Решение № 518 от 18.05.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 518 18.05.2023 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 491 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал.

1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано след постановяване на решение

№ 2824/16.03.2023 г. по адм. дело № 11748/2022 г. на ВАС за обезсилване и отмяна на решение № 1096/12.10.2022 г., постановено по адм. дело № 2788/2021 г. на АдмС - Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Т.Г.Д. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против обективиран в писмо рег. № УТ-2112-224-1/14.10.2022 г. отказ на главния архитект на община Созопол за издаване на разрешение за строеж по заявление на жалбоподателката с вх. № УТ-2112-224/23.09.2021 г.

Решението е обезсилено по отношение на община Созопол и производството по делото е прекратено в тази му част, като в останалата му част решението е отменено.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указание, че при новото разглеждане съдът следва да се съобрази с мотивите на решение №

2824/16.03.2023 г. по адм. дело № 11748/2022 г. на ВАС и да прецени законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

В съдебно заседание, жалбоподателят Т.Г., се явява лично и с процесуален представител адвокат Т., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения. Прави искане за присъждане на разноски, като представя списък на същите.

Ответната страна, Главен архитект на Община Созопол, се представлява от адвокат Б., който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък. Представя по делото писмена защита с допълнителни аргументи за законосъобразността на оспорения акт.

Заинтересованата страна Л.С.Д., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Е.С.Г., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Със заявление вх. №

УТ-2112-224/23.09.2021г. /л. 5 от делото/, Т.Д. ***, в качеството и на собственик, одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за реконструкция на водопроводно отклонение, съгласно приложен проект, касаещ притежаван от нея ПИ *** по КК на гр. Созопол.

Приложен е нотариален акт №

67/19.11.2013 г. по н.д. № 234/2013 г. на нотариус Станка Димова гр. Бургас /л.

55 от делото/, с който Т.Д. и Славчо Д. са признати за собственици на ПИ *** по КК на гр. Созопол, представляващ урбанизирана територия за нискоетажно застрояване. Приложен е и нотариален акт № 163/16.08.2017 г. по н.д. № 151/2017 г. на нотариус Станка Димова гр. Бургас /л. 41 - 42 от делото/, с който Т.Д. и Славчо Д. са признати за собственици на два самостоятелни подробно описани обекта (търговски обект и апартамент) в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Созопол, както и на едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 25,00 кв.м. с идентификатор *** по КК на гр.Созопол, намиращи се в същия поземлен имот. От събраните доказателства се установява, че собственикът Славчо Д. е починал и негови наследници са заинтересованите страни Л.Д. и Е.Г..

Представена е скица №

13/19.02.2019 г. на УПИ ХVІІ-477 в кв. 28 по плана на гр. Созопол (идентичен с ПИ *** по КК на гр. Созопол) /л. 43 от делото/, с виза за проектиране на магазин за промишлени стоки в приземния етаж на съществуващата жилищна сграда. В община Созопол Т.Д. и Славчо Д. са представили проект за преустройство на сградата в имота им, съгласно който съществуващия на приземното ниво пешеходен проход да се обособи като магазин за промишлени стоки. По направеното искане за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж, с писмо изх. № УТ-2112-5-1/22.01.2020 г. /л. 104 от делото/, главният архитект на общината е постановил отказ. Като мотиви за отказа органът е посочил в писмото, че съгласно постъпило в администрацията на община Созопол становище от експлоатационното дружество ВиК ЕАД през ПИ *** по КК на гр.Созопол преминава водоснабдително отклонение, захранващо съседните имоти. Този отказ за издаване на разрешение за строеж на магазина е мотивирал жалбоподателката да изготви и внесе в община Созопол процесния проект за реконструкция на водопроводно отклонение. Проектът за водопроводното отклонение в отделните му части е приложен към преписката, съответно и по делото.

Приложено е писмо изх. №

УТ-2112-323-1/21.12.2020 г. /л. 49 от делото/ на главния архитект на община Созопол до Т.Д., с което във връзка с нейно заявление № УТ-2112-323/09.12.2020 г. същата е уведомена, че разрешение за строеж на водопроводно отклонение ще й бъде издадено след осъществени и приключили археологически разкопки по реда на чл. 151 от Закона за културното наследство. Указано е в писмото да се представи протокол на експертна комисия, назначена от Министерство на културата съгласно чл. 158а от ЗКН, която да приеме резултатите от проведените проучвания и да освободи терена за строителство.

На 20.01.2021 г. Т.Д. отново е поискала одобряване на проекта и издаване на разрешение за изграждане на водопроводното отклонение, по което искане отново е постановен отказ от главния архитект на община Созопол с приложено по преписката писмо изх. № УТ-2112-13-1/02.02.2021 г. /л. 48 от делото/ и със същите мотиви.

Приложено е писмо изх.№

УТ-2112-323-3/17.03.2021г. /л. 47 от делото/ от кмета на община Созопол до Т.Д., с което във връзка с нейно инвестиционно намерение за провеждане на спасително теренно археологическо проучване изх. № 31/11.03.2021 г. към ОКИ Созопол, на обект „Реконструкция на водопроводно отклонение“ в ПИ *** по КК на гр.Созопол, Д. е уведомена, че проектният участък попада в централна градска част на стария град, пешеходна част на ул. Аполония и поради необходимостта от провеждане на процедури по реда на ЗКН за освобождаване на терена за строителство, ще се получи забавяне и навлизане в периода на забрана за строителство в града след 15 май. В тази връзка кметът заявил, че не разрешава разкопаване на главната улична артерия в центъра на Созопол.

По делото липсват твърдения и доказателства горните откази да са били оспорвани по съдебен ред. В последствие, с описаното по-горе заявление от 23.09.2021 г. Т.Д. отново е поискала одобряване на внесения проект и издаване на разрешение за строеж за изграждане на процесното водопроводно отклонение, на което главният архитект на община Созопол е постановил обжалвания по настоящото дело отказ, в който е посочил, че разрешението за строеж може да бъде издадено след приключване на спасителни археологически разкопки и изготвяне на протокол на експертна комисия назначена от Министерството на културата, съгласно разпоредбата на чл. 158а от ЗКН.

Във връзка с изграждането на магазин за промишлени стоки и приземен етаж на съществуваща сграда на ул. Аполония 28, ПИ *** по КК на гр.Созопол, по делото е приложено становище № 33-НН-103/08.10.2019 г. /л. 106 – 108 от делото/ от министъра на културата, изготвено на основание чл. 84, ал. 1 и 2 вр. чл. 83 от ЗКН, съгласно което министърът съгласува визата и техническия проект. В мотивите на становището министърът е взел предвид, че съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗКН строежът се намира в охранителната зона на три подробно описани единични архитектурно-строителни недвижими културни ценности, както и че имотът попада в границите на Старата част на гр.Созопол, обявена с решение на бюрото на МС № 320/07.09.1974 г. за архитектурно-исторически резерват, която съгласно §10 от ПРЗ на ЗКН запазва статута си в границите на археологическия резерват „Античен град Аполония“, съгласно приложение към чл. 50, ал. 3 от ЗКН.

Представено е заявление изх. №

31/11.03.2021 г. /л. 56 – 57 от делото/ от ръководителя на археологическо проучване на процесния обект „Реконструкция на водопроводно отклонение“, при Общински културен институт „Музеен център“ гр.Созопол, до кмета на община Созопол, с което е поискано съгласие и разрешение да бъдат извършени изкопни дейности по трасето.

Приложено е разрешение за спасително археологическо проучване № 45/2021 г. /л. 58 от делото/, издадено от председателя на съвета за теренни проучвания при Националния археологически институт към БАН, за извършване на дейностите по проучването, свързани с процесния проект за реконструкция на водопроводно отклонение. В тази връзка е приложен и договор за целево дарение от Т.Д. *** на 1998 лв. /л. 59 от делото/, за извършване на дейностите по спасителното археологическо проучване.

При първоначалното разглеждане на делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж. Стоян Илчев. Вещото лице е разяснило, че съществуващото водопроводно отклонение преминава през прохода на съществуващата сграда. С реконструкцията и изграждането на този проход като част от съществуващата сграда, а именно магазин, водопроводното отклонение следва да се премахне, като захранването с питейна вода на имотите, които са се ползвали от това отклонение, следва да се осъществи чрез водопровод, който достига до тях от уличен имот. Изготвеният проект съответства на тази необходимост. Вещото лице не е установило документални и фактически данни в засегнатите от проекта имоти да са започнали или приключили теренни археологически проучвания.

По делото са приети като доказателства, приложените към касационната жалба, становище на Министерство на културата за съгласуване изх. № 33-НН-103/18.11.2020 г., ведно с графична част – скица-проект (л.7 - 9 от адм. дело № 11748/2022 г. на ВАС).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 213 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е обективиран в писмо рег. № УТ-2112-224-1/14.10.2022 г. отказ на главния архитект на община Созопол за издаване на разрешение за строеж по заявление на жалбоподателката с вх. № УТ-2112-224/23.09.2021 г.

Оспореният административен акт е издаден от главния архитект на община Созопол, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 и ал.

3 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 213 от ЗУТ, като е посочен издател на акта, неговият адресат, фактическите и правните основания за издаването му, както и фактическа и разпоредителна части, поради което съдът приема, че същият е подробно мотивиран. Волеизявлението на компетентния да издаде разрешението за строеж орган е непротиворечиво и ясно формулирано, не буди съмнения за различно тълкуване и не води до неяснота и невъзможност оспореният акт да бъде изпълнен.

В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушение, които да са довели до ограничаване правото на защита на неговия адресат. Производството е образувано във връзка с подадено от Т.Д. ***/23.09.2021 г. Обстоятелството, че в него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, не е основание да се приеме, че този пропуск има характер на нарушение, което да обосновава неговата незаконосъобразност до степен да бъде отменен на това основание. Единствената последица от това е удължаване на срока за обжалването му на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 213 от ЗУТ. Заявителката е била уведомена за издаване на акта и поради неудовлетворяване на нейното искане, същата го е оспорила пред съда.