Решение № 66 от 08.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Г., 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Полина Пенкова

Галина Косева при участието на секретаря Борянка Н. Михова в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Г.) като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600134 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. В.П. от АК – Г., в качеството на договорен защитник на подсъдимия ПЛ. Т. ИВ. от гр. Г., против присъда № 260028/08.04.2021 г. по НОХД № 577/2020 г. по описа на Районен съд – Г..

С обжалваната присъда състав на Районен съд – Г. е признал подсъдимия ПЛ.

Т. ИВ. от гр. Г. за виновен в това, че на 02.03.2019 г., около 03.45 ч., в гр. Г., пред заведение „***“, находящо се на ул. „С.Б.“ № 1, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото отправил обидни думи и псувни – „педерасти“, „копелета“, „ще Ви еба майката“ към П.И. М. и П.К.Г., и двамата старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Г. при ОД на МВР - Г., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред - ударил с дясна ръка два пъти в гърдите полицай М. и се дърпал и ритал по време на задържането, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 предл. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ от НК го е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Депозираната от адв. П. въззивна жалба е бланкетна, като единственото 1 твърдение в нея е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че деянието е съставомерно. Искането в жалбата е присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен.

Подсъдимият П.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, поради което и като съобрази, че участието му не е задължително, съдът проведе производството пред тази инстанция в негово отсъствие.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. П.. По съществото на делото защитникът приема за безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимият е допуснал нарушаване на обществения ред, изразяващо се в шум, който пречел на гражданите, живеещи в съседство, както и, че при пристигането на полицейския екип е оспорил правото им да му съставят акт за установяване на административно нарушение, като претендирал, че преди това трябвало да бъде предупреден. Счита, че не е установено безспорно, че в момента, в който е пристигнал първия полицейски екип подсъдимият е осъществявал някакви действия, които да покриват признаците на хулиганство, а именно такива, които да изразяват явно неуважение към обществения ред. Намира, че само оспорването на съставянето на акт не може да бъде квалифицирано като явно неуважение към обществото или към установените правни норми за поведение. От разпита на свидетелите не се установило безспорно, че в този момент подсъдимият е обиждал, псувал, пречел по някакъв начин на полицейските органи или че е ритнал вратата на полицейската кола така, както твърдял единствено полицейският служител М.. Освен това, за да се осъществял квалифициращият признак, а именно да е налице съпротива срещу орган на власт, хулиганството следвало да започне преди намесата на полицейските органи, а в случая, според разпита на всичките десетина свидетели се установявало, че подсъдимият бил незабавно съборен на земята от двамата полицейски служители, които слезли от автомобила и пристъпили към задържането му, от което следвало, че към този момент хулигански действие не са извършвани и не е имало съпротива против орган на власт. Счита, че ако въобще подсъдимият е извършил някакви действия и то такива, като оспорване на висок глас правомощията на полицейските служители и създаден след това хаос по време на задържането, те, макар и трудно, биха могли да бъдат квалифицирани по Указа за борба с дребното хулиганство, но в никакъв случай като престъпление по чл. 325 НК. От събраните пред въззивния съд доказателства защитникът счита за установено, че няма нито едно обаждане от полицейски служители за помощ, но за сметка на това има две поредни обаждания от съпругата на подсъдимия, която твърди, че бият мъжа й и това било в унисон с всички събрани гласни доказателства, че действително подсъдимият е бил на земята с извити назад ръце и един полицейски служител го е притискал. Това обстоятелство било в унисон със съдебномедицинското удостоверение, от което е видно, че подсъдимият е претърпял телесни увреждания.

2

Представителят на Окръжна прокуратура - Г. оспорва жалбата. По съществото на делото обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в установения в процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е взел по внимание и е анализирал обясненията на подсъдимия ПЛ. Т. ИВ., съпоставил е показанията на две групи свидетели – от една страна показанията на свидетелите П.И. М., П.К.Г., Т.Г.И. и А.С.Т. , и от друга – тези на свидетелите Т.В.Х., Ц.К. И., Д.Ц.В., И.Н.Л., И.П.А., О.М.И., Д.В.Д. и К.С.С., както и показанията на свидетелката Е.Я.У., депозирани в досъдебната фаза на процеса; писмените доказателства, имащи значение за решаване на делото. Въззивният съд прие като писмени доказателства по делото представените от РУ на МВР – Г. информационна карта за дейността на наряда с неразделна част към нея докладна записка за дейността на автопатрулен екип, докладна записка за употреба на физическа сила и помощни средства, докладна записка относно задържано лице, извършило нарушение на обществения ред и докладна записка относно задържано лице по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, копия на заповед за задържане на лице, копие на протокол за личен обиск на лице, копие на декларация от 02.03.2019 г., копие на фиш за спешна медицинска помощ от 02.03.2019 г., копие на разписка за върнати вещи и пари от задържано лице от 02.03.2019 г.; приложи по делото АНД № 1273/2019 г. по описа на Районен съд – Г.; изиска от Дирекция „Национална система 112“ на МВР записите от обаждания до ЕЕН 112, които предяви на страните чрез прослушване.

Настоящият съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият ПЛ. Т. ИВ. е роден на 17.10.1963 г. в гр. Г. и живее в същия град.

Подсъдимият е със средно образование, работи и не е осъждан.

Към месец март 2019 г. свидетелите П. М. и П. Г. заемали длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Г. при ОД на МВР - Г.. За времето от 19,00 часа на 01.03.2019 г. до 07,00 часа на 02.03.2019 г. същите изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред на територията на гр. Г., съгласно седмичен график, утвърден от Началника на 3 полицейското управление.

В 03,31 часа на 02.03.2019 г., чрез ЕЕН 112, в ОДЧ на МВР - Г. бил получен сигнал за силен шум от музика, идващ от заведение „***“, намиращо се в гр. Г., ул.

„С.Б.“ № 1. Дежурният служил в ОДЧ изпратил на място АП-52, в състава на който били свидетелите М. и Г.. В 03,34 часа на същата дата постъпил и друг сигнал от гражданин със същото оплакване.

Свидетелите Г. и М. пристигнали на посочения адрес и установили, че от заведението действително се чува силна музика. Тъй като и преди двамата свидетели били посещавали „***“ във връзка с оплаквания за нарушаване на изискването за спазване на нощната тишина, познавали управителя на заведението - свидетелката Т.Х.. След като влезли в заведението, полицаите отишли при свидетелката Х., която в този момент била зад бара. Обяснили й, че има подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина. Казали й да намали музиката, след което да ги придружи до служебния автомобил, за да бъде съставен акта за установяване на административно нарушение. Х. намалила музиката, а междувременно М. и Г. излезли и се отправили към служебния автомобил. Малко след тях от заведението излезли Т.Х. и нейният съжител - подсъдимият П.И., който бил употребил алкохол. Подсъдимият се насочил директно към полицейския автомобил, в който били двамата полицаи и започнал да ги обижда, наричайки ги „педерасти“ и „копелета“. Достигайки служебната кола, И. ритнал с крак лявата й врата и казал на полицаите, че няма да пишат никакъв акт.

Свидетелят М., който бил седнал на предната лява седалка веднага излязъл от автомобила и разпоредил на подсъдимия да прекрати нарушаването на обществения ред. И. обаче продължил да обижда полицейските служители и да ги псува като казал „Ще ви еба майката, гестаповци“. След излизането на свидетеля М. от автомобила, подсъдимият го ударил два пъти с дясната си ръка в областта на гърдите. При това негово действие свидетелят Г. също излязъл от колата и двамата с М. пристъпили към задържане му заради неизпълнение на полицейско разпореждане и нарушаване на неприкосновеността на полицейски служител. Опитали да поставят белезници, но подсъдимият буйствал, дърпал се, ритал. В този момент от заведението започнали да излизат посетителите, които били от приятелския кръг на подсъдимия. Те заобиколили полицейските служители и започнали да викат. Свидетелят Г. поискал съдействие от дежурния в полицейското управление. След известно време на място пристигнал втори автопатрулен екип, в състава на който бил свидетелят Т.Г.И.. Малко по-късно пристигнал и трети полицейски екип, в състава на които бил свидетелят А.Т. и колегата му И.Г.. При пристигане на място Т.И. видял как колегите му М. и Г. се опитват да поставят белезници на подсъдимия, който буйствал и по всякакъв начин се опитвал да осуети действията им. Свидетелят И. и колегите му съдействали да бъдат отдалечени скупчилите се граждани, както и свидетелката Х., която дърпала полицейските служители. Подсъдимият И. бил отведен до един от полицейските автомобили и бил 4 транспортиран в полицейското управление. При влизането в автомобила той продължил да буйства и да обижда служителите на реда.

От представената пред въззивния съд справка от ЕЕН 112 се установяват три обаждания до спешния телефон. От изслушаните записи става ясно, че първото обаждане е от гражданка, която се жалва от „доста силна музика“, идваща от заведението „***“, която „кънти“ и „просто ни събуди“. Следващите две обаждания, регистрирани съответно в 03:48 часа и в 04:01 на 02.03.2019 г., са от свидетелката Т.Х..

В първото от тях, проведено с оператора на ЕЕН 112, свидетелката съобщава за „полицейско насилие“: „Патрули бият мъжа ми!, а на казаното й от служителя на спешния телефон, че е получен сигнал за нарушаване на нощната тишина, отговаря:

„Къде проверихте, че е силна музиката?“. При второто обаждане на свидетелката Х. в разговора се включва дежурният в полицейското управление, на когото свидетелката казва, че двама полицейски служители „бият мъжа ми неправомерно“ и иска да се изпрати пореден екип, като от разговора става ясно, че към момента на място се намират общо три екипа с три полицейски коли. Значителна част от разговора е посветена на настоятелните искания на свидетелката да получи отговор защо е задържан мъжът й и защо не е измерена силата на шума и няма документ за това, както и несъгласието й с изразеното от дежурния в управление предположение, че найвероятно задържането е заради неизпълнение на полицейско разпореждане: „Какво полицейско разпореждане, аз искам документ!“.