Решение № 708 от 28.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Сливен, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230103219 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че С. И. Ж. е страна по Договор за потребителски кредит № 2457865/16.10.2021г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който получава под формата на кредит сума в размер на 4465,12лева. Съгласно чл.4.1 от същия, за да бъде обезпечен той, тя следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД. Сторила го отново на същата дата, по който следвало да заплати сума в размер на 3000 лева.

Твърди се още, че по него жената всъщност заплатила 1 250лв., а по договора за потребителски кредит- общо 4765,12 лева. Като последица от това били издадени удостоверения, че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Ж. счита, че Договор за потребителски кредит № 2457865/16.10.2021г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, както и че не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съгласно последната, договора трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. В настоящия случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант, а и въобще не ставало ясно изобщо какво все включва в ГПР.

Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. След като кредитора при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които 1 го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да се посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това се твърди, че договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Заплащането й следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Твърди се, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Позовавайки се/основавайки се на горното, Ж. предявява иск по чл.55 ал.1, предл.първо от ЗЗД, да бъде осъдено „Кредисимо“ ЕАД да й заплати сума в размер на 300 лева, недължимо платена от нея договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2457865/16.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Втората й претенция също е основана на чл.55 ал, 1 пр. 1 от ЗЗД и е да се осъди „Ай Тръст“ ЕООД да й заплати 1250 лева, недължимо платено от нея възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 16.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, в който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата има валидно сключен договор за потребителски кредит с него, както и договор за предоставяне поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД от същата дата, с който последното се задължава срещу възнаграждение да предостави поръчителство по договора за кредит. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцата е заплатила сумата от 300 лева, но се счита, че същата е платена на валидно правно основание. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ се задължава да извърши за сметка на ищцата възложените от нея действия, а именно: да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита и „Кредисимо“ не е страна по договора между ищцата и „Ай Тръст“. Оспорва се твърдението, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Оспорва се твърдението, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ е „задължително условие за получаване на кредита“. Твърди се, че „Кредисимо“ не задължава потребителите да сключват договори за предоставяне на поръчителство с „Ай 2

Тръст“, а договорът за предоставяне на поръчителство не е задължителен и страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Твърди се, че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК, защото разходът по договора за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство не е „следвало“ задължително да бъде сключен, нито представлява „подвеждаща информация“ или „скрито оскъпяване“, както се твърди с исковата молба. Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Оспорва се твърдението, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.

11, ал. 1,т.9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът съдържа фиксиран лихвен процент от 35,65900 % за целия период на изпълнението му, както и ГПР в размер на 42,15 %. В Приложение № 1 от процесния договор е посочен и размера на възнаградителната лихва в погасителния план. За целия срок на договора е приложим фиксиран лихвен процент, изискуемите параметри за изчисляване на ГПР са изчерпателно посочени и пред кредитополучателя не съществува съществена или непосилна пречка да провери годишния процент на разходите по договора за кредит.

Предвид изложеното се моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищцата искове, а именно установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит № 2457865/16.10.2021г. и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на сума, дадена без основание.

Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор и от „Ай Тръст“ ЕООД, в който исковете също се оспорват изцяло, по размер и основание. Твърди се, че то е сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца, като главницата е в размер на 4 465.12лв., а общия размер на дължимите за връщане на кредитора суми е 6 310.08лв. За т.н. услуга поръчителство, било дължимо възнаграждение, разсрочено на 24 месечни вноски, от по 235.16лв., съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Този ответник изтъква, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, както е в процесното правоотношение, същият не дължи възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита.

Ответникът признава, че по процесния договор ищцата е погасила задължението си по договора за кредит предсрочно, а по договора за поръчителство е заплатила на поръчителя сумата, която претендира по втория осъдителен иск-1250лв.

Излага становище, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размера му е съобразен с риска, който "Ай Тръст" поема.

Твърди се, че кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателят посочва размера на главницата и периода на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо 3 посочените параметри. На този етап кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, на кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител, е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. Няма заобикаляне на закона при процесния договор, който осигурява обезпечителна функция за ищцата.

Предвид изложеното се отправя искане съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове.

Претендират се разноските по делото. Моли се да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за разноски.