Определение № 324 от 24.07.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 326/2025
- Вид
- Определение № 324
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324 гр. Смолян, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500326 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба о т И. Д. Д. ЕГН ********** против определение № 163 от 13.06.2025г на РС – Чепеларе, постановено по гр. д. № 136/2025г, с което е върната исковата му молба, а производството по делото – прекратено.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на определението. Търси се обезсилването му, евентуално отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Районният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. А. дължи на жалбоподателя неплатени суми по договор за наем от 03.08.2022г за месеци март, април и частично за май 2024г, както и сметки за вода за периода м . февруари – м. април 2024г. – предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В законовия срок длъжникът А. е подала възражение срещу заповедта за недължимост на присъдените суми, към която е приложила 4 бр. разписки, съответно от 15.10.2022г, 31.07.2023г, 05.09.2023г, 12.12.2023г. Не твърди да е изпълнила доброволно задължението си, а че не е живяла в имота през процесния период.
Исковият съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото с мотиви, че заповедният съд не е спазил процедурата на чл. 414а, ал. 3 ГПК за изпращане на възражението с приложенията на заявителя с указания, че може да подаде становище в 3 – дневен срок.
Действително според чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да 1 възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, а според ал. 4 възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.
В случая няма спор, че заповедният съд не е пристъпил към изпълнение на процедурата по ал. 4, а директно е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането си.
Няма спор също, че дължимите суми по сключения договор за наем, предмет на заповедта за изпълнение, респ. на исковото производство по чл.
422 ГПК, са за различни времеви отрязъци от 2024г, докато представените разписки за плащане касаят по – ранен период – от 2022г и 2023г.
Следователно, заповедният съд не е имал задължение да изпраща на заявителя приложения, които не са относими към вземането му и не касаят изпълнение на процесното задължение и правилно е пристъпил към директно приложение на чл. 415 ГПК. Т.е. не се касае за доброволно изпълнение на посочените в заявлението задължения, още по - малко това да е станало в срока за доброволно изпълнение. Дори под условие да се приеме друго, мотивите на исковия съд са по съществото на материалноправния спор – погасено ли е вземането изцяло или частично, а не по неговата допустимост, щом възражението срещу заповедта и установителният иск са подадени в срок.
Доколкото произнасянето на исковия съд е в рамките на проверката, която извършва относно редовността и допустимостта на исковата претенция, то не е недопустимо, както смята жалбоподателят, а неправилно.
Затова прекратителното определение следва да се отмени, а делото – върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я определение № 163 от 13.06.2025г на РС – Чепеларе, постановено по гр. д. № 136/2025г, с което е върната исковата молба на И. Д.
Д. ЕГН **********, а производството по делото – прекратено.
В Р Ъ Щ А делото на
РС
– Чепеларе за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2