Решение № 96 от 19.08.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Търговище, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно административно наказателно дело № 20253500600094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. във връзка с чл. 378, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на обв. М. Т. Т. срещу Решение № 27/18.03.2025 г. по АНД № 836/2024 г., по описа на Районен съд – Търговище, с което е призната за виновна, затова че на неустановени дни за времето от м.септември 2022г до м.септември 2023г, в гр.Търговище, в детска ясла №2 „Щастливо детство“, при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице - „Директор“ на посоченото детско заведение, при изпълнение на службата й, чрез удари с ръце по лицето /шамари/ причинила на Р.И.Д. родена на ******* г, леки телесни повреди, изразяващи се в болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл.131, ал. 1, т.2 във вр с чл. 130, ал.2, във вр с чл.26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК Я Е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. Със същото решение ТРС на основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.160, ал.1 от НК наложил на обвиняемата Т. и административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯТА

МЕДИЦИНСКА СЕСТРА в детски ясли, детски градини и училища“ ЗА СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на решението в сила.

Съдът е признал обвиняемата Т. за НЕВИННА в това, да е извършила деянието с особена жестокост, поради което я е оправдал по обвинението по 1 чл.131, ал.1, т.9 от НК. Т. е била осъдена да заплати по сметка на ОДМВР Търговище сумата от 167.94 лв., представляваща разноски за експертизи, направени в досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Търговище, сумата от 40.00 лева представляваща разноски за вещо лице направени в съдебната фаза на процеса.

В първоначалната жалба и депозираните допълнителни жалби, защитниците на обвиняемата изразяват становище, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и , че е необосновано. Считат, че възприетата фактическа обстановка не е доказана по безспорен начин, че не е изяснен механизмът на твърдяното деяние, не е установено и времето на извършване, не е установено и авторството на деянието, твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да oпpaвдae обвиняемата.

В съдебното заседание пред Окръжен съд - Търговище представителят на прокуратурата намира решението на районният съд за правилно и законосъобразно. Счита, че обжалвания съдебен акт отговаря на всички законови изисквания, правилно е издаден, и е добре мотивиран. Пледира решението на първоинстанциянния съд да бъде потвърдено.

Защитниците на обвиняемата поддържат жалбата и допълненията към нея с аргументите, които са развити в нея.

Обвиняемата Т. се явява лично и изразява становище, че следва да бъде оправдана.

Окръжен съд - Търговище, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 във връзка с чл. 378, ал. 5 от НПК , намери за установено следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е не основателна.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , Районна прокуратура - Търговище предала на съд обв.М. Т. с предложение да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК, за извършено от нея престъпление по чл. 131, ал. 1,т.2 и т.9 вр. чл. 130 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК., ал. 1 от НК , затова че за това, че на неустановени дни за времето от м. септември 2022 г. до м. септември 2023 г., в гр.Търговище, в детска ясла № 2 „Щастливо детство“, при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице - „Директор“ на посоченото детско заведение, при изпълнение на службата й и с особена жестокост - чрез удари с ръце по лицето (шамари) причинила на Р.И.Д. родена на ******* г. леки телесни повреди, изразяващи се в болка и страдание без разстройство на здравето.

За да постанови обжалваното решение, районният съд провел съдебното следствие по реда на Глава 28 от НПК и на основание чл. 378, ал. 2 от НПК се 2 позовал на доказателствата от досъдебното производство, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Въз основа на доказателствената съвкупност първоинстанционния съд приел, следната фактическа обстановка:

„Ha 12.09.2022 г. малолетната Р.И.Д. родена на ******* г., започнала да посещава Детска ясла № 2 „Щастливо детство“ в гр.Търговище, като била записана в четвърта група - „Зайо Байо“. Когато майката на детето - свид. Д.

Х. в кР. на работния ден вземала детето от яслата, същото било усмихнато и радостно. Детето Р. можело да говори, като без проблем съставяло цели смислени изречения и имало достатъчен речников запас, за да разкаже за случилото се през деня й. Затруднения с детето, свид. Х. изпитвала единствено при приспиването й вечер, и на обяд. За децата в групата на Р. се грижили детегледачките - свид. И.Е. и свид. К.С., както и медицинските сестри Н.А. и Д.Н.. През 2022 г. и 2023 г. се случвало за децата в тази група да се грижи и педагогът в детската ясла - свид. Д.Д., както и директорът в детска ясла № 2 „Щастливо детство“ - гр.Търговище - обв. М. Т..

При отглеждане и възпитание на децата в детската ясла, медицинската сестра Н.А. използвала физическо насилие като за упражнено такова спрямо част от децата същата е осъдена по НОХД № 690/2024 г. по описа на Районен съд - Търговище. В процеса на отглеждане и възпитаване на децата, в който се включвала и обв. Т., същата упражнила физическо насилие спрямо едно от децата, а именно - детето Р.. В периода от месец септември 2022 г. до месец септември 2023 г., обв. Т. няколкократно посещавала групата на детето Р. и стаята, в която били приспивани децата за следобедния им сън. Тъй като Р. заспивала трудно, обв. Т. се надвесвала над леглото на детето и с ръце я удряла по главата с шамари. В това време детето пищяло, но останалите служители на детската ясла не се намесвали, тъй като се страхували за работните си места.

Свидетели очевидци на деянията, извършени от обв. Т. за инкриминирания период са станали свид. И.Е., свид. К.С. и свид. Д.Д.. За тези действия на обвиняемата знаела и свид. Д.Н.. Тъй като се страхували от предприемане на дисциплинарни действия от обв. Т., посочените свидетели не сигнализирали за случващото се.

Свид. Д. Х. забелязала, че дъщеря й спряла да говори за това, което се случва през деня в детската ясла. През почивните дни, когато слагала дъщеря си в леглото за следобеден сън, Р. сядала в леглото и започвала сама да си удря главата с ръка, като повтаряла „Заспивай, заспивай!“. Когато запитвала детето, защо прави така, то започвало да говори за нещо друго и се опитвало да не отговаря на въпросите й, свързани с детската ясла.

Случвало се също така, когато приспивала вечер Р. в ръцете си, детето да се събуди с размахване на ръцете, ритане с крака и крещене „Не, не, не, пусни ме!“, при което свид. Х. оставяла детето в леглото, след което обаче Р. протягала ръце към майка си в знак да я вземе и се успокоявала. От месец април 2023 г. малолетната Р. започнала да хапе майка си и децата в детската ясла. Случвало се също така при поредното ухапано дете, обв. Т. да отделя Р. от другите деца и да се затваря в кабинета заедно с детето, от където се чували 3 детски плач и крясъци. Това правело впечатление на останалите служители на детската ясла, но същите не предприемали действия тъй като се страхували от дисциплинарни действия спрямо тях. След случилото се, когато детето Р. минавало покрай кабинета на обв. Т., започвало да трепери и плаче с думите „...не искам при Т....“, както и „... не Т., не Т. ..!“. Започналите поведенчески проблеми на Р. при посещението й на детската ясла, мотивирали майката на детето - свид. Х. да я отпише от детска ясла № 2 „Щастливо детство“, което направила на 04.09.2023 г.

Считано от 15.09.2023 г. детето започнало да посещава Детска градина „Пчелица“ в гр.Търговище. Свид И.К. - медицинска сестра в детската градина и психолога - свид. С.С. забелязали, че при детето има поведенчески проблеми. Така, когато някоя от служителките на детската градина се приближавала до него, детето се предпазвало с ръце в очакване някой да го удари. Психологът - свид. С. се опитала да разговаря с Р. за детската ясла, която посещавала преди градината, но детето категорично отказвало да говори на тази тема. Свид. Н.М. - старши учител в Детска градина „Пчелица“ гр.Търговище забелязала, че при опит да завие Р. за следобеден сън, детето отново вдигало ръце, за да се предпази от евентуален удар, след което се разплаквало с думите „Не ме пипай, не ме пипай!“.“.

От изготвена съдебномедицинска експертиза, се установява, че следствие на нанесените удари за периода от 12.09.2022 г. до 04.09.2023 г. на Р.

И.Д. била причинена болка и страдание - телесно увреждане, съставляващо лека телесна повреда.“.

ТРС възприел за доказана така описаната фактическа обстановка, въз основа събраните доказателства по ДП№ 147/2024 г. по описа на РУ Търговище, , от писмените доказателства, двете съдебно-медицински заключения, изготвени от вещото лице д-р В.Ц.Г. относно детето Р.И.Д. показанията на свидетелите по ДП, както и от показанията на непосредствено разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид. И.К.Е., свид. К.С. С., свид.

Д.М.Н. и свид. Д.Д.Д., които правилно е приел, че не противоречат на дадените от тях в хода на досъдебното производство. Правилно и обосновано съдът е приел, че макар и косвени, на тях съответстват и показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие - свид. М.Г.В., поради което и съдът еконстатирал, че в показанията на свидетелите не са налице несъответствия или разминавания, които да са съществени и които да касаят основните факти от предмета на доказване, респ. да опровергават изложената от съда фактическа обстановка.

От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че детето Р.

И.Д. е постъпило в Детска ясла № 2 „Щастливо детство“ - гр.Търговище на 12.09.2022 г., както и че в периода от 12.09.2022 г. до 04.09.2023 г. е посещавало детското заведение, чийто директор е обв. М. Т. Т.. Безспорно е и, че в инкриминирания период свидетелите - свид. И.К.Е. (детегледачка), свид.

К.С. С. (детегледачка), свид. М.Г.В. (детегледачка), свид. Д.М.Н. (медицинска сестра) и свид. Д.Д.Д. (педагог) са работили в Детска ясла № 2 „Щастливо детство“ - гр.Търговище. Установи се и че детето Р. И.Д. е била отписана от детската ясла на 04.09.2023 г., след което е започнало да посещава Детска 4 градина „Пчелица“ в гр.Търговище.

За разкриване на обективната истина, правилно съдът е приел, че съществено значение на първо място имат показанията на свидетелите - свид.

И.К.Е., свид. К.С. С., свид. Д.М.Н. и свид. Д.Д.Д., за които се установява, че са очевидци на деянията, поради което възприятията им са преки и непосредствено формирани, поради което правилно им е дал вяра и е установил, че същите по безспорен и несъмнен начин доказват факта на упражнената в инкриминирания период физическа агресия от обв. Т. спрямо детето Р. Димитрова. За да приеме горното, съдът е извършил подробен и детайлен анализ на свидетелските показания на свидетелите, като е приел, че същите кореспондират кореспондират помежду си като изясняват по безспорен начин обективната истина, поради което и изцяло ги е кредитирал.

Видно от показанията на свид. И.К.Е., същата е заявила-: „Бях на смяна във втора група...Спомням си детето Р.. Тя редовно плачеше. Мога да разкажа един конкретен случай, когато бях във втора група. Това беше през месец август, но не си спомням конкретно датата. Бях на смяна във втора група, не бях в моята група, аз съм в четвърта по принцип. Аз съм леля в четвърта група, групата на Р.. Свършихме си работата във втора група него ден и помолих сестрата да ме освободи от нашата група, за да се кача и да си направя кафе. Докато се качвах по стъпалата и чух едно пищене. Влизам вътре, сестра А. бърше праха, другата сестра в тоалетната чисти детето Ю., а г-жа Т. беше над леглото на Р., а Р. пищеше. Този писък го чувах отвън, когато се качвах още по стълбите. След това не знаех за какво бях отишла, защото бях в шок. Влязох при сестра Н. и напуснах мястото, защото бях в шок.