Решение № 464 от 21.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 256/2026
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 126, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 126, ал. 3, т. 3 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 464 гр. София, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20261001000256 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 25 от 26.09.2025 г., постановено по т. д. № 28/2024 г., по описа на ОС-Монтана, съдът е отменил по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от Д. А.
К., с ЕГН **********, решенията на проведеното на 16.09.2024 г. Общо събрание на съдружниците във „ВЕСТА“ ООД, ЕИК 111566278, гр. Монтана, както следва: по т. 3 от дневния ред – за изключване на съдружника Д. А. К., на осн. чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ; по т. 4 от дневния ред – освободените вследствие на изключването на съдружника Д. А. К., 255 дяла с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 2550 лв., представляващи 50% от капитала на „ВЕСТА“ ООД да се поемат от другия съдружник П. К., като след поемане на освободения дял П. К. става едноличен собственик на капитала на „ВЕСТА“ ЕООД, който притежава 510 дружествени дяла с номинална стойност 10 лева на обща стойност 5100 лв., представляващи 100% от капитала на дружеството; по т. 5 от дневния ред – за приемането на нов Учредителен акт на „ВЕСТА“ ЕООД, в който е отразен като едноличен собственик на капитала П. К., който притежава 510 дружествени дяла с номинална стойност 10 лв. на обща стойност 5100 лв., представляващи 100% от капитала на дружеството и по т. 6 от дневния ред – с което се възлага на управителя П. К. да впише промяната в обстоятелствата по партидата на дружеството в Търговския регистър с право да упълномощи трети лица за тази цел.
В срок е депозирана въззивна жалба от „ВЕСТА“ ООД срещу постановеното решение в частта, с която се отменя по иска с чл.74 от ТЗ, предявен от Д. А. К., решението 1 по т.3, т.4, т.5 и т.6 от проведеното на 16.09.2024г. общо събрание на „ВЕСТА“ ООД, с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон и направените изводи от съда. Твърди, че изключването на Д. А. К. е направено законосъобразно, в съответствие на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, противно на приетото от първоинстанционния съд.
Инвокира доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за това, че от събраните доказателства не се установява нелоялност или трайност по отношение на действията на съдружника спрямо дружеството. Счита за неправилен извода на съда и по отношение на констатацията за липсата на системност на действията на съдружника Д. К. против дружеството и притежавания от него хотел-рестoрант. Посочва, че публикациите в социалната мрежа „Фейсбук“ са доказани по време и че обхватът им на разпространение се различава от възприетия от съда. Поддържа, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Н.. Счита, че финансовите затруднения на дружеството са предизвикани от системното уронване на престижа на обекта от страна на съдружника Д. К..
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания, приложени са копия от документи, квалифицирани от страната като такива по чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК.Моли да бъде отменено постановеното по делото решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д. А. К., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди, че при правилно установяване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционния съд е направил напълно обосновани и подкрепящи се изцяло от събраните по делото доказателства, правни изводи. Моли да бъде потвърдено така постановеното решение. Изразява становище за неотносимост на така представените от въззивника приложения към въззивната жалба. От своя страна представя копия от документи, квалифицирани от страната като такива по чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК Срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 20 от 12.02.2026г. е подадена жалба по ал. 3 от същата разпоредба от Д. А. К.. В жалбата се поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на направените разноски в производството. Предвид това се твърди, че съдът неоснователно е приел за доказано, че не се установява връзка между представеното платежно нареждане от 02.10.2024г. за сумата от 4 500 лв. и Договора за правна помощ от 19.09.2024г. Към жалбата е изложено подробно становище в подкрепа на наведените оплаквания. Постъпил е и отговор на въззивната частна жалба от въззиваемата страна по нея „ВЕСТА“ ООД, с който се оспорва същата. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Моли да бъде потвърдено така постановеното определение, а в условията на евентуалност, ако прецени че се следват разноски, да намали размерът на същите до 300 лв.
Апелативен съд - София, намира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, и е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Пред настоящата инстанция с въззивната жалба на „ВЕСТА“ ООД и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания, не се сочат и нови факти и доказателства относно предмета на спора.
Доводите по съществото на спора и на двете страни са същите, каквито са били и пред първоинстанционния съд. ОС-Монтана подробно е обсъдил всеки един от аргументите, 2 като го съотнесъл към представените по делото доказателства, а направените правни изводи са верни и обосновани.
Затова относно фактическите констатации и правни изводи на основание чл.272 от ГПК настоящия съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ТЗ всеки съдружник може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решенията на Общото събрание. Искът по чл. 74, ал. 1 от ТЗ е конститутивен и представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението поради противоречие със закона или с клаузите на учредителния акт.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ ищецът следва да докаже наличието на твърдените от него факти, а именно: качеството му на съдружник към датата на решението, чиято отмяна претендира и предявяване на иска в срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.
В тежест на ответника е да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва процесуалната и материалната законосъобразност на взетите от общото събраните на дружеството решения – наличие на изпратена и получена в предвидения срок покана за предстоящото общо събрание на съдружниците, отправено предупреждение за изключване, както и наличие на посочените в поканата нарушения и действия във вреда на дружеството.
В настоящия случай изключването на ищцата е извършено по реда на чл. 126, ал.
3, т. 3 от ТЗ, поради което и съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса ответникът по предявения иск по чл. 74 от ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружника Д. К.. Подлежат на доказване извършените от нея действия против интересите на дружеството като от изложеното във въззивната жалба е видно, че твърдяното неправомерно поведение от страна на съдружника Д. К. се изразява в разпространяване на уронващи доброто име на дружеството твърдения посредством постове в социалната мрежа Фейсбук, публикувани в определени фейсбук-групи, свързани с гр.
Монтана. Поддържа се, че тези действия са имали системен характер и чрез тях съдружникът е създал пречки за нормалната дейност на дружеството. Твърди, че горепосочените действия са се отразили и на финансовата стабилност на дружеството, като същото е изпитвало финансови затруднения, отделно от това са били извършени от съдружника Д. К. към самата нея и преводи на сума в размер на 40 000 лв. Тези действия са определени и се поддържат и във въззивната жалба като увреждащи действия по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ.
Следва да се има предвид, че изключването на съдружник по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ е крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение.
Основание за изключване са виновни действия на съдружник, които създават пречки за нормалната дейност на дружеството, нейното компрометиране и други подобни.
Необходимо е тези постъпки да имат траен характер и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството. Касае се за правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушават общото задължение за 3 лоялност и засягат имущественото състояние на дружеството с ограничена отговорност или рефлектират негативно върху неговия престиж и добро име, като е без значение дали реално са настъпили имуществени вреди за търговеца.
По делото се установи, че двамата съдружници в „ВЕСТА“ ООД П. К. и Д. К. са в конфликт-бивши съпрузи, което не се оспорва от страните, а те изрично го твърдят, което обстоятелство несъмнено води до затруднения в управлението на дружеството, доколкото двамата съдружници като негови управители го представляват само заедно. Влошените взаимоотношения между съдружниците обаче не може да бъде определено като елемент от фактическия състав по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, независимо от това дали изключеният от общото събрание съдружник е допринесъл за това, а следва да бъде установено такова негово поведение, което да бъде квалифицирано като действие против интересите на дружеството, каквото не се доказва.
Задължителна предпоставка за законосъобразното прекратяване на членственото правоотношение на съдружник на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ във всяка една от хипотезите в чл. 126, ал. 3, е надлежното връчване на писмено предупреждение. В последователната практика на касационната инстанция не съществуват противоречия относно целта на тази задължителна част от процедурата по изключването на съдружника. С предупреждението, освен да узнае за намерението да бъде изключен, на съдружника се предоставя и възможност да се подготви за общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и да коригира поведението си, ако нарушението позволява това. Последната цел на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя изискването в предупреждението да бъдат посочени и конкретизирани действията на съдружника против интересите на дружеството, в какво се изразява като конкретни обстоятелства поведението на съдружника, представляващо неизпълнение на задълженията му за съдействие за осъществяване на интересите на дружеството, за да се предостави на съдружника реална възможност да коригира поведението си. Липсата на възможността да бъдат коригирани от съдружника описаните нарушения, е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОС за изключването му. Предупреждението може да бъде инкорпорирано и в поканата за свикване на ОС в дневния ред, на което е включено вземане на решение за изключване на съдружника, като и в тази хипотеза важат изложените по-горе изисквания за съдържание и време на връчване на предупреждението. /решение № 3 от 19.02.2010 г. по т.д. 482/2009 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 171 от 14.03.2012 г. по т.д. 860/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 160 от 26.10.2010 г. по т.д. 379/2009 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО/Решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, I т. о./.
По настоящото дело, в поканата от управителя на дружеството П. К. до Д. А. К., връчена й на 21.08.2024 г. за свикване на общо събрание на съдружниците на „ВЕСТА“ ООД, което се е провело на 16.09.2024 г., ищцата по делото е предупредена, да не уврежда интересите на дружеството, както е правила това до настоящия момент-устно и чрез 4 социалните мрежи. С поканата е била призована да се въздържа от подобни действия, като в противен случай може да бъде изключена като съдружник в дружеството.