Определение № 894 от 18.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1250/2026
- Вид
- Определение № 894
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Веселина Вълева, Красимира Костова, Нина Иванова Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 894 гр. София, 18.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601250 по описа за 2026 година
НПК.
Производството е по реда на чл.440, ал. 2 от НПК, вр. глава ХХІІ от С определение от 17.08.2026г. по ЧНД № 430/2026г. по описа на ОС – Враца, е оставено без уважение искането на осъдения Л. К. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с Присъда № 7/12.02.2026г. по НОХД № 20/2026г. по описа на РС – Лом наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца.
Срещу определението е постъпила частна жалба от осъдения Р., с която се иска то да бъде отменено и да бъде уважена молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване. Наведени са доводи, че е лишен от правото му за УПО, тъй като програмата на заложените цели и задачи по плана на присъдата започва от месец октомври, когато ще е изтърпял наказанието.
Възразява срещу становището на затворническата администрация, тъй като то е базирано на едномесечно наблюдение над поведението му.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимираната страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искане на осъдения Л. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с Присъда № 7/12.02.2026г. по НОХД № 20/2026г. по описа на РС – Лом (потвърдена с Решение № 69/17.06.2026г. по ВНОХД № 125/2026 г. по описа на ОС - Монтана) наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т.
1
1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Видно от приложената справка от Затвора – гр. ***, към 17.08.2026г. лишеният от свобода Л. К. Р. е изтърпял фактически 1 месец и 17 дни и са му зачетени 11 месеца и 7 дни предварителен арест, или общо 1 година и 24 дни.
Следователно правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице първата изискуема предпоставка на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, която в случая е приложима за него, а именно – осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Въззивната инстанция се съгласява със становището на ОС – Враца, че не е налице втората предпоставка, а именно – осъденият за е дал достатъчно доказателства за своето поправяне поради следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 439а, ал. 2 от НПК, ОС – Враца се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл. 155 от ЗИНЗС. От него се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 54 точки, които са актуални и към настоящия момент. Продължават да са налице констатираните с първоначалния доклад дефицити в зоните „настоящото правонарушение“, „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „ междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Посочено е още, че рисковете от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, от суицидни прояви и автоагресивни прояви, както и от бягство са със ниски стойности. С оглед характера на настоящото правонарушение и предишното му осъждане за идентично деяние, рискът от вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности.
Въззивната инстанция положително отчита доброто поведение на осъдения Р. в контролирана среда – няма данни за нарушаване на режимните правила и изисквания, за участие в конфликтни ситуации с други лишени от свобода или служители на затвора, както и за наложени дисциплинарни наказания. Въпреки това, то не носи белезите на изключителност, а на дължимо поведение в пенитенциарното заведение.
Правилно първостепенният съд е съобразил обстоятелството, че индивидуалната корекционна работа с Л. Р. е започнала на 01.07.2026г.
/зачетени е времето от 11 месеца и 7 дни, през което е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“/, поради което не може да се приеме, че за този сравнително кратък период от време той е дал доказателство за своето поправяне. От доклада е видно, че усилията на затворническата администрация са насочени към редуциране на стойностите на констатираните при първоначалната оценка на риска дефицитни зони.
Отбелязано е, че при проведените индивидуални разговори и беседи лишения от свобода не приема вината си за извършеното деяние, че не е разчупил криминалния модел на поведение и че не винаги предвижда негативните последици от собствените си действия. Следователно работата по индивидуални план на присъдата съм настоящия момент не сочи на постигнати положителни промени в съзнанието на осъдения за водене на законосъобразен начин на живот след напускането на затвора. Ето защо, 2 въпреки сравнително краткия остатък от търпяното наказание лишаване от свобода от осъдения Р., САС счита, че осъзнаването на собственото противоправно поведение е част от процеса по превъзпитание на дееца и е насочено към формиране на нови ценности и вътрешни задръжки, създаване на нови положителни навици и изграждане на чувство за респект към закона и правовия ред. Затова и корекционните мероприятия спрямо лишения от свобода следва да се продължат в насока постигане на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието.
САС намира, че правилно първостепенният съд е отчел констатацията на затворническата администрация, че осъденият Р. не е преминал през етапите на пенитенциарната система. Тя не представлява самостоятелно основание при преценката за наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК, но отразява напредъка в поправителния и превъзпитателния процес. По делото липсват такива данни, което е още една индикация, че е необходимо да се продължи работата по индивидуални план на присъдата на Л. Р..
Въззивната инстанция намира за неоснователни наведените възражения от жалбоподателя, че неправилно е лишен от правото му за допускане на УПО поради неучастие в корекционни програми в затвора.
Видно от съдържанието на мотивите на атакуваното определение е, че отказът да бъде уважена молбата на осъдения е поради липсата на втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно – че не е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Изводите на съда не са базирани на препоръките на затворническата администрация за участието в определени програми, подпомагащи процеса по ресоциализация, а на преките наблюдения на инспекторите над поведението на лишения от свобода.
Окръжният съд ги е отбелязал, доколкото участието на лишения от свобода в тях е желателно и включването му в тях е при изразено желание за постигане целите на личната превенция.
Неоснователно е и възражението, че оценката на затворническата администрация е базирано на едномесечно наблюдение над поведението на лишения от свобода. Изминалият сравнително кратък срок от началото на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не представлява основание за съмнение в безпристрастността и обективността в даденото становище в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС. Коректно и непротиворечиво са посочени, както дефицитните зони, които са обект на корекционната работа с Л. Р., така и резултатите от проведените разговори и беседи с последния.
Поради тези причини, въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за поправянето на лицето и че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, трябва да бъдат продължени корекционните мероприятия спрямо осъдения Р., въпреки оставащия относително кратък срок до окончателното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.08.2026г. по ЧНД № 430/2026г. по описа на ОС – Враца, с което е оставено без уважение искането на осъдения Л.
К. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с Присъда № 7/12.02.2026г. по НОХД № 20/2026г. по описа на РС – Лом наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4