Решение № 669 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100504691 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 30.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 13425/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 148 състав, по предявен от Етажна собственост в сграда с адрес: гр. София, жк „Гоце Делчев“, бул.“*******, установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.38 вр. чл.51 ЗУЕС е признато за установено, ч е Е. В. И. /ЕГН **********/ дължи на Етажна собственост с адрес: гр. София, жк „Гоце Делчев“, бул.“*******, сумата 1 210 лева, ведно със законната лихва от 3.05.2018 г. до изплащане на вземането, от които:

110 лева- възнаграждение за домоуправител за периода от 01.03.2016 г. до 1.01.2018 г., и 1 100 лева- вноски за поддръжка на общите части на ЕС за периода от 01.03.2016 г. до 01.01.2018 г., дължими за собствения на длъжника aп.А46 в ЕС, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 5.10.2019 г. по гр.д.№ 28092/ 2018 г. по описа на СРС, 148 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Е. В. И. е осъдена да заплати на ищеца Етажна собственост с адрес: гр.

София, жк „Гоце Делчев“, бул.“*******, сумата 25 лева- разноски за заповедното производство, и сумата 25 лева- разноски за исковото производство пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба от Е. В. И. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като неоснователен.

Въззиваемата страна Етажна собственост в сграда с адрес: гр. София, жк „Гоце Делчев“, бул.“******* /ищец по делото/, представлявана от домоуправител „Вход Мениджър“ ЕООД, оспорва жалбата и моли атакуваното първоинстанционно решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира присъждането на разноски по делото.

1

Предявен е иск с правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно приложимите разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/: за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание- чл.48, ал.8 ЗУЕС /в приложимата към 23.02.2016 г. редакция, с изм. и доп., обн. ДВ- бр.57 от 2011 г./; разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите- чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата към 23.02.2016 г. редакция- с изм. и доп., обн. ДВ- бр.57 от 2011 г./.

Предвид горното, за да бъде уважен предявеният по делото иск за процесната сума, претендирана като сбор от дължими месечни вноски за управление и поддържане на общите части в сградата, следва да бъде доказано по делото, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение за определяне размера на тези вноски за всеки от собствениците, включително за ответницата Е. И..

Решенията на Общото събрание на Етажната собственост са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение на които правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение, а редът за извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС /чл.37- чл.49/ и ЗУЕС. В този смисъл е и формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС /Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/ 2012 г. на ВКС, ГК, I ГО/, според която законосъобразността на тези решения се определя от предвидените за тях правила в ЗС и ЗУЕС, а не в ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им, като за разлика от нищожността на сделките, на която всяка страна и заинтересовано лице могат да се позоват безсрочно, контролът за законо-съобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието- чл.40, ал.2 ЗУЕС.

В настоящия случай въз основа на представените по делото писмени доказателства се установява, че на проведено на 23.02.2016 г. Общо събрание на етажната собственост в сградата на адрес: гр. София, жк „Гоце Делчев“, бул.“*******, п о т.4 от дневния ред, озаглавена „избор на дружество за управление за периода 1.03.2016 г.- 28.02.2017 г.“, е взето решение паричната вноска за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата да се определя не поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, както предписва императивната разпоредба на чл.51, ал.1 ЗУЕС, а по следния начин: „средната цена за поддръжка на апартамент да бъде около 55 лв. на месец, като точната цена за всеки апартамент ще бъде изчислена след съставяне на подробен списък на живущите във всеки 2 апартамент; разходите за охрана ще се разделят поравно на всички апартаменти, а разходите за ток, вода и почистване ще се разделят според броя на обитателите“.

Формулираното в протокола окончателно решение е „да се събират по 55 лв. на апартамент на месец за периода до 31.05.2016 г., като изравняването на сумите според броя на живущите да стане в рамките на м. юни 2016 г.“.

От страна на ответницата И. не е направено твърдение, нито са представени доказателства да е обжалвала цитираното решение на ОС на ЕС от 23.02.2016 г. в преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което и следва да се приеме, че същото е стабилизирано /влязло в сила/. Независимо от невъзможността съдът инцидентно /ad hoc/ в мотивите на настоящото съдебно решение да се произнася по неговата материална незаконосъобразност и нищожност, в случая не може да се приеме, че въз основа на това решение е възникнало претендираното от ищеца вземане, което като краен резултат обосновава извод за неправилност на обжалваното решение, с което на ищеца- ЕС е присъдена сумата 1 210 лв., претендирана като незаплатена от ответницата- етажен собственик, вноска, покриваща разходи за поддръжка и управление /включая възнаграждение за домоуправител/ на етажната собственост.

Това е така, поради следните съображения:

Когато решението на ЕС е насочено към попълване бюджета на ЕС за извършване на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, се учредява правоотношение между отделния етажен собственик и останалите етажни собственици, независимо от обстоятелството дали и как всеки един от тях е гласувал за приемането на това решение на ЕС. То е задължително за тях, но само, когато с решението на ЕС възниква определено правно задължение, годно за изпълнение.

Разходите за управление и поддържане на общите части на сградата са периодични задължения, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването на общите части чрез заплащане на консумативните разходи- ток, вода, електричество, почистващи препарати и пр. /& 11 от ДР на ЗУЕС/, поради което те се заплащат помесечно /арг. чл.48, ал.8 ЗУЕС/. Тъй като законодателят не е предвидил нормативно друг начин за определяне размера на ежемесечните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, освен този, предписан в нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата редакция, посочена по- горе/- „поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите“, процесното вземане не е възникнало.

Макар решението на ОС на ЕС от 23.02.2016 г. да е влязло в сила, предявеното субективно материално право не е породено, тъй като не е уредено като призната и гарантирана от закона правна възможност да се изисква от насрещната страна по правоотношението спазването на определено поведение, т.е. осъществяването на определена престация. Правното задължение за плащането на парична вноска в бюджета на етажната собственост възниква само, ако тя е определена съобразно изискванията на закона, като ирелевантно е обстоятелството дали решението на ЕС на ОС е оспорено по съдебен ред, респ. дали то е влязло в сила. Недопустимо в материалноправен смисъл е да се упражнява едно субективно право, което не е породено. А предявеното субективно право би възникнало само, ако ОС на ЕС е взело решение за заплащането на съответна ежемесечна парична вноска в бюджета на ЕС, покриваща разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, съобразно нормативните изисквания, уредени в чл.51, ал.1 ЗУЕСпоравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Следователно, макар процесното решение на ОС на ЕС от 23.02.2016 г. да е влязло в сила, то не може да бъде принудително изпълнено, тъй като с него е определен различен от законоустановения способ за определяне размера на процесните разноски- „по 55 лв. на апартамент на месец за периода до 31.05.2016 г., като изравняването на сумите 3 според броя на живущите да стане в рамките на м. юни 2016 г.“, вместо „поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите“. Тъй като цитираната правна норма е от повелителен характер, етажните собственици нито самостоятелно, нито чрез своите органи в етажната собственост могат да изменят или дерогират уреденото в нейната диспозиция правило за поведение /в този смисъл Определение № 1097 от 17.11.2011 г. по гр.д.№ 630/ 2011 г. на ВКС, ГК, I ГО/.

Поради изложеното настоящият въззивен съд намира, че предявеното от ищецаЕС парично притезание не е възникнало- липсва решение на ОС на ЕС за определяне размера на правното задължение за заплащане на разноски за управление и поддържане на общите части на сградата „поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите“, поради което и установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.48, ал.8 ЗУЕС като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното първоинстанционно решение, което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като неоснователен.

При този изход на спора съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ответницата- въззивник, от която не са представени доказателства за сторени в първоинстанцинното производство разноски и не е заявено искане за присъждането на разноски за въззивното производство, поради което и разноски с настоящото въззивно решение на същата не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 30.01.2023 г., постановено по гр. дело № 13425/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 148 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост в сграда с адрес: гр. София, жк „Гоце Делчев“, бул.“*******, представлявана от „Вход Мениджър“ ЕООД, срещу Е. В.

И. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.48, ал.8 ЗУЕС за признаване за установено, че Е. В. И. /ЕГН **********/ дължи на Етажна собственост в сграда с адрес: гр. София, жк „Гоце Делчев“, бул. “*******, сумата 1 210 лева, ведно със законната лихва от 3.05.2018 г. до изплащане на вземането, от които: 110 левавъзнаграждение за домоуправител за периода от 01.03.2016 г. до 1.01.2018 г., и 1 100 лева- вноски за поддръжка на общите части на ЕС за периода от 01.03.2016 г. до 01.01.2018 г., дължими за aп.А46 в ЕС, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 5.10.2019 г. по гр.д.№ 28092/ 2018 г. по описа на СРС, 148 състав, като неоснователен.