до преценка на следващата предпоставка, която да обуславя необходимостта от задържане, а именно неговата съразмерност спрямо преследваните цели.

Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка и за целта на закона, за конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на обществената им опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на полицейските органи биха се превърнали в произвол и злоупотреба с власт. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в случая е оправдано, като задържането е извършено с оглед на обществения интерес за опазване на обществения ред, който интерес надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

По делото се установи, че след задържането на жалбоподателя с него са извършени процесуални действия – обиск, поради което правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в степен, съответстващ на целите на закона. Следва да се посочи и, че задържането е продължило далеч по-малко от максималния законов срок, като лицето е освободено около два часа по-късно. По тези съображения съдът намира, че в настоящия случай е спазен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.

В обобщение, доколкото не се установиха основанията по чл. 146 от АПК оспорвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото ответната страна има право на разноски и своевременно претендира такива, изразяващи се във възнаграждение за юрисконсулт.

Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Л. Л. Й. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-978 4 от 10.12.2025 г., издадена от И. С. М., инспектор в 09 РУ – СДВР.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК Л. Л. Й. да заплати на СДВР сумата от 50 евро разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5