Определение № 1259 от 30.05.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1259 гр. Бургас, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20222100500701 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр.чл.274 - 279 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, действащи чрез упълномощения си юрисконсулт Стилиян Радиев , против разпореждане №2064 от 16.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 8848/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. М. АНГ. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к..“М. Р. “ № ***, вх. *, ет. *, за сумата от 3583.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7000870936 от 07.11.2018г. и за разноските над уважения размер от 324.71 лв. до претендирания пълен размер от 434.21 лв.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително разпореждане, като се навеждат подробни съображения за неправилност на изводите на районния съд, с които е отказано издаване на заповед по чл.417 от ГПК за горепосоченото вземане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново, с което да бъде постановено издаване на заповед за незабавено изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираното вземане, както и за неприсъдената част от разноските в заповедното производство.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните 1 съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника С. М. АНГ. з а вземанията, дължими по сключен помежду им договор за потребителски кредит № 7000870936 от 07.11.2018г. съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 07.12.2021г., представляваща сбор от неплатените от длъжника парични задължения, възлизащи в общ размер на сумата от 14210.42 лв., от която сумата от 6943.87лв., представляваща изискуема главница, сумата от 3682.84лв., представляваща изискуема договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2018г. до 15.11.2021г., и сумата от 3583.71лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 284.21лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП вр. с чл.

37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 150лв.

С разпореждане от 23.12.2021г.заповедният съд е оставил производството без движение с указания до заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи дали претендираната лихва за забава е в размер на законната лихва или в договорен размер, като в случай, че е в размер на законната лихва да уточни как е формирано претендираното обезщетение за забава в заявения размер.

В указания срок, с молба от 04.02.2022г. заявителят е посочил, че обезщетението е начислено съгласно договорните клаузи на чл.9.4 и чл. 15.1, чието съдържание е цитирал /с изключване на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г./ Уточнил е, че се касае за мораторна лихва /обезщетение за забава / начислено върху непогасените в срок просрочени суми съгласно погасителния план в чл. 11. Посочено е също, че за срока на забавата банката е начислила допълнително възнаграждение /извън индикативния погасителен план/ в размер на договорната лихва от 30.11 % върху просрочената главницата и обезщетение в размер на 10% законна лихва или общо върху непогасената част от главницата сумата от 3682.84 лв. или общо начислената лихва за забава възлиза в общ размер на 40.11%.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение о т 16.02.2022г . и изпълнителен лист от 17.02.2022г. за главницата в размер на 6943.87лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 324.71лв., представляващи разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от вземането.

С обжалваното разпореждане от 16.02.2022г.,е отхвърлено заявлението в останалата част, като е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за вземането в размер на 3583.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7000870936 от 07.11.2018г. и за разноските над уважения размер от 324.71 лв. до претендирания пълен размер от 434.21 лв.

Районният съд е мотивирал отказът си за присъждане на претендираната мораторна лихва с обстоятелството, че същата не се установява да е определена по основание, тъй като видно от уточнението в тази сума е включена и друга стойност, начислена като „допълнително възнаграждение”, без да е налице сочено от заявителя основание за това.

Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, като счита, че частната жалбата е основателна, по следните съображения:

Видно от направеното уточнение, заявителят изрично е посочил, че основава 2 вземането си за претендираното обезщетение /мораторна лихва/ за забавено плащане на просрочената главница на договорните клаузи на чл. 9.4 и чл. 15.1 от сключения с кредитополучателя договор за потребителски кредит. Тези клаузи всъщност преповтарят нормата на чл.86 от ЗЗД, съгл асно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Това означава, че с така направеното уточнение заявителят е посочил ясно правното основание на вземането си за претендираното вземане за обезщетение за забава, като същото е основано на посочените договорни клаузи. Доколко обаче претендирания от заявителя размер на обезщетението за забавено плащане е реално дължимия, респ. дали се дължи и начисленото допълнително възнаграждение е обстоятелство, който не води до неуточненост на основанието на вземането, а се отразява на правилното му изчисление съобразно заявените от кредитора компоненти, който въпрос обаче не е предмет на изследване в заповедното производство.

С оглед тези съображения, настоящата инстанция счита, че при ясно и точно инвидуализиране на вземането за претендираната мораторна лихва, както по основание, така и по размер, заповедният съд н я м а нито задължението, нито правомощието да преценява дали заявеното основание съответства на размера на претендираното вземане за лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване в исковото производство по чл. 422 от ГПК.

По горните съображения, настоящата инстанция счита, че не са налице сочените в обжалваното разпореждане основания за отказ за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК досежно претендираното вземане за мораторна лихва, което налага отмяната му и постановяване на ново за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за отхвърленото вземане за мораторната лихва, както и за останалата част от направените в заповедното производство разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №2064 от 16.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 8848/2021 г. по описа на РС-Бургас, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров срещу длъжника С. М. АНГ. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к..“М. Р. “ № ***, вх. *, ет.

*, за следните вземания, дължими по сключен помежду им договор за потребителски кредит № 7000870936 от 07.11.2018г. за сумата от 3583.71лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7000870936 от 07.11.2018г. и за разноските над уважения размер от 324.71 лв. до претендирания пълен размер от 434.21 лв.

ВРЪЩ А делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4