Решение № 4050 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4050 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110202544 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК: ***, представлявано заедно от П.Р.П. и М.С.Ц. срещу наказателно постановление (НП) № ***, издадено на 20.01.2025 г. от заместник-кмет на Столична община, направление „Правен и административен контрол“, с което на основание чл. 23 и чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на територията на Столична община (НИЕТИЗСГСТСО) на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО.

В жалбата се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място, като нарушена разпоредба се сочи тази на чл. 57, ал. 1, т. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В тази връзка се твърди, че нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито в НП е посочено каква конкретно сигнализация и какви пътни знаци е следвало да бъдат поставени, за да може дружеството да изпълни задължението си да осигури безопасна проходимост на гражданите и пътните превозни средства. В допълнение се посочва, че елементите от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му следва да са ясно, конкретно и изчерпателно посочени в АУАН и НП. В тази връзка се твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В заключение се посочва, че допуснатото процесуално нарушение е довело до 1 ограничаване на правата на санкционирания субект и се цитира текуща съдебна практика на Административен съд – София град. На второ място, като нарушена се сочи и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочва се, че изкопът е бил запълнен с пясък и скална маса на нивото на съществуващата настилка и в настоящия случай не е налице хипотезата на неосигуряване на безопасна проходимост на гражданите и превозните средства и с оглед на това в жалбата се твърди, че описаната фактическа обстановка, не отговаря на действителната. Посочва се още, че датата на аварията не е установена от административно-наказващия орган (АНО), което закономерно води до несъставомерност на твърдяното нарушение и допълва, че доколкото деянието се осъществява чрез бездействие е следвало да бъде посочено какво е дължимото поведение, което нарушителят не е осъществил. В жалбата са изложени твърдения, че от НП не се установява въз основа на кои доказателства, органът е приел, че е извършено процесното деяние и същото се явява недоказано. С тези аргументи, жалбоподателят претендира за отмяна на НП като незаконосъобразно и отправя претенция за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. И., който в хода на съдебните прения поддържа депозираната жалба, като излага аргументи, сходни с тези в жалбата. Пледира за отмяна на НП, отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, с които процесуалният представител на АНО- адв. П. отправя искане до съда за потвърждаване на НП, като излага аргументи в подкрепа на искането си.

Отправена е претенция за присъждане на разноски по справедливост.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С АУАН № 24-26КИ-331/04.09.2024 г., съставен от свид. С. И. С., на длъжност „главен инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, било констатирано, че при извършена проверка от служители на Столичен инспекторат на 26.08.2024 г., около 14:00 ч., в гр. София, район „***“, ж.к. *** 4, ул. „***“ бл. ***, на обект: „***“, дружеството - „***“ ЕАД, е извършвало аварийни ремонтни работи на топлопровод, като по време на ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък, не е осигурило безопасна проходимост за гражданите и превозните средства - липсвала е сигнализация и пътни знаци по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

2

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С. С. и предявен на представител на санкционираното дружество, който го подписал и удостоверил, че е получил препис от акта.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано писмено възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН заместник-кметът на Столична община, издал срещу „***“ ЕАД атакуваното в настоящото съдебно производство НП, с което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация, на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 23 и чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от НИЕТИЗСГСТСО.

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от приобщените по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН към доказателствения материал на делото писмени доказателства – констативен протокол № КП-24-0026120/26.08.2024 г. и снимков материал към него, длъжностна характеристика на актосъставителя, заповед за компетентност на АНО, заявка за възстановяване на асфалтовата настилка, уведомително писмо за извършване на ремонтните дейности, констативен протокол № КП-240025485 и снимков материал към него, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. С. (актосъставител) и С. Стоев. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че инспекторите са извършили проверка на посочения в АУАН и НП обект, като при проверката е било установено, че на посочената дата са констатирали, че е било подготвено за асфалтиране и е направен обратен насип със скална маса. В показанията си свидетелите сочат, че липсвало сигнализация, с която да е обезопасено, както и че инфраструктурата не е била възстановена.

Съдът намира, че тези доказателства в пълна мяра установяват и подкрепят описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и НП, с оглед на което възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По процесуалната допустимост на жалбата:

От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.01.2025 г, а жалбата, по която е образувано настоящото дело е заведена в деловодството на Столична община на 10.02.2025 г.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният 3

АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи – материалната компетентност на заместник-кмета на Столична община по издаване на атакуваното наказателно постановление следва от приложената Заповед № СОА24-РД09-3955/24.10.2024 г., издадена от Кмета на Столична община, а компетентността на свид. С. С., като актосъставител се установява посредством приложената по делото длъжностна характеристика, която й е била надлежно връчена срещу неин подпис. Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Тук е мястото съдът да отговори на възражението в жалбата, свързано с формалните реквизити на двата акта, доколкото в обстоятелствената част на същите достатъчно ясно и конкретно е посочено, че до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък, санкционираното дружество не е осигурило безопасна проходимост за гражданите и превозните средства, тъй като е липсвала сигнализация и пътни знаци, по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, посредством които се осъществява това обезопасяване. Съдът намира, че с така даденото описание и посочването на нарушената разпоредба, в диспозицията на която е посочено дължимото от санкционирания субект поведение, в пълна мяра покрива формалните изисквания на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Съдът констатира, че са спазени и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в конкретиката на настоящия казус не са налице съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт, поради което намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

Неоснователно е и възражението, че е следвало АНО да посочи какво е дължимото поведение, тъй като то е изводимо от нормата на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО.

След анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за безспорно доказано, че на 26.08.2024 г., около 14:00 ч., в гр. София, район „***“, ж.к. *** 4, ул. „***“ бл. ***, на обект: „***“, дружеството - „***“ ЕАД, е извършвало аварийни ремонтни работи на топлопровод, като по време на ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък, не е осигурило безопасна проходимост за гражданите и превозните средства липсвала е сигнализация и пътни знаци по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. С това санкционираният субект не е изпълнил задълженията си, вменени му с разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО, съгласно която в случаите, когато възстановяването на последиците е обективно невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до един ден), операторите, предприятията и 4 експлоатационните дружества са длъжни да осигурят за срока на ремонта безопасна проходимост за гражданите и превозните средства в засегнатия участък. По делото се установи безспорно (от уведомлението за авариен ремонт на топлопровод), че ремонтът е бил обявен за времето от 08.30 часа на 19.08.2024 г. до 24.00 часа на 26.08.2024 г. и следователно не е могъл да бъде завършен в еднодневен срок, поради което не попада в изключението, предвидено в нормата на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО. Видно от приложения по делото констативен протокол № КП-24-0026120/26.08.2024 г., проверката е извършена на 26.08.2024 г. в 14.00 часа. От съдържанието на протокола за проверка и приложените към него фотоснимки се установява, че в хода на същата е било установено, че е направен обратен насип с каменна фракция, но мястото не е било обезопасено със знаци и лента. Въпреки, че от другия констативен протокол, приложен по делото, се установява, че при предходна проверка, по време на ремонта е имало поставено обезопасяване със знаци и ограда, съдът намира, че санкционираният субект не е изпълнил задължението си да обезопаси мястото, както е констатирано на 26.08.2024 г.

От представената по делото заявка за възстановяване на асфалтовата настилка, която е пусната от санкционираното дружество е видно, че срокът за възстановяване е бил от 27.08.2024 г. до 31.08.2024 г. Предвид това, съдът намира, че санкционираното дружество е било носител на правното задължение да обезопаси обекта съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО до момента на пълното възстановяване на асфалтовата настилка. По делото липсват доказателства за това асфалтовата настилка да е била възстановена към датата на констатиране на нарушението – 26.08.2024 г.