Решение № 2425 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2425 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100110934 по описа за 2025 година искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – Г. С. С., твърди, че на 08.04.2024г. около 19ч. вървял по десния тротоар на ул. „Петър Парчевич“ в гр. София, в посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул. „Витоша“. При продължаване движението си по тротоарната алея на същата улица, се спънал с левия си крак в дупка, образувана до шахта вследствие на разрушена тротоарна настилка. В резултат изгубил равновесие и паднал върху дясното си коляно. От произшествието били причинени травматични увреждания - изкълчване, навяхване и разтягане на дясната колянна става (Distorsio genus dex).

След инцидента бил прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където били установено: усукване на дясно коляно, болки и ограничени движения, хематом и рана в областта на дясната подбедрица.

Ищецът претърпял дискомфорт.

За неимуществени вреди претендира сумата от 13 333,34 €, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 08.04.2024г.

Претендира и разноски.

Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:

- претенцията не била доказана, оспорва причинно-следствената връзка;

- евентуално падането било и поради невнимание на пешеходеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

1 от фактическа страна:

Събрани са гласни доказателства – разпитана е св. П.. От показанията ù се установява, че познава ищеца от повече от 10 г. Били приятели и колеги от 18-то ОУ „Уилям Гладстон“.

Работели съвместно и водели едни и същи ученици. На 8 април 2024г. - бил първият работен ден след пролетна ваканция. Свидетелят живеел на бул. ******** – това е ъгълът с ул. „Хан Аспарух“. Г-н С. идвал пеша от училище от пл. „Македония“. Пресрещнали се. Г-жа П. била с кучето си. Видели се на ул. „Парчевич“ и бул. „Христо Ботев“ и тръгнали по десния тротоар на ул. „Парчевич“. Вървяли, както си говорели и г-н С. паднал. Спънал се в счупена плочка точно пред кварталния, непосредствено след една шивачка. Имало един участък, който бил с много счупени плочки и до ден днешен било така. Времето не било влажно, а слънчево и приятно. Движели се със съвсем спокоен ход, нормално и бавно.

Извикали такси и ищецът бил закаран до „Пирогов“. Чули се после. Свидетелят знае, че ищецът отсъствал от работа два месеца. Върнал се малко преди юни месец, т.е. преди края на годината. Той накуцвал.

Фотоматериалите били изготвени от г-жа П., тъй като за това я помолил нейният колега. Мястото, където настъпил инцидентът, било близо до 18-то училище, което се намира на ул. „Пиротска“ № 68. Това е между ул. „Странджа“ и ул. „Средна гора“, иначе като се излезе на бул. „Христо Ботев“ и се тръгне нагоре, за да се пресече пл. „Македония“.

Съдът като цяло кредитира показанията на свидетеля, с изключение на фактите, за които тя няма преки наблюдения, а са чути от самия ищец. Това по правната си природа представлява недопустим разпит на самата страна. Отделно от това, страданията на колегата ù са леко преекспонирани (решаващият орган намира, че заключението на СМЕ, в случая, е по-достоверен източник на данни).

Депозирано е заключение на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От тях, както и от разпита на първото в.л. в о.с.з. се установява, че:

При престоя в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" на Г. С., 37 год., е установено: навяхване на дясната коленна става.

Описаното увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да се получи по време и начин описани в исковата молба, и е в причинно следствена връзка с този инцидент.

Лекуван е с ръчно наместване след обезболяване и медикаментозно с антикоагуланти и обезболяващи. Препоръчана е и криотерапия. Поставена е и имобилизация (обикновено за 20 дни).

Навяхването на коленната става реализира признака трайно затруднение движението на крайник (десния крак) за срок не по-малък от 30-45 дни при обичаен ход на възстановяване.

При получаване на увреждането и при натоварването на крайника след сваляне на имобилизацията пострадалият е изпитвал силни болки и страдания. По време на имобилизацията е имал и затруднение в ежедневното си обслужване.

2

Ползвал е болнични 35 дни от 08.04.2024г.

При преглед извършен за нуждите на експертното изследване ищецът се оплака, че когато седи по дълго при изправянето коляното прищраква с болка в началото на движението. Това може да се обясни с увреждане на хрущяла, получено при навяхването на коляното.

Когато времето се промени - стане студено получава изтръпване в коляното.

При натоварване (той спортува) усеща, десния му долен крайник като по-слаб от левия.

Обективно: походка е запазена без накуцване. Движението в коленната става е възстановено. Колената са симетрични без видима оточност на дясното.

Фотоматериалите са годно доказателствено средство, а огледът е способ, за да се съберат (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г.;

Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р. 1510-77-I).

Това, което се вижда е шахта, която не е добре оплътнена (л. 10) и счупени ъгли на тротоарни плочки около нея (л. 11). от правна страна:

Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).

Не се спори, че улицата, а това включва и тротоара, е общинска собственост, както и че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.

3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).

Без значение е самоличността на конкретния работник (такъв на общината или на дружество, което е в договорни отношения с нея), който, чрез бездействие, е допуснал компрометиране част от повърхността на улицата – несменена плочка / недобре поставен капак на шахта (за вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и - Решение № 124 от 18.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 3057/2018г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева).

Пешеходците се придвижват по тротоара – съответно това е тяхно право / предполага се че улиците се поддържат добре. Те не следва да избират някакви алтернативни маршрути (освен ако съответният участък видимо е напълно непроходим / компрометиран) – арг. от 160, т. 1 от ППЗДП. Ответникът би се освободил от отговорност, ако проблемното място е оградено и маркирано като такова (с оглед текущ или предстоящ ремонт).

Така и според практиката на ВКС: В случая е прието, че не се установява такова поведение на пострадалата, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди. Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалата.

3

Изтъкнато е, че за пешеходеца не съществува задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка, през която преминава. Действително на ищцата В. не само й е било известно състоянието на тротоарната настилка в процесния участък, тъй като кантората й се намира в сградата на ул.

„Алабин” № 50 … - О. № 927 от 29.02.2024г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 2079/2023г.; както и О.

№ 2119 от 29.04.2024г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № № 3800/2023г.

Или, тротоарът следва да се подпържа от общината, което предполага постоянно задължение за следене на неговото състояние. Изискванията за неговата повърхност могат да бъдат нарушени, вследствие на обективни условия – нормално износване, свързано с времето на ползването на покривните материали (на тротоарната повърхност); инциденти, свързани с природни бедствия (бури, наводнения), или някакво виновно поведение катастрофи или дейност на дружествата, имащи отношение към поставените под тротоарното покритие кабели и тръби (изброяването в никакъв случай не е изчерпателно).

Изложеното обаче е без значение когато се претендира от пострадал от неадекватна тротоарна покривка. Всеки, който случайно би забелязал разликата в нивата на плочите/капаците, естествено би се постарал да не се спъне в тях, като това е нормален инстинкт за самосъхранение. Никой обаче не е длъжен да следи за подобни грешки на служителите на общината или съконтрахентите , да ги помни и да се съобразява с тях, съобразно и цитираната практика.

Мястото на падане е уточнено в изключително конкретно – следва да се имат предвид и фотоматериалите. Отсечката, описана в исковата молба е кратка. Изображенията показват конкретно къде би следвало да се е случил инцидентът.

Това е и установено и от свидетеля (изготвил фотоматериалите, които му бяха предявени в о.с.з.). Действително на тях основно се виждат капаци на шахти, но има и счупени плочки. По-скоро става въпрос за недобро описание на място, което обаче е конкретизирано в много голяма степен, както вече бе посочено.

Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

В случая са съобразени следните обстоятелства:

1. стрес при самото падане, довело до навяхване на дясната коленна става – 250 €;

2. периодът на възстановяване е около 45 дена, според в.л. медик, като болничният е за 35 дена. Първоначално са изпитвани силни болки – 2 500 €;

4

3. възстановяването е пълно, като се изключи прищракване на коляното, вследствие на увреждане на хрущяла за което сочи вещо лице. Изпитва и лека слабост в крака, което вероятно и нормално, с оглед периода на обездвижване – 100 €.

Общо – 2 850 €.

Искът е основателен за тази сума. За горницата претенцията следва да се отхвърли. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, на процесуалния представител на ищеца и на самия ищец се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.

Възнаграждението се определя от съда, а не от страната и нейния процесуален представител - Определение № 478 от 24.06.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 2711/2014г., III г.о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова.