Решение № 919 от 08.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9678/2021
- Вид
- Решение № 919
- Подписан
- 08.11.2021
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.644, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 919 гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20211110209678 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ЗД „Б.И.” АД, представлявано от С.С. И К.К, чрез адв. Г. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №Р-10-512/17.06.2021г. заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва нарушението да е извършено в условията на повторност, тъй като НП, от което се правят такива изводи от наказващия орган е влязло в сила при действието на предходния КЗ. Сочи, че в АУАН не са изложени всички факти, които да навеждат на изводи за повторност, а това в смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН следвало да е част от съдържанието при описанието на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване. Така е ограничено правото на защита на дружеството, да се запознае с всички факти, имащи значение за квалифицирането на деянието като административно нарушение, подведено под признака за повторност. Като следствие от липсата на описание на нарушението за повторността, извежда и липсата на съдържание в акта и НП, касаещо посочване на законовата разпоредба, която е нарушена, съответно по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Намира също, че неправилно е определен размера на имуществената санкция, в хипотезата на повторност, без да се отчита целта на наказанието, в това число факта, че лицето е юридическо и не следвало да се отчитат смекчаващи или отегчаващите вината обстоятелства, защото касаят субективната страна на деянието. Като самостоятелно 1 основание за отмяна на НП сочи наличието на обстоятелства, които водят на маловажност по чл.28 от ЗАНН - не са произтекли общественоопасни последици и към датата на съставяне на АУАН застрахователното обезщетение е изплатено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Въззиваемата страна, чрез юрк. С. оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава, че са спазени законовите изисквания при съставяне на АУАН и издаване на НП за форма и съдържание.
Нарушението било категорично установено по делото от събраните доказателства и наказанието е определено правилно, при съобразяване на всички обстоятелства.
Възразя срещу доводите на жалбоподателя за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид срока на закъснения на изплатеното обезщетение и факта, че е извършено плащане след започване на проверката. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ЗД „Б.И.” АД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за това, че при извършена проверка по представени от дружеството документи е установено, че при заведена преписка за изплащане на обезщетение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с вх.№2010035842/29.11.2020г. от собственик на увреден автомобил при ПТП и причинени щети на МПС, с депозирани необходимите документи за произнасяне на 05.12.2020г., дружеството не е изпълнило задължението в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства да се произнесе по претенцията, като определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже да изплати обезщетението, т.е. до 30.12.2020г., а се е произнесло на 13.04.2020г. с изплащане на сумата, а деянието е извършено повторно по смисъла на §1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е в едногодишен срок от влизане в сила - на 16.03.2020г. на НП №Р-10-821/17.08.2019г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-411/20.05.2021г.
Приета е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП.
Разпитан по делото е свид. С.В. А. -актосъставител, според която проверката е извършена по документи, въз основа на постъпила жалба от лице по предявена претенция за изплащане на обезщетение. Нарушението е установено по изискани и представени в КФН документи от застрахователя, според които след завеждане на претенцията, с представяне на всички необходими документи на 05.12.2020г., застрахователят не се произнесъл в срок до 30.12.2020г., а е превел обезщетението на 13.04.2020г. АУАН бил съставен за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ в присъствие на 2 упълномощен представител на дружеството, на който е предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП не откри нередовности при съставянето му. Актът има предписаното от ЗАНН съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.4 и т.5. Изложени са всички обстоятелства, имащи значение за правилното квалифициране на деянието, както и законовата разпоредба, която е нарушена. Спазвани са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и акта е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено със заповед лице.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5 и т.6. Вече бяха изложени в тази насока съображения, които съдът не счита за необходимо да повтаря, защото съдържанието на НП е идентично с това на АУАН. То е издадено от компетентен орган по чл.647, ал.2 от КЗ.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира, като последователни и незаинтересовани.
Тези показания се потвърдиха от приобщените по административнонаказателната преписка писмени доказателства. Дружеството не оспорва констатациите в акта и НП за забавеното произнасяне.
Видно, че ползвател на застрахователна услуга по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е завел претенция с вх.
№2010035842/29.11.2020г. за изплащане на обезщетение, въз основа на представени последно документи на 05.12.2020г., когато е извършен оглед на автомобила. От тази дата, дружеството е предприело действия за произнасяне, но няма данни да е извършвало допълнителни проучвания или да е изисквало становище на експерти.
Произнесло се на 13.04.2020г., като е изплатило обезщетение. Така със закъснение застрахователят е отговорил извън срока по чл.108, ал.1 от КЗ - до 15 работни дни от представяне на всички доказателства, т.е. до 30.12.2020г. Правилно е посочена датата на деянието, защото от 31.12.2020г. дружеството е в неизпълнение на законово задължение.
Категорично се установи, че дружеството е извършило нарушението на чл.108, ал.1 от КЗ. Дали за него е предвидено конкретно наказание или е използвана формулировката на чл.644, ал.1 от КЗ, е въпрос на законодателно решение. Изразът „На лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на 3 този кодекс...” е изрично предвидено наказание за всички нарушения на КЗ, каквото е това на чл.108, ал.1.
Доказа се, че деянието е извършено повторно по смисъла на §1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е в едногодишен срок от влизане в сила - на 16.03.2020г. на НП №Р-10821/17.09.2019г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение – на чл.108, ал.1 от КЗ.
При изложените съображения жалбоподателят е извършил нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, при повторност. Що се отнася до признака за повторност, то действително това е квалифициращ признак, водещ до по-тежко наказание. Към датата на установяване на нарушението с АУАН, актосъставителят няма правомощия да проследява дали и кога нарушителя е наказван с влезли в сила НП, каквито възможности и правомощия има наказващия орган. Ето защото, а и с оглед, че няма предвиден състав на административно нарушение като повторен, така както има за престъпление, извършени в условията на чл.28, ал.1 от НК и едва в санкционните разпоредби се предвижда наказание, което е по-високо при повторните деяния, то правилно признака за повторност е обсъждан само в НП и с оглед на това е определено и наказанието.
Правилно случаят не е оценен като маловажен, тъй като нарушението не е резултат от инцидентна работа или обективни причини, които не са могли да бъдат предвидени и са възникнали ненадейно, закъснението не е малко, а обезщетението не е високо, което пък обосновава по-високата степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Правилно, наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената санкция в размер над минималния от 3000лв. по чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, с преобладаващо отегчаващи обстоятелства, предвид на четиримесечното закъснение и изплащане на претенцията след започване на проверката, макар и преди съставяне на АУАН.
Аргументите дават основание за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева - минималното на осн. чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от юрк. С. и приключилото разглеждане на делото в едно съдебно заседание. Така жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-512/17.06.2021г. заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЗД „Б.И.” АД, ЕИК **** да заплати на въззиваемата страна КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5