Определение № 1815 от 10.12.2021, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1815 гр. С., 10.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103756 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на „Ю.“ Е., с която против ответника Д.К.Ж. е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането от 278.30 лева, присъдено на ищеца с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по приложеното ч.гр.д. № 5097 по описа за 2020 г. на С. районен съд, като с разпореждане от 18.08.2021 г. съдът е постановил да се изпрати на ответника съобщение за отговор с препис от исковата молба с приложенията към нея. След връщането му по делото обаче в цялост и запознаване с изисканото за прилагане заповедно производство, съдът намери, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, а мотивите за този правен извод са следните:

В т. 5а и 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съществува при наличието не само на общите, но и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, сред които са и подадено от длъжника в срок възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдържащо оспорване на присъденото с нея вземане, защото само п р и наличието му за заявителят възниква правен интерес от предявяването на такъв иск за установяване на неговото съществуване против длъжника. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, която обуславя допустимостта на този иск от наличието на такова възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение. Поради това на общо основание исковия т съд следва да прецени всички предпоставки за допустимостта на този иск, включително и наличието на правен интерес на заявителя от предявяването му, койт о е налице само при подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта, в която насока исковият съд не е обвързан от преценката за това на заповедния съд (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС).

В случая ответникът, който е длъжник в заповедното производство, не е подал в същото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което да съдържа оспорване на присъденото с нея вземане от 278.30 лева. Тъкмо напротив. Подал е на 06.07.2021 г. само възражение по чл. 414а ГПК, че е изпълнил/платил изцяло това вземане 1 на заявителя в срока по чл. 412, т. 8 ГПК от връчването на заповедта за неговото изпълнение, за което е представил в оригинал и посочената във възражението му разписка от Изи Пей, от която е видно, че на 17.06.2021 г., в срока по чл. 412, т. 8 ГПК от връчването на заповедта на 15.06.2021 г., е платил на заявителя изцяло присъденото му с нея вземане от 278.30 лева, по посочената в нея и заявлението банкова сметка на заявителя, но тъй като не е дал повод за завеждане на заповедното производство, не му дължи и разноските по същото (чл. 414а, ал. 1 и 2 ГПК). При това положение очевидно не е налице възражение по чл. 414 ГПК на длъжника – ответник срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на процесното вземане от 278.30 лева, а само негово възражение по чл. 414а ГПК за плащането му на заявителя - ищец в срока за доброволното й изпълнение, което поради това не съдържа оспорване, а признание на това вземане и поради това не обуславя правен интерес на ищеца от предявения по делото иск за установяване на неговото съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК (чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). Преценката за противното на заповедния съд, обусловила указанията му до ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на този иск по делото, не обвърза разглеждащият го исков съд (така и т. 10а от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС).

Поради това, при приетата в т. 5а и 10а на ТР 4-2014–ОСГТК връзка на обусловеност на правния интерес от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК от наличието на подадено от длъжника в срок възражение по чл. 414 ГПК, каквото в случая не е подавано срещу заповедта с оглед изложеното, за ищецът липсва правен интерес от предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК). А тъй като наличието от такъв интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която в случая не е налице, а за наличието й съдът следи служебно, този иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се остави без разглеждане, като недопустим, а образуваното за разглеждането м у производство по делото да се прекрати (чл. 130 ГПК). Това налага съдът да отмени преди това разпореждането си по чл. 131, ал. 1 ГПК, с което поради пропуск е приел същия иск за допустим и разпоредил да се изпрати на ответника съобщение за отговор на същия с препис от исковата молба и приложенията към нея (чл. 253 ГПК).

Воден от горните мотиви, С.т районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА поради пропуск постановеното по делото разпореждане № 1861/18.08.2021 г., с което е разпоредено да се връчи препис от исковата молба с приложенията за отговор на ответника, вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от „Ю.“ Е. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Д.К.Ж. и ПРЕКРАТЯВА образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско дело № 3756 по описа за 2021 г. на С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в 2 едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3