Решение № 309 от 02.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Бургас, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500313 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№

3633/08.12.2023г. на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, от длъжника по изп.д.№ 20238010400096/2023г. на същия ЧСИ - В. К. Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. П., ул. „Д.“ № *** и настоящ адрес, регистриран в К. И., считано от 02.03.2023г. (стр.24 по приложеното копие от ИД), чрез адв. Ж. Нейчев, с адрес на кантора: гр.Бургас, ул.„В.Левски“ № 16, ет.3, офис 316. Обжалвани са действията на ЧСИ по посоченото изп.дело, изразяващи се в налагане на запор върху пенсията на Г., получавана в Република България. Позовава се на несеквестируемост по чл.446 ГПК. Моли за отмяна на наложената изпълнителна мярка. Твърди, че от 5 години не се е прибирал в Република България и не е уведомен за издаването на изпълнителен лист против него, затова не е могъл да възрази срещу вземането, нито му е връчена покана за доброволно изпълнение. На следващо място твърди, че размерът на пенсията му е значително по-малък от несеквестируемия минимум, затова наложеният запор следва да бъде отменен. Ангажира доказателства.

1

Взискателят – Община Приморско, представлявана от Кмета на Общината, оспорва жалбата. Заявява, че е необоснована. Моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че несеквестируемостта на доходите на длъжниците не е абсолютна, а се подчинява на определени условия. Счита, че Г. има достатъчен доход, за да бъдат събрани публичните вземания на Общината.

Също не ангажира доказателства.

По делото е приложено становище на ЧСИ Трифон Димитров по образуваното пред него изп.д.№ 20238010400096/2023г. по реда на чл.436, ал.3 ГПК.

Понеже се касае за жалба, въвеждаща оплакване за несеквестируемост на доходи, съдът приема, че е своевременно подадена, при съобразяване с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, т.1, в срока по чл.436, ал.1 ГПК. При липса на достатъчно убедителни доказателства относно връчването на въззивника на писмо от НОИ за наложен по изп.д.№ 96/2023г. на ЧСИ Тр.Димитров запор и поради липсата на приложен плик по делото, от който да се установи датата на пощенското клеймо, съдът приема, че срочността следва да се тълкува в полза на въззивника. Ето защо намира, че въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице и е допустима. Досежно нейната основателност съдът приема следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№ 20238010400096/2023г. на ЧСИ Тр.Димитров, гр.Бургас е започнало по възлагателно писмо от Община Приморско, в качеството на орган по приходите по чл.4, ал.2 ЗМДТ, във вр. с чл.4 ДОПК, за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания. Към писмото са приложени няколко броя актове по реда на чл.107, ал.3 ДОПК за установяване на задължения по ЗМДТ – данък МПС.

Във възлагателното писмо е посочено, че АУЗ са изпратени и връчени по реда на чл.29 ДОПК – по регистрирания адрес на Г. и чл.32, глава Шеста от ДОПК – чрез поставяне на съобщение, необжалвани, следователно стабилизирани и влезли в сила. Твърди се, че въззивникът дължи описаните по тях суми и на ЧСИ е възложено събирането им.

С възлагателното писмо взискателят е поискал образуване на принудително изпълнение против Г. и започване на принудително удовлетворяване на вземанията на Общината, като е възложил на ЧСИ да 2 извърши справка за имущественото състояние на длъжника, наличието на банкови сметки и налагане на запор на банкови сметки, запор на вземания на длъжника, запор на движими вещи, както и възбрана на недвижими имоти.

С ПДИ изх.№ 1578/04.04.23г. на ЧСИ, изпратена с писмо с обратна разписка от ЧСИ и непотърсена, Г. е поканен да погаси публичните вземания и да се издължи доброволно. С изпращане на ПДИ по реда на чл.428, ал.2 ГПК са изпратени запорни съобщения до „Алианц Банк България“ АД и НОИ за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника, както и ценностите в касетки и трезори и пенсията на лицето. Постановено е сметките да бъдат блокирани до размера на дължимата и посочена в запорното съобщение сума, но да не се превежда до второ нареждане.

Удръжките да се правят ежемесечно, при спазване на правилата на чл.446а ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

В отговор е постъпило уведомление от банката, че по сметката на длъжника има наложени запори.

Също така е постъпило и съобщение от НОИ относно наличие на данни от системата за електронен обмен на социално осигурителна информация.

Испанският осигурителен институт е информирал НОИ с формуляр Р6000 – Решение за пенсия, че лицето получава испанска пенсия в размер на 771.36 евро, а от НОИ – България получава и българска пенсия в размер на 444.58лв.

При изложеното, съдът приема въззивната жалба на длъжника за неоснователна.

На първо място относно оплакването, че не е уведомен за задълженията по АУЗ и съответно – не е могъл да възрази по тях: Оплакването не е основателно, защото видно от приложените по копието от изпълнителното дело писмени доказателства, уведомления до длъжника за задълженията му са изпращани регулярно до регистрирания му адрес, без да бъдат получени.

Обстоятелството, че от 6-7 години живее постоянно в К. И. и не се е връщал в Република България от 5 години не го освобождава от задължението да посочи адрес за контакти и неизпълнението на това задължение е изцяло в негова тежест. Както се установи и бе описано по-горе, Община Приморско е спазила реда по ДОПК за уведомяване на длъжници с променени, но нерегистрирани адреси.

Що се отнася до твърдяната несеквестируемост на получаваната в 3

Република България пенсия: Съгласно разпоредбата на чл.446 и чл.446а ГПК несеквестируемостта се простира не само по отношение на вещи, но и по отношение на доходите на длъжника до определени размери, както следва: по чл.446, ал.1 ГПК – „Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа“;

Съгласно чл.446а ГПК: „Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка“.

В конкретния случай, видно от приложените доказателства от Испанския осигурителен институт и от НОИ – България, общият размер на получаваната от В. Г. пенсия възлиза на 771.36 евро х 1.95583 = 1508.65лв. + 444.58лв. – общо 1953.23лв., което значително надвишава минималната за Република България заплата и горницата над нея е секвестируема.

В тази връзка съдът отбелязва, че задълженията по АУЗ са възникнали на територията на Република България, събирането им по принудителен ред е по реда на ГПК и е подчинено на разпоредбите за минималните размери и характера на несеквестируемите суми.

В случая става въпрос за пенсия, върху която няма забрана за налагане на запор, стига да са удовлетворени условията на чл.446 и чл.446а ГПК.

Освен това оплакването, че основната пенсия на Г. в К. И. е в размер на 117.63 евро, а остатъкът от 643.73 евро е добавка за местоживеене, не обосновава уважаване на въззивната жалба. Явно е, че сочената добавка представлява част от изплащаната регулярно в полза на В.ев пенсия от ОИ на К. И. и по приложеното пенсионно решение тази добавка е включена и 4 представлява част от пенсията.

Описаната по-горе фактическа обстановка и изложените правни изводи водят до заключение за потвърждаване на действията на ЧСИ относно налагане на запор върху сметката на длъжника в посочената банка, както и върху получаваната в Република България пенсия, при спазване на разпоредбите на чл.446 и чл.446а ГПК ГПК и на останалите законови текстове, уреждащи несеквестируемостта, понеже удържането на суми ще става по отношение на части и суми, които не се включват в несеквестируемия доход, посочен по-горе.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ въззивна жалба вх.№ 3633/08.12.2023г . на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, от длъжника по изп.д.№ 20238010400096/2023г. на същия ЧСИ - В. К. Г. , ЕГН:

**********, с пост.адрес: гр. П., ул. „Д.“ № *** и настоящ адрес, регистриран в К. И., считано от 02.03.2023г., против налагане на запор върху пенсията на Г., получавана в Република България..

Препис от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Трифон Димитров рег.№ 801, с район на действие - района на БОС, за прилагане по делото.

Решението е необжалваемо.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5