Разпореждане № 9718 от 15.10.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 4834/2026
- Вид
- Разпореждане № 9718
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 9718 гр. Кюстендил, 15.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104834 по описа за 2026 година и като съобрази следното:
Производството е образувано по заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2026 г. до окончателното изплащане; 4,60 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от *** г. до 11.09.2021 г.;
95,14 евро – законна лихва за забава за периода от 12.09.2021 г. до 16.09.2026 г.; 297,18 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Съдът констатира, че в представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 0%, без да са изложени допусканията, използвани при неговото изчисляване, и без да са посочени компонентите, от които е формиран. Нещо повече, в чл. 1, т. 5 от договора е предвиден лихвен процент по кредита в размер на 0%, докато със заявлението се претендира заплащане на договорна възнаградителна лихва в размер на 4,60 евро. Това обстоятелство поставя под съмнение достоверността на посочения в договора ГПР и съответствието му с действителните разходи по кредита. Ако по кредита се дължи възнаградителна лихва, както твърди самият заявител, ГПР не би могъл да бъде равен на 0%.
Наред с това в чл. 19 от договора е предвидено задължение на потребителя в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, като съгласно чл. 29, ал. 1 при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 0,9% от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението.
1
Претендираната въз основа на тази клауза неустойка възлиза на 297,18 евро, което е почти два пъти повече от предоставената главница от *** евро.
Същевременно размерът на неустойката е предварително определяем, като задължението за заплащането й възниква при неизпълнение на задължение, което не е свързано с връщането на предоставената парична сума. Съдът намира, че тази неустоечна клауза е очевидна договорна конструкция с цел извеждане на разходи извън обхвата на ГПР.
Според съдебната практика формалното отразяване на ГПР, без потребителят да получи необходимата информация за неговото формиране и за действителните разходи по кредита, не е достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Целта на тази разпоредба е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да вземе информирано и икономически обосновано решение дали да сключи договора. В Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 Съдът на Европейския съюз приема, че на непосочването на ГПР следва да се приравни и ситуацията, при която договорът съдържа математическа формула за неговото изчисляване, без да предоставя необходимите за това данни. В случая несъответствието е още по-съществено, доколкото посоченият ГПР от 0% противоречи на заявеното от кредитора наличие на вземане за възнаградителна лихва.
Следователно съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 01.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 06.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г. и Решение № 533 от 26.06.2024 г. на ОС – Хасково по в. ч. гр. д. № 474/2024 г.
Следователно в случая заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита – *** евро. Съгласно уточняващата молба на заявителя по договора не са извършвани плащания, които да бъдат приспаднати от тази стойност.
Съдът определя на заявителя юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото.
На заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 11,15 евро за юрисконсултско възнаграждение и 3,03 евро за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 15452/29.09.2026 г. по входящия регистър 2 на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 4,60 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от *** г. до 11.09.2021 г.; 95,14 евро – законна лихва за забава за периода от 12.09.2021 г. до 16.09.2026 г.; 297,18 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу И. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2026 г. до окончателното изплащане; 11,15 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 3,03 евро – деловодни разноски за държавна такса.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане има право да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в който случай ще трябва единствено да довнесе по сметка на исковия съд разликата между внесената в заповедното производство държавна такса и дължимата в исковото производство.
В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3