Определение № 3898 от 09.10.2019, Софийски градски съд

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 09.10.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

ПАВЕЛ ПАНОВ като разгледа докладваното от съдията Кехайова НЧД № 4117 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на Ю.Б.Т., срещу Определение от 17.07.2019 г., на СРС, НО, 112-ти състав, постановено по НЧД № 7891/2019 г., с което е потвърдено Постановление на СРП от 26.02.2019 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 431/2018 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 5930/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК.

С депозираната жалба се твърди, че неправилно в определението на първостепенния съд е било прието, че изречените от М. думи носят единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд, без в действителност да се цели да предизвикат страх от осъществяването на заканата, както и че в случая се касае за неуредени имуществени отношения и свързана с тях реакция без умисъл за извършване на престъпление.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, извършвайки пълна служебна проверка, СГС прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от активно легитимирано за това лице – пострадал от престъплението и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.

243, ал. 6 от НПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 3 от НПК на 06.02.2018г. и е водено за това, че 05.02.2018 г. в гр. София, се заканил на другиго – Ю.Б.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство са извършени необходимите процесуалноследствени действия, а именно разпитани са в качеството на свидетели пострадалата от престъплението – св. Ю.Т., В.В., Н.П.М., били са изготвени СППЕ по отношение на св. Ю.Т. и аудио-техническа експертиза, събрани са писмени и веществени доказателства, относими към оценката на отношенията между Т. и М. преди и на инкриминираната дата.

Прокурорът в своето постановление е изложил достатъчна информация относно възприетата от него фактическа обстановка, описал е съдържателно фактическата обстановка, която е приел въз основа на приобщените до момента писмени документи и гласни доказателствени средства по досъдебното производство. На следващо място в прокурорския акт са изложени съждения относно това поради какви съображения приема, че след извършване на необходимите и възможни действия по разследването не може да се приеме с нужната степен на обоснованост, че се касае за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. С оглед всичко изложено прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 431/2018 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр.

№ 5930/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.

Недоволна от прокурорския акт е останала Ю.Т., която легитимирайки се като лице пострадало от инкриминираното деяние е обжалвала същия пред Софийския районен съд.

С определение от 17.07.2019 г., на СРС, НО, 112-ти състав по НЧД № 7891/2019 г., постановлението на СРП от 26.02.2019 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 431/2018 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 5930/2018 г. по описа на СРП, е било потвърдено.

От материалите, приложени по досъдебното производство, е видно, че до момента, в който представителят на СРП е прекратил наказателното производство по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Въззивният съд намира изложените доводи и съображения в жалбата за неоснователни.

И настоящият съдебен състав намира за изчерпани способите за доказване, целящи изясняване на фактическата обстановка в пълнота. От проведеното разследване се установява безспорно, че на 21.04.2008 г. Ю.Б.Т. и Н.П.М. сключили граждански брак. До 2012 г., живеели заедно, след което Н.П.М. напуснал семейното жилище и се преместил в жилище, намиращо се в гр. София, ул. „**********ап. 51, собственост на дружеството „ЮТО1“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала била Ю.Т.. След развода на Т. и М. на 27.10.2017г., последният продължил да живее в апартамента на ул. „**********“, въпреки желанието на Т. бившият й съпруг да освободи жилището. Това наложило Т. да инициира процедура по връчване на нотариална покана на М. за напускане на апартамента и за извеждането му от жилището. На 05.02.2018 г. М. отишъл в дома на Т.,***, за да разговарят именно по този въпрос. Т. го поканила да влезе в апартамента. Разговорът между двамата бързо преминал в скандал, по време на който М. започнал да обижда бившата си съпруга, използвал нецензурни изрази, включително й казвал „няма да те оставя на мира, ти ще видиш какво ще стане, няма да живееш нормално, където и да си ще съм зад теб, ще убием тебе и ще убием себе си, няма да те оставям да ми вземеш всичко“. За тези закани, възприети от Т. като такива с убийство, същата сигнализирала органите на МВР.

От заключението на изготвената съдебна психиатрична и психологична експертиза се установява, че действията на М. не са възбудили основателен страх за живота на Т.. Експертите приемат, че тя е изпитала единствено тревожност, свързана с уплаха от прояви на физическа агресия, която е преминала.

В хода на досъдебното производство е била назначена и аудио - техническа експертиза на записа от разговора между М. и Т., проведен в апартамента на последната на 05.02.2018 г., обективираща съдържанието му.

При безспорното установяване на горните факти, районният съд е приел, че постановлението на СРП е правилно, доколкото деянието не е осъществено от обективна страна.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първостепенния, както по отношение на фактите, така и по правото и съображенията за това са следните:

Районният съд правилно се е доверил на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изложил фактическата обстановка, която приема за установена, следвайки хронологията на разследването, попълването на доказателствената маса с достатъчно доказателства и проверката на тези доказателства от експерти с необходимата компетентност. В тази връзка и настоящият състав приема, че е налице обем от доказателства, позволяващ да се направят фактически и правни изводи досежно липсата на съставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. В тази насока и въззивният съд счита, че с оглед установеното от комплексната психиатрична и психологична експертиза, че действията на М. не са възбудили основателен страх за живота на Т., като тя е изпитала единствено тревожност, свързана с уплаха от прояви на физическа агресия, която е преминала, е безпредметно събирането на други доказателства, тъй като липсва елемент от обективната страна на престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство.

Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК-закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай са налице доказателства, че М. се е заканил на Т. с думите: „няма да те оставя на мира, ти ще видиш какво ще стане, няма да живееш нормално, където и да си ще съм зад теб, ще убием тебе и ще убием себе си, няма да те оставям да ми вземеш всичко“, но е установено от вещите лица, че тези думи не са възбудили у Т. преживяване на непосредствена и реална застрашеност, а единствено на временна тревожност.

В случая определящо е именно обстоятелството дали заканата за убийство е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх за осъществяването му. В тази връзка следва да бъде отчетено, че между М. и Т. е имало обтегнати отношения във връзка с неуредени имуществени отношения в продължение на месеци преди инкриминираната дата. На следващо място няма съмнение, че между двамата бивши съпрузи освен размяна на взаимни обвинения, са били изразени и твърдения, че М. все още обича бившата си съпруга.

Емоционалността, с която е проведен разговорът, езиковият анализ на инкриминираните изрази и контекста, в който са били употребени, говори за това, че не може същите да бъдат определени като такава, заплаха, която да породи страх от осъществяването й. Следва да се отчете и поведението на М. непосредствено след изричането на инкриминираните изрази – същият безпорблемно е напуснал жилището на Т., с което е преустановил конфликта. В този смисъл, анализът на доказателствата по делото не би могъл да доведе до извод за поведение, годно обективно да възбуди страх у заплашвания, че може да бъде осъществено убийство.

Предвид изложените съображения съдът счете, че постановеното от СРС определение, с което е потвърдено прекратителното постановление на СРП, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения

Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.07.2019 г., постановено по НЧД № 7891/2019 г., по описа на СРС, НО, 112-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.