Протокол № 336 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 336 гр. Варна, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.

С.а Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. К. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600297 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:07 часа се явиха:

ПРОКУРОР Г. – Колегата прокурор К. трябваше да се яви в съд. заседание, но е възпрепятствана.

Предвид факта, че прокурор С. К. става причина за ненавременното започване на съдебното заседание и към момента не е посочила уважителни причини за неявяването си, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЛАГА ГЛОБА на прокурор С. К. в размер на 50 /петдесет/ лева.

Жалбоподател-подсъдим В. В. К., редовно призован, явява се лично и с адв. Б. Н. Б. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.

Жалбоподатели – частни обвинители Н. Н. Г., Н. С. Г., В. С. Г. , редовно призовани, не се явяват. Представляват се от повереник адв. С. Б. С. от АК – ВАРНА, упълномощен от преди.

АДВ. С. – Моите повереници са редовно призовани и са наясно с датата на съдебното заседание, но няма да се явяват.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Б.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод. Представям два броя уверения от които е видно, че през тази 1 година моят подзащитен завърши бакалавър, в момента продължава обучението си за магистър.

АДВ.С.: - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод. Да се приемат представените писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените писмени доказателства.

ПОДС. К.: - Да се даде ход на делото

С Ъ Д Ъ Т намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, доколкото представените писмени доказателства са относими към личността на подсъдимото лице, то е необходимо да бъдат приети като такива по делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото уверение с рег. № 505/09.10.24 г. издадено от Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров и уверение № 5-37106/2024-05-08 издадено от Икономически университет – Варна, факултет „Информатика“ и двете по отношение на В. В. К..

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ К.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, считам и двете подадени жалби за допустими, но неоснователни.

Първо ще изложа съображения по отношение на въззивната жалба подадена от защитника на пострадалите за явна несправедливост на наложеното наказание. Считам, че същата е неоснователна тъй като съдебният акт, при запознаването ми с него, с индивидуализация на наказанието е изложил подробни доводи кои смекчаващи отговорността обстоятелства и отегчаващи такива са били отчетени, като е наложил едно справедливо наказание съобразно установената фактическа по делото обстановка, а именно, че подсъдимият, няма спор по отношение на това, че е управлявал автомобила със скорост над разрешената в населено място, което е установено със заключение на АТЕ. При отчитане и индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства, са отчетени неговата възраст, поведението му след настъпване на ПТП, както и липсата на административни нарушения извън тези, свързани с конкретния инцидент, като са посочени, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което считам, че съдът съобразявайки всички фактически положения по делото е достигнал до правилен извод при индивидуализация на наказанието, налагайки наказание три години лишаване от свобода с максималния възможен изпитателен срок от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за същия срок от пет години.

2

Считам, че присъдата в тази си част е правилна и законосъобразна. Не споделям и доводите изложени в жалбата, че не са изложени мотиви относно формата на вината. Безспорно съдът е посочил, че деянието е извършено при формата на непредпазливост и е изложил съображения за това.

По отношение на въззивната жалба, с която се иска оправдаването на подсъдимия поради липсата на установено виновно негово поведение и извършено престъпление, считам, че съдебният акт не страда от пороци, при извършения анализ на доказателствата, тъй като съдът след изложената фактическа обстановка и посочвайки въз основа приетите от него фактически положения от кои доказателства по делото се подкрепят, е изложил подробни, детайлни мотиви, поради което не считам, че са налице съществени процесуални нарушения при формиране на неговите правни и фактически изводи, и присъдата в тази част се явява правилна и законосъобразна, и в този смисъл моля за Вашия съдебен акт да бъде потвърдена.

АДВ.С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители аз поддържам така депозираната пред настоящия съдебен състав въззивната жалба.

Подробно сме изложили какви са нашите оплаквания по отношение на първоинстанционния съдебен акт, няма да ги преповтарям. Основните ми оплаквания са свързани с това, че в конкретния случай освен превишената за конкретния пътен участък скорост, с която се е движил подсъдимият, същият е управлявал МПС след употребата на високо рисково наркотично вещество, което го е поставило в невъзможност да реагира на настъпилата опасност на пътното платно, не е реагирал по никакъв начин и това е установено от АТЕ, от които е видно, че скоростта, с която се е движил е скоростта, при която е настъпил и пътния инцидент. Вижда се от фотоалбумите на какво разстояние е изхвърлен автомобила, който е управлявал моят доверител и същият не е имал абсолютно никакъв шанс да оцелее в конкретната ситуация. Считаме, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира и да спре в един изключително прав пътен участък, с достатъчно добра видимост най-малкото да намали, ако не може и да спре, но ЗДвП е категоричен, че неговата реакция трябва да бъде такава, че да намали, да спре и да предотврати съответния пътен инцидент.

Това са нашите оплаквания и молим настоящият съдебен състав правилно да прецени наведените от нас твърдения и да измените първоинстанционната присъда като наложите по-тежко наказание над средния предвиден в закона размер.

По отношение на лишаването от право да управлява МПС също да бъде увеличено административното наказание.

Благодаря за вниманието.

АДВ.Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така подадената 3 жалба срещу присъдата на ВОС със следните съображения:

Всъщност повдигнато е обвинение на моя подзащитен за това, че е нарушил ЗДвП – чл. 21 и чл.47, ал.3 от Правилника за това, че е карал с повисока скорост. Това е казуса. Това е нарушението, което трябваше да подлежи на установяване по безспорен и категоричен начин по време на съдебното следствие пред ВОС. И тук веднага искам да напомня, че всъщност и това е една от тезите на прокуратурата винаги, че съдът е централно място за разглеждане на делото, което ме препраща към обстоятелството, че ние пред ОС не можахме да се запознаем с всички доказателства по делото, да ги проверим повторно, за да може действително съдът било лично, било чрез използване на специалисти в определени области, да даде заключение относно основния въпрос всъщност какъв е механизмът за причиняване на ПТП. Защо се получи така? Това стана така защото се указа, че нито едно от доказателствата по делото – веществените доказателства по делото, които безспорно трябва да бъдат пазени до края на процеса, до влизане в сила на присъдата с оглед нейната необжалваемост. Тоест не само на първа, втора инстанция, но докато присъдата не влезе в сила.

Всъщност какво установихме? Няма го автомобила „Опел“ и ние основният спор, който имахме още от досъдебното производство с разследващите органи и прокуратурата, което се прехвърли и в съдебна фаза беше това, всъщност какво е било местоположението на автомобила и по какъв начин е станал удара. Защото има изключително голямо значение за това дали има скици, аз мога за нагледност да Ви покажа една от тях, от което да е видно къде всъщност е станал удара между двата автомобила. Ако този удар беше станал така, както обяснява подсъдимият … Между другото тук искам веднага да кажа, че няма никакви други доказателства, които да говорят за някаква друга фактология от това, което той обяснява. Разпитвани са множество свидетели, но никой от тях не може да каже, едно е безспорно, че пострадалото лице не зачел знака „Стоп“, което е значително важно обстоятелство с оглед на причиняването и няколко поредици от вещи лица казват, че всъщност основния виновник за причиняването на тази катастрофа е починалия водач на лекия автомобил „Опел“ защото в това интензивно място където е бензиностанция Еко и обръщача на бул. Княз Борис, от едната страна е изхода на Евксиноград, от другата страна е обратния завой и всъщност това е една магистрала по съществото си с две ленти за движение, там има и автобусна спирка и т.н. е изключително опасно за преминаване и там стават, и това е доказано със свидетелски показания на служители от КАТ, че ежегодно стават такива катастрофи именно поради неспазване на този знак „Стоп“, който е там и който е сложен по-навътре. Реално опасност за движението става автомобилът тогава, когато всъщност вече навлезе в тези две ленти за движение, по които се движат всъщност превозните средства.

Обстоятелството, че вещите лица по незнайно какъв път приемат, че той не е излязъл да пресича перпендикулярно, както би следвало да бъде, а е правил някакво друго движение, тоест дъгообразно, с което всъщност увеличава 4 времето, през което той вече е станал опасност на пътя. Оттам всички изчисления, които се правят са неверни защото при скорост и 50 км/ч да бъде и при негова скорост 20-30 км/ч, защото обясненията на подсъдимия дадени непосредствено след произшествието, още 2020 г. като свидетел, които той не променя до края на следствието, той го заявява, че той е тръгнал изведнъж да пресича перпендикулярно, даже се е стреснал, че ще се блъсне в насрещния бордюр и в един момент е останал в стресирано състояние. Не вярно това, което се казва, че той не е предприел никакви действия за спиране на автомобила. Напротив, в момента в който забелязва, че той вече пресича тази линия, която вече го прави опасност за движението веднага задейства спирачки, има спирачен път, той е кратък защото след това последва удара и продължава още около осем метра нататък, но реално скоростта, това, което приемат вещите лица, че била 65 км/ч към момента на удара няма как да бъде изчислена и единственият начин да бъде изчислена точната скорост е когато има спирачни следи от началото на задействане на спирачките, до преустановяване движението на автомобила. Няколко пъти зададох въпроса:

Обяснете ми на какво отгоре Вие твърдите, че тази скорост е била 65 км/ч след като имате около шест метра спирачен път, след това имате удар и оттам, нататък вече има приплъзване на двата автомобила по платното. Отговор няма, ами така сме решили, така сме преценили. Предполагам, че сте запознати с многобройните експертизи, които са направени в този аспект и реално ясен отговор на този въпрос няма. И тук възниква още един въпрос, всъщност и аз за това твърдя, че няма какво да правим защото основните доказателства, върху които се гради обвинителната теза реално не съществуват.

На първо място това е протоколът за оглед. Установихме по безспорен начин, че този протокол за оглед, най-малкото което мога да кажа е, че има съмнение относно това, което е отразено в него доколкото това е така защото е бил подписан от поемните лица много преди всъщност той да бъде изготвен.

И това беше установено чрез разпита на въпросните поемни лица, чрез разпита на техни колеги, че те са си заминали към 17:30 часа, а не към 18:30 или 19:30 когато протоколът за оглед е приключен съобразно това, което виждаме в кориците на делото. При това положение законът изрично казва, че за доказателствени средства могат да бъдат ползвани в наказателния процес като безспорни доказателства по отношение на това само тогава, когато са направени чрез способи на НПК, чл.106. Ние не можем да приемем и аз съм цитирал многобройна практика на Върховния съд относно това каква е ролята на поемните лица и какви са последиците от това ако един протокол, без значение е дали е за обиск, дали е за претърсване и изземване, дали е оглед, ако той не бъде направен по установения от закона ред, а това е изрично вписано в чл. 106 от НПК. Това доказателствено средство трябва да бъде изключено и никой не би могъл и не трябва да се позовава на него. При това положение аз питам, ако отпадне въпросния протокол за оглед какви вещи лица, какво правим след като реално всъщност ние не сме сигурни в данните, 5 които има там по отношение на отстояние, размери, да не говорим че има пропуски в самия акт, че два пъти е сменяна отправната точка, която всъщност започва да се мери и т.н. Законът си е закон и той трябва да бъде спазен.