Решение № 531 от 18.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Плевен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500862 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 236/10.07.2025г. по гр.д. № 162/2024г. на РС гр.Червен бряг съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ КЪМ БДЖ-ПП ЕООД с БУЛСТАТ: *** и адрес: ********** СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане против Н. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: *** в размер на 1 162,40 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и 40 стотинки), представляваща неизпълнение на Договор по чл.235 от КТ за период от 09.05.2022г., сумата 92,01 лева (деветдесет и два лева и една стотинка), представляваща лихва за период от 13.07.2023г. до 25.10.2023г., ведно със законна лихва за период от 25.10.2023г. до изплащане на вземането.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК Н. Н. Н., с ЕГН ********** да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ КЪМ БДЖ - ПП ЕООД с БУЛСТАТ: *** и адрес: ********** сумата в общ размер на 575.00 лева (150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, 25.00 лева ДТ и 400 лв. депозит за вещо лице) – разноски в настоящо 1 производство и 25.00 лева разноски по частно гражданско дело № 1233 по описа на Районен съд – Червен бряг за 2023г.

Недоволен от постановеното решение е останал Н. Н. Н. от гр.Ч. бряг, ЕГН **********, който чрез адв. Р. М. от АК – гр.Луковит, го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства ЧРС може да стигне до обоснован извод, че предявения иск е изцяло неоснователен и недоказан. Ответникът е сключил Договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност № 43 от 09.05.2022г., като по делото не са представени други документи, които да са подписани от страните във връзка с процесното обучение, както и да са налице различни от посочения в договора изисквания спрямо ответника пред ЧРС – Н. Н. Н., за да може да започне трудово правоотношение с ищеца.

На следващо място жалбоподателят обръща внимание, че не е запознаван с различни условия за конкретната длъжност, освен изискванията спрямо него, които са залегнали в Договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност № 43 от 09.05.2022г.

Твърди така, че пред ЧРС по делото са събрани доказателства, че жалбоподателят е изпълнил всички свои задължения, като успешно завършва курса, също така е представил и необходимите документи за започване на работа, включително свидетелство за съдимост рег. № 883 от 29.07.2022г. на PC Червен бряг, на което е отбелязано „да важи за работа – БДЖ“.

В своя защита навежда доводи, че в подписаният договор не се съдържат императивни норми, съгласно които е недопустимо осъждано лице да започне работа при ищцовото дружество, а също така е видно, че съгласно Заповед № 794 от 15.06.2023 г. на инж. А.А., Директор на ППП София, на основание свидетелство за съдимост „осъждан“ се търси от ищеца определена сума за направени разходи за обучение, като са посочени неотносими клаузи от подписания договор. Във въззивната жалба се посочва, че от събраните по делото доказателства не са налице такива, от които да се установи конкретната и точна сума, която се претендира от ищеца и тя остана недоказана, че е изплатена във връзка с обучението на ответника, доколкото от приетата по делото експертиза се е установило, че вещото лице е ползвало като данни справка от ищеца, без да посочи на конкретния ми въпрос, от какви документи 2 се позовава експертиза, вкл. налице ли са първични счетоводни документи.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло така предявеният пред ЧРС иск, по който е постановено обжалваното решение.

Жалбоподателят моли въззивния съд да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата – възнаграждение за адвоката, оказал правна помощ.

Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ЧРС „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ - СОФИЯ към „БДЖ-ПП” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.А. – Директор на поделението, чрез юрк.Д. Я. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение на ЧРС е правилно и законосъобразно, мотивирано, изцяло съобразено със събраните по делото доказателства.

Твърдят, че в решението съда правилно е приел, че се касае за облигационно правоотношение, породено от сключен Договор за обучение от 09.05.2022г. и неизпълнение на задължението на обучаващия се да работи ефективно три години след завършване на обучението. В този Договор не следва да е предвидено Н. да представя свидетелство за съдимост, защото първо не го изисква закона, второ не е трудов, а и няма гаранция, че обучаващия се ще завърши обучението успешно.

В т.3 на чл.2 в Договора е посочено правото на „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ - СОФИЯ към „БДЖ-ПП” ЕООД да бъде уведомяван за всички обстоятелства, водещи до промяна или прекъсване на обучението. Следователно задължение на Н. Н. е било да уведоми, още при сключването на Договора, че са налице пречки да изпълни задълженията си по него. включително и това, че е осъждан.

Навеждат доводи, че Н. е осъден за престъпление от общ характер, а присъдата по делото е влязла в сила на 14.01.2021г. Следователно Н. е знаел, че като осъден това ще е пречка да сключи трудов договор, но въпреки това е скрил това обстоятелство, когато е сключил Договора за обучение. Считат също така, че Н. е недобросъвестната страна при подписване на договора и въпреки това същият твърди, че не дължи неустойка за невъзможността да 3 изпълни поетото задължение по Договор за обучение.

В отговора се твърди, че правилно е приел ЧРС в решението си, че съдимостта на ответника не е попречило на работодателя да обучи курсиста и да изпълни поетите по договора задължения, а несключването на трудов договор е изцяло по вина на Н., поради причини и обстоятелства, за които е знаел преди факта на сключването. Поради тази причина от въззиваемото дружество считат, че същият дължи неустойка за неизпълнение в размер на исковата сума пред ЧРС, която не е била оспорена пред първоинстанционният съд и за която е била приета от страните съдебно-счетоводна експертиза.

Оплакват се, че във въззивната жалба се оспорва размера на неустойката, но нищо не се твърди за сумата от 597,89 лева, представляваща месечната издръжка във вид на стипендия, която Н. е получил лично и е Част от тази неустойка.

От въззиваемото дружество считат, че причина да не се сключи трудов договор с „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ - СОФИЯ към „БДЖ-ПП” ЕООД е изцяло поведението и действията на Н., поради което същият не е изпълнил задължението си да работи три години на длъжност ”кондуктор“, а поделението е изправна страна по Договора за обучение, заплатило е всички разходи за обучението на Н., но той не е спазил задължението си да постъпи и работи като „кондуктор" с причина съдимост, за която курсиста е знаел преди факта на сключването на Договора /присъда влязла в сила през 2020г./. След като ответника не е изпълнил своето задължение, същия се явява неизправна страна и дължи да възстанови сумите, направени като разходи от работодателя.

Молят съда да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди Решение № 236/10.07.2025г. на PC - Червен бряг, постановено по гр. д. №162/2024г., като правилно и законосъобразно, както и да им присъди разноски.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.

4

Обжалваното решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС гр.Ч. бряг е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане и произнасяне по непредявен иск - хипотезата на чл. 270 ал.3, предл.3 ГПК.

Постановено е по нередовна ИМ, основният недостатък по която е допуснат още със заявлението по заповедното производство от 25.10.2023г. по чл.410 ГПК.

Съгласно чл.108 ГПК, озаглавен Искове срещу държавни учреждения и юридически лица, искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение – следователно пасивната процесуална легитимация на ответник по делото може да бъде успешно изнесена от поделение или клон на ЮЛ, каквото е ПП Превози София към БДЖ-ПП ЕООД гр.София, ЕИК ***, но не и тази на ищеца – заявител по заповедно производство и исково такова въз основа на първото.

Носител на паричното вземане по Договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност № 43/09.05.2022г. е ЮЛ – ЕООД и то е активно легитимирано да предяви иска, а не неговото поделение.

Освен това, след подадено заявление по чл.410 ГПК, което е нередовно и е издадена Заповед № 737/30.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която има подадено възражение по чл.414 ГПК от ответника и заявителя е уведомен на 22.01.2024г. да предяви иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането, вместо заповедния съд да провери служебно предявен ли е искът в срок до 22.02.2024г., по ИМ на поделението от 13.02.2024г. е образувано настоящото дело на ЧРС, чието решение се обжалва.

Внимателния прочит на петитума – Да осъдите ответника да ни заплати сумата от 1 162,40лв., представляваща стойността на курса за обучение, ведно със законната лихва върху главницата, както и лихва за забава от 13.07.2023г.

– датата на поканата за доброволно плащане до завеждането на иска – 25.10.2023г. датата на заявлението, налага извод, че поделението не е предявило изискуемия се от чл.422 ГПК установителен иск, а осъдителен такъв.

5

Следователно заповедния съд е следвало да обезсили Заповедта за изпълнение, а исковия да остави без движение ИМ – искът да се подаде от ЕООД и в петитума да се посочи размер на втория иск по чл.86 ЗЗД, след което да разгледа делото с предявен осъдителен иск за парично вземане от неизпълнен Договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност.

Вместо това е постановил диспозитив на решение по установителен иск, какъвто няма предявен и в полза на нелегитимирана страна. Решението следва да се обезсили, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ЧРС, който да остави без движение ИМ за легитимацията на ищеца и довнасяне на дължимата д.т. за осъдителен иск за парично вземане, съединен с иск за мораторна лихва за конкретен период и размер.

Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението не следва да се обсъждат, защото неправилността на първоинстанционното решение изисква то да е допустимо и валидно постановено.

Като се е произнесъл по непредявен иск, Районен съд Червен бряг е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от Червенобрежки районен съд от друг състав, който следва да се произнесе по предявения осъдителен иск, съединен с иск за лихва за забава върху паричното вземане до датата на ИМ – заявлението по заповедното производство.

Заповедният съд следва да обезсили издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – не е предявен в срок искът по чл.422 ГПК, а други искове.

След като жалбата се явява основателна, то чл.81 ГПК изисква произнасяне за разноските ако има искане на страните за това – в случая такова има и от двете страни, но делото не се решава по същество пред настоящата инстанция. На същото следва да отговори ЧРС при новото разглеждане на делото, когато страните ще получат отговори по съществото на делото и ЧРС ще следва да се произнесе в зависимост от изхода на делото по същество за всички разноски, направени по същото.