Решение № 4830 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4830 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100510482 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14341 от 21.07.2024 г., постановено по гр.д. № 9979/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 157-и състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л******** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 37,24 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр.

София, ж.к. „Л********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 5,87 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. и 3,66 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като са отхвърлени предявените искове за горницата над 37,24 лв. до пълния предявен размер 223,44 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за горницата над 5,87 лв. до пълния предявен размер от 36,53 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., за горницата над 3,66 лв. до пълния предявен размер о т 21,94 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата 5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като неоснователни.

Със същото решение е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. А., ЕГН: ********** - двамата с адрес: гр. София, ж.к.

„Л******** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 37,24 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к.

1

„Л********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 5,87 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. и 3,66 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като са отхвърлени предявените искове за горницата над 37,24 лв. до пълния предявен размер 223,43 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за горницата над 5,87 лв. до пълния предявен размер от 36,53 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., за горницата над 3,66 лв. до пълния предявен размер о т 21,93 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата 5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като неоснователни.

С постановеното решение Л. Г. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6,11 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 140,59 лв. – разноски в исковото производство, а М. Б. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6,11 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 140,59 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците, чрез назначения им особен представител – адвокат Т. Ч., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел, че облигационното отношение между ищеца и ответниците е възникнало по силата на закона съгласно пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, която разпоредба противоречала на ЗЗП за приложение на по-благоприятни закон и на Регламент 2006/2004. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ вместо да приложи разпоредбата на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Намира за неправилен извода на СРС, че по силата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ не е необходимо общите условия да бъдат приети от потребителя, доколкото тази разпоредба влизала в колизия с Конституцията на Република България и Регламент 2006/2004 на ЕО. По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, счита, че уредбата в Закона за енергетиката е в противоречие с неприкосновеността на частната собственост, регламентирана в чл. 17, ал. 3 КРБ. Сочи, че ползването като вещно право на собствеността е неприкосновена от една страна и е право, а не задължение на собственика на вещта. Счита, че разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация върху собственост е данък и е недопустим данък в полза на търговско дружество. Твърди, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че за да е налице продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД вещта трябва да е индивидуализирана и определена по количество и качество.

Твърди, че ищецът не е представил писмен документ, от който да е видно, че ответниците са съгласни на авансово плащщане по сделката, защото при прогнозни дялове месечните плащания са именно такива. Сочи, че след като сметките са по прогнозни дялове, те не са реални и върху тях не се дължи лихва. Позовава се на Решение № 5973 от 10.05.2010 г. на ВКС, съгласно което начисляване на лихви върху прогнозни сметки е нищожно. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД със становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответниците особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответниците не дължи държавна такса, поради което 2 въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу Л. Г. А. за горницата над 37,24 лв. до пълния предявен размер 223,44 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за горницата над 5,87 лв. до пълния предявен размер от 36,53 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., за горницата над 3,66 лв. до пълния предявен размер от 21,94 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата 5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като неоснователни, както и в частта с която са отхвърлени предявените искове срещу М. Б. А. за горницата над 37,24 лв. до пълния предявен размер 223,43 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за горницата над 5,87 лв. до пълния предявен размер от 36,53 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г., за горницата над 3,66 лв. до пълния предявен размер от 21,93 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата 5,03 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54491/2023 г. на СРС, 157 състав, като неоснователни, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

За установяването на качеството на потребител на топлинна енергия по делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том III, рег. № 7560, дело № 441 от 17.12.2007 г., въз основа на който ответниците са придобили собствеността върху 1/6 ид.част от недвижим имот, представляващ Апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „********, (стара номерация блок № 18-24), вх. ********, при равни квоти. Ответниците не твърдят, нито се установява 3 да са се разпоредили с правото на собственост върху собствените си идеални части от имота.

При това се установява за целите на процеса, че през исковия период собствеността върху топлоснабдения имот върху 1/12 ид.ч. принадлежи на ответницата М. Б. А. и 1/12 ид.ч. части – на ответника Л. Г. А., като между тях и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за съответните идеални части.