Решение № 20 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900577 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск от Н. П. Т. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, за заплащане на сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майката на ищцата С. П. Т., настъпила при ПТП на 23.05.2023 г. по вина на водача Д. Н. И. на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с ДК № *******, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2023 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция – до окончателното изплащане, както и разноски.

Ищцата твърди настъпило ПТП на пешеходна пътека в с. Ветрино. Водачът навлязъл в насрещната лента без да намали и блъснал майката на ищцата. След удара избягал.

Пострадалата била транспортирана в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна и починала същия ден.

Ищцата сочи, че е претърпяла силни душевни болки, страдания, емоционален стрес и продължителна психическа травма от внезапната загуба.

Ответникът оспорва иска по размер като прекомерен. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че пострадалата пешеходка е нарушила правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП и по този начин е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че следва да се съобразят възрастта на пострадалата, както и обстоятелства по житейската ситуация на ищцата. Претендира разноски.

Като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечен водачът Д. Н. И..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че към датата 23.05.2023 г. за лек автомобил „Сеат Кордоба“ с ДК № ******* е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 22/122001571977, сключена със „ЗК Лев Инс“ АД.

По делото е приложена присъда № 19 от 27.02.2025 г. по НОХД № 32/2025 г. по описа 1 на ОС – Варна, с която Д. Н. И. е признат за виновен в причиняване по непредпазливост на смъртта на С. П. Т. при управление на МПС. Съгласно чл. 300 ГПК извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца са задължителни за гражданския съд.

Спорът по настоящото дело се концентрира върху обема на подлежащите на репариране неимуществени вреди, както и върху възражението за съпричиняване.

По механизма на произшествието и поведението на участниците съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. К., както и дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Експертизата е изготвена въз основа на материалите по наказателното производство, протокола за оглед и приложения фотоалбум, наличния видеозапис от камера, както и на използвани изчислителни методи за определяне на скорост, разстояния и опасна зона за спиране. Заключението е логично, последователно и вътрешно непротиворечиво. При разпита в съдебно заседание вещото лице поддържа и излага обосновка на изводите си и дава допълнителни уточнения по поставените въпроси.

Вещото лице приема, че мястото на инцидента е било обезопасено с пешеходна пътека тип „зебра“ и съответната вертикална сигнализация. При огледа е констатирана добра видимост и липса на наклон, като е посочено, че произшествието е настъпило през деня (около 16:00 ч.) при слънчево време и добра видимост.

От видеозаписа и съобразяване на времевите маркери вещото лице е определило скорост на движение на лекия автомобил „Сеат“ от около 16,7 м/с, което съответства на приблизително 60 км/ч. За пешеходката е прието, че е пресичала с постоянен ход, като скоростта при изминаване на около 4 метра до средата на платното е приблизително 3 км/ч. Въз основа на наличните данни експертът е достигнал до извод, че пресичането е извършено в зоната на пешеходната пътека или върху нея.

Относно точната позиция на удара експертът изрично отбелязва, че поради липса на запазени веществени следи определянето се извършва по косвен път. В съдебно заседание вещото лице уточни, че камерата гледа по протежение на пътя и не позволява прецизно „фиксиране“ на точката на сблъсък, поради което се съди по косвени признаци. Използвани са диаграми за разстоянието на отхвърляне на пешеходец при удар със скорост около 60 км/ч, като при такава скорост типичното отхвърляне е 20–25 метра. Същевременно по огледния протокол тялото на пострадалата е намерено на около 25 метра от пешеходната пътека. На тази база вещото лице посочи, че „може да се предположи с голяма степен на увереност“, че пострадалата е била върху или близо до пешеходната пътека в момента на удара.

Експертизата дава конкретни отговори и на въпроса за видимостта. Посочено е, че пешеходката е започнала пресичане, когато автомобилът е бил на около 100 метра от мястото на ПТП, че е била видима като пресичащ пешеходец и че е било възможно да бъде възприета от водача като опасност, когато автомобилът е бил на около 80 метра от мястото на удара. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че „между тях няма прегради, които да ограничават видимостта“.

По въпроса за предотвратимостта вещото лице разглежда възможности и за двамата участници. За пешеходката са посочени теоретични варианти (спиране на движението или връщане назад), доколкото тя е имала пряка видимост към идващия автомобил. За водача обаче е направен извод, че е разполагал с време и възможност да предотврати произшествието, като намали скоростта до такава, която да му позволи безопасно спиране при възприемане на пресичащ пешеходец. Вещото лице сочи, че мястото не се квалифицира като „рисково за пресичане“, тъй като е обезопасено с пешеходна пътека и има добра видимост.

За установяване на претърпените неимуществените вреди по делото са събрани 2 гласни доказателствени средства – свидетелски показания.

Свидетелят П. П. К. – брат на ищцата и син на починалата – сочи, че е бил на работа, когато му се обадили около 16:00 ч. (по негови думи – на 29.05.2023 г.) и му съобщили, че майка им е блъсната, след което той уведомил ищцата и двамата отишли в болницата, където след около час им била съобщена трагичната новина. Свидетелят описва връзката между майката и ищцата като „много силна“ и изтъква, че ищцата отглежда дете-инвалид, което има постоянни грижи, а майката е помагала съществено в ежедневието. Посочва, че ищцата е преживяла загубата „тежко“, с „голям стрес“ и „безсъние“, като му е споделяла как усеща загубата. Същият свидетел допълва, че семейството е поддържало чести контакти.

Ищцата живее в кв. „ВладиС.о“, а свидетелят и майка им са живеели както във Варна, така и във Ветрино; през лятото били във Ветрино, а през зимата – във Варна. Свидетелят заявява, че когато майката е била във Ветрино, ищцата е идвала почти всяка седмица, включително поради връзката на детето с бабата. През зимата майката е прекарвала голяма част от времето при ищцата, за да помага. Свидетелят сочи още, че ищцата не работи и отглежда детето, което към момента е на 39 години и е с умствена изостаналост.

Втори свидетел е В. С. Т. – съпруг на ищцата. Той потвърждава близките отношения между ищцата и майка , като сочи, че последната е идвала в дома им и е помагала при отглеждането на децата, а семействата са се посещавали често и без конфликти. Свидетелят свързва промените в състоянието на ищцата с момента на загубата – станала „по-нервна“, преживява липсата на помощ и трудно привиква към факта на смъртта. Свидетелят конкретизира, че ищцата е била водена на лекар, плакала е, била е стресирана и „не можеше да върши нищо“, поради което повечето грижи в семейството са останали за него. Посочва, че това е продължило „най-малко месец, два, три“. Свидетелят Т. сочи още, че починалата е имала апартамент във Варна и къща във Ветрино и е живеела и на двете места – лятото във Ветрино, зимата във Варна. Свидетелят посочва, че въпреки възрастта си (по негови думи – 82 години), тя е била „много дейна“ и „сама се грижеше за себе си и всичко си вършеше нормално“.

Съдът приема, че така установените преживявания – шок от внезапната загуба, траурна реакция, напрежение, безсъние, плачливост, нервност и нужда от подкрепа от близките – представляват реални и значими неимуществени вреди. Същевременно доказателствата по делото (в т.ч. свидетелските показания) не установяват наличие на особени, извънобичайни по своя интензитет или продължителност последици, които да надхвърлят типичните за подобна житейска ситуация страдания при загуба на родител, нито се сочи настъпване на тежко и трайно разстройство на здравето или други специфични усложнения.

От правна страна:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди.

Противоправността на деянието и вината на дееца Д. Н. И. са установени. Безспорно е установена причинно-следствена връзка между деянието на водача на лекия автомобил и смъртта на майката на ищцата, респ. претърпените от последната неимуществени вреди.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. лек автомобил „Сеат Кордоба“ с ДК № *******, като отговорността на водача Д. Н. И. е покрита от задължителна 3 застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател ответното дружество, валидна към датата на процесното събитие.

При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен.

Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.

При определяне на „справедливия“ размер по чл. 52 ЗЗД съдът отчита: възрастта на починалата към момента на произшествието (82 години), обичайните житейски очаквания за ограничена продължителност на бъдещите отношения при напреднала възраст, както и че ищцата има собствено семейство и самостоятелен житейски център. В същото време съдът отчита и доказаната близост, поддържаните чести контакти, практическата помощ, която майката е оказвала на ищцата в ежедневието, включително във връзка с грижите за дете с увреждане, което увеличава реалното отражение на загубата върху живота на ищцата и прави последиците по-тежки от чисто емоционалния аспект. Съдът съобразява както естеството на увреждането – смърт на родител – така и конкретните данни по делото относно отношенията между ищцата и починалата и отражението на загубата върху преживяванията на ищцата, установени чрез свидетелските показания. Съдът съобразява и обществено-икономическите условия към 2023 г., както и нормативно определените лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, които имат значение като ориентир при формиране на стандарта за справедливост при обезщетяване на вреди от този вид, без да предопределят автоматично размера на дължимото обезщетение.