Решение № 260265 от 02.04.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 537/2020
- Вид
- Решение № 260265
- Подписан
- 02.04.2021
- В сила
- 09.03.2023
- Състав
- СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 1242 от 11.03.2020 · СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
- Определение № 260018 от 10.08.2020 · СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл.493а ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 95 02.04.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка
Вълкова
Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов гражданско дело номер 537 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.М.А., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. А. Д., с адрес: гр.Б., ул.“О.“ № *, Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Боян Борисов Койнов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 82, ет. 2 против Застрахователно дружество „Булинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв.
Мариан Илиев Гочев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната баба Н. Р.А. в резултат на настъпило на 14.02.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Б. К.А., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 14.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда № 181/ 25.07.2017г. по НОХД № 659/2017г. по описа на ОС-Бургас, Б.А. е бил признат за виновен затова, че на 14.02.2015 г. около 12.30 ч. на главен път № 2-79 с посока на движение от гр.Средец към гр.Бургас в района на 84 км, при управление на МПС с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Р.А., настъпила на 14.04.2015г., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Последица от причиненото ПТП е смъртта на Н.А. – баба на ищците. Същите били неразделни със своята баба, като заедно понасяли несгодите на живота.
Смъртта им отнела сигурността, предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота.
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 02114002768364 от 11.11.2014г., със срок на покритието 11.11.2014 г. – 10.11.2015 г.
Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Границите на обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на същата, са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Н.А.. Ищците са предявили пред застрахователя застрахователни претенции, по които са образувани щети съотв.№ ********** за П.А., № ********** за М.А. и № ********** за Б.А.. С нарочни писма ответникът уведомил ищците, че същият не е в риск по процесния застрахователен договор и няма основание да изплати обезщетения.
Проследено е законодателството по отношение правата на жертвите на престъпления, като според чл.2, §.1, б.“а“ т.ии от Директива 2012/29/ИС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., като „членове на семейството“ следва да се считат съпругът, лицето което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвите лица. Това е намерило отражение в постановеното в тълк.р.№ 1/ 21.08.2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, като низходящите от втора степен също могат да търпят вреди от емоционален и психически характер от смъртта на свой близък. Според §.4 от ДР на КЗ по отношение на чл.492 от същия, минималната застрахователна сума по тази застраховка към момента за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Въведеният с §.76, вр.§.96 от ЗИДКЗ лимит на застрахователните обезщетения за лицата по чл.493а от КЗ от 5000 лв., противоречи на европейското и българското законодателство. Цит. е Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12 на СЕС, по което е дадено тълкуване на въведени ограничения в размера на обезщетителните суми на лица, пострадали от събития, за които съществува застраховка „Гражданска отговорност“, което на основание чл.633 от ГПК и ДФЕС е задължително за всички съдилища и институции в България. Същото тълкуване следвало от цит. Решение по дело
С-348/98 на СЕС, т.40, и др., което не допуска национална правна уредба да предвижда максимални гарантирани суми, по-малки от установените с чл.1, §.2 от Втора директива. Претендират се направените по делото разноски.
Постъпилият писмен отговор от ответника съдържа оспорване изцяло на претенциите както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Доказателства за изключителна близост между ищците и починалата няма, като ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за тези обстоятелства. Недопустимостта на претенциите произтичала и от нормата на чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.380 от КЗ, която пък изисквала от лицето, което има право на обезщетение, да поиска това първо от застрахователя. Тези норми като процесуалноправни, били влезли в сила и за старите случаи, за които се прилага старият КЗ (до 01.01.2016г.). Въпреки, че ищците са отправили искания до застрахователя, те не са изпълнили условията на чл.380 от КЗ да представят всички изискуеми доказателства, вкл. банкови сметки на лицата или на техен пълномощник.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Застрахователят счита, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Отделно от това на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД се твърди, че починалата Н.А. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан, което би я предпазило изцяло от крайния вредоносен резултат. Съпричиняването е в размер на 90 %. По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че на основание чл.380 ал.3 от КЗ такава не се дължи, предвид непредставянето на банкови сметки на ищците, което представлява забава на кредитора.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.
Процесуалният представител на ответната страна поддържа направените възражения. В пледоарията си обоснова защитната си теза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. Възражението на ответната страна за липса на процесуална легитимация на ищците, тъй като не са в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, беше разгледано в определение № 260018/ 10.08.2020г. и към настоящия момент не се налага промяна в становището на съда, като степента на близост със загиналата е въпрос по съществото на спора.
Предявените искове са с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §.22 от ЗИД на КЗ, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените удостоверение за наследници изх.№ 94-01-17873/ 05.06.2015г.
(л.30-31 по делото) и за родствени връзки изх.№ 94-01-23737/1/ 19.072018г. (л.33-34), издадени от Община Бургас, ищците М.А., Б.А. и П.А. са внуци на починалата на 14.04.2015г. Н. Р.А. (л.32). Няма спор относно наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Б. К.А. по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 02114002768364 от 11.11.2014г., със срок на покритието 11.11.2014 г. – 10.11.2015 г. (непредставена).
Съставен е бил протокол за оглед на местопроизшествие с пострадали лица от 14.02.2015г. и скица (л.20-26), с описани участници и пострадали лица.
Според приложената влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда № 181/ 25.07.2017 г. по НОХД № 659/2017г. по описа на ОС-Бургас и мотиви към нея (л.80-97), Б. К.А. е бил признат за виновен затова, че на 14.02.2015 г. около 12.30 ч. на главен път № 2-79 с посока на движение от гр.Средец към гр.Бургас в района на 84 км, при управление на МПС с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Р.А., настъпила на 14.04.2015г., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. Или безспорно е установено на основание чл. 300 от ГПК по делото, че при ПТП на 14.02.2015 г. е била причинена смъртта на Н.А. по вина на водача на МПС л.а. с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“ – Б. К.А..
Последният е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.. Механизмът на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Бургас.
Според заключението на приетата съдебно - автотехническа експертиза (л.109-112), лекият автомобил е бил оборудван с колани за всички седалки. Ако пострадалата беше с предпазен колан по време на удара, тя вероятно би избегнала леталния изход от ПТП.
Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза (л.145-150), установи, че причина за смъртта на Н. А. е остра сърдечна недостатъчност, развила се на базата на съществуваща сърдечна недостатъчност, обострена от травмите и е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Анализът на получените травми е довел до извода, че пострадалата е била без поставен предпазен колан (л.148-149).
Според показанията на свидетеля Б.А. – дядо на ищците и причинител на ПТП, на датата на злополуката е управлявал автомобила, като Н. е седяла на предната дясна седалка и пътували за Средец. Децата Б. и П. от раждането си живеели при него и починалата Н. в къща с 6 стаи. Починалата се грижела за прането, храненето, децата спяли при нея. След смъртта й често говорели за нея и ходели до гробищата. Свидетелят има 18 внуци, а може и повече. Ищците и сега редовно идвали при дядо си. Децата на М. нямали друга баба, само Н. и я наричали „мамо Н.“.
Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9041b3a9-abbf-4903-8074-3880759cb8e2