Решение № 96 от 06.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура –Бургас и въззивна жалба от защитника на подсъдимия М. А. С. – адв. Р. Н. – АК Бургас, срещу присъда № 42/26.09.2022 г. по НОХД № 408/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.

С посочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. А. С. за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец октомври 2017 г. до 17.06.2021 г., при условията на продължавано престъпление, в гр.Средец, се съвкуплявал неустановен брой пъти с лице от женски пол - низходяща сродница - ненавършилата четиринадесет години дъщеря - А. М.ова С.а, родена през * г., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четиринадесет години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което М.

А. С. е бил задържан, считано от 19.06.2021 г.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.

С въззивния протест и въззивната жалба се претендира явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

1

Според въззивния протест санкцията е занижена, като не е отчетена в цялост високата степен на обществена опасност на подсъдимия и отегчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се изменение на присъдата чрез увеличаване на наказанието до максималния предвиден в закона размер.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия присъдата също се оспорва с доводи за явна несправедливост на наказанието. Изложени са съображения за неговата несъобразеност с доказателствата по делото, довели до прекомерното му завишаване.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас акцентира върху обстоятелствата, релевантни за отговорността на подсъдимия. Излага съображения за неправилно определен размер на санкцията, тъй като съдът е длъжен преди всичко да прецени дали с определеното понастоящем наказание поправянето и превъзпитанието на дееца може да бъде постигнато. Наказанието счита за справедливо тогава, когато съответства, както на тежестта и моралната укоримост на извършеното от дееца престъпление, така и на неговата личност. Неправилно в конкретния случай са преценени наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, причините за извършеното престъпление, като са преекспонирани смекчаващите вината обстоятелства.

Съгласие с първата съдебна инстанция се изразява по приетите като занижаващи отговорността чисто съдебно минало, трудовата активност, както и подкрепата и одобрението на жената, с която подсъдимият е живеел на семейни начала и майка на пострадалата – З. М.. Според прокурора, от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат изключени: изразеното съжаление за стореното, тъй като е формално, цели намаляване на наказанието и не представлява израз на собствена негативна оценка на поведението му и искрено разкаяние за стореното; както и приетото от съда обстоятелство, че подсъдимият много обича децата си, тъй като сексуалното влечение към пострадалата не е заличило бащинското му отношение. Към последния извод на първоинстанционния съд е изразено неразбиране, след всички извършени от подсъдимия действия, предмет на делото, които не сочат за бащинско отношение, както към пострадалата, така и към по-малката й сестра. Поставя се акцент върху множеството отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място прокурорът отчита тригодишния период от 6 до 9-годишна възраст на детето, в който подсъдимият принуждавал своята дъщеря да присъства и да гледа извършваните от него и нейната майка сексуални действия. При първото изнасилване детето не е било навършило деветгодишна възраст, т.е. възрастта е доста под предвидената в квалифицирания състав 14-годишна възраст, при една неукрепнала детска психика. Позовава се на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, съгласно което фактите, че пострадалата е била отворена към останалите, че е ходила на училище, контактувала е със свои приятелки, са й помогнали да не развие характерния за случая посттравматичен стрес, но несъмнено ще има 2 поражения в психиката си за цял живот. Изразено е съгласие с позицията на първоинстанционния съд за оценения като завишаващ отговорността на подсъдимия факт на многобройните с изключителна голяма честота изнасилвания и блудствени действия - всеки ден, през ден или през два дни, за продължителен период от време – четири години. На следващо място подчертава като отегчаващи вината на подсъдимия факти изнасилванията на детето и извършваните с него блудствени действия в присъствието на неговата майка, като е било принуждавано да извършва сексуални действия не само с баща си, а и със своята майка. Отбелязва също така подготвителните действия на бащата спрямо по-малката сестра Д., към този етап състоящи се само в опипване и принуда да присъства при извършване на сексуални действия със сестра й или майка й, които са принуждавали пострадалата за да я защити, да предлага себе си на своя баща за извършените престъпни действия. При отчитане на тази специфика намира, че за резултатно въздействие на наказанието на подсъдимия следва да се определи „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК, при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер, който гравитира към максималния от двадесет години. Излага становище за справедлив размер на наказанието от осемнадесет години „лишаване от свобода“ при строг режим, като отчита наличието на три смекчаващи отговорността обстоятелства. Като неоснователно счита искането на защитата за намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. М. Н., преупълномощена от адв. Р. Н., поддържа подадената въззивна жалба с искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Защитата не отрича вината на подсъдимия, нито необходимостта да бъде осъден строго с ефективна присъда. Преценява фактическата обстановка като установена вярно и не я оспорва. Акцентира върху променения облик на подсъдимия в настоящото производство. На страх и мисловна обърканост отдава отречената в онзи етап вина от страна на подсъдимия, желанието му съдебното следствие да протече по общия ред, независимо от всички разяснения и предимства на диференцираната процедура по глава XXVII от НПК. Към датата на проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, според защитника, подсъдимият е осъзнал житейския и морален обем и тежестта на стореното от него. Готов е да понесе отговорността си като изтърпи наказанието, което е заслужил в изолация от обществото и използва времето в затвора за пълно поправяне и превъзпитание, стремейки се да получи прошка от децата, близките си и от себе си. За периода на престой в затвора, М. С. е успял да се справи с първата част от процеса на поправяне и превъзпитание, а именно да осъзнае тежестта на стореното. Подчертава значението на установеното от съдебната психолого-психиатрична експертиза болестно разстройство – педофилия, с код F65.4 по МКБ - извратено сексуално влечение и удовлетворяване чрез полов контакт на биологичния родител с детето му. Макар да не влиза в 3 рубриката – разстройство на съзнанието, изключващо наказателната отговорност, се касае за болестно състояние, условия за развитието на което намира в поведението на съпругата на подсъдимия З. М., която с години е изграждала у подсъдимия уверението, че престъпните действия всъщност са нормални. Едва в затвора С. е разбрал действията си като нередни.

Защитникът счита престъплението за извършено в съучастие между двама извършители, тъй като майката е насърчавала и манипулирала децата да бъдат с баща си, тя отделно от бащата е блудствала с децата, което ще остави върху психиката на трите деца несъмнен отпечатък до края на живота им.

Майката на децата е избегнала наказателно преследване, а след задържането на М. С. не контактува с децата, загубила е интерес към тях и не участва в живота им. Според защитника, подсъдимият има за цел с помощта на държавата в пенитенциарното заведение да се поправи и превъзпита, да се научи да овладява психическото и болестното си състояние и да се подготви да възобнови напълно разрушените отношения с децата си и с близките си, и да намери начин да общува и помага на низходящите си деца, тъй като е трудолюбив, грижовен и всеотдаен. Поради тези съображения счита, че наложената присъда следва да е ефективна и достатъчно дълга, за да бъдат постигнати целите на наказанието, но не и прекомерно висока, каквато е първоинстанционната, за да се даде възможност на подсъдимия да се поправи не само в затвора, а и в обществото след това, и да бъде полезен за децата си.

Претендира намаляване срока на наказанието на минималния такъв от десет години.

В личната си защита подсъдимият споделя за период от време, в който искал да сложи край на живота си заради случилото се. Заявява желание да продължи напред и да се бори за децата си. Твърди, че осъзнава направеното.

Иска да получи прошка от децата си и да бъде тяхна подкрепа.

В последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли да се намали наказанието му.

След като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба, като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, от страни с право на оспорване на постановената присъда, съгласно чл. 318, ал.2, респ. ал.

6 от НПК, са допустими.

Въззивният неоснователна. протест е основателен, а въззивната жалба е

Въззивният съд като инстанция по фактите, макар и сезиран само с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, в изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на постановената присъда, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз 4 основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която не обосновава различни правни изводи относно разгледаната престъпна деятелност и участието на подсъдимия в нея. След анализ на всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият М. А. С. е роден на **.**.**** г. в гр. Бургас, български гражданин, със средно образование, неосъждан. От 18-годишна възраст той бил във фактическо съжителство със З. М. М., родена на* г. От съвместното си съжителство имат три деца - А. М.ова С.а, родена на *.**.**** г., Д. М.ова С.а, родена на* г. и В. З. М., родена на * г.

Първоначално подс. С., З. М. и децата А. и Д. живеели на втория етаж на двуетажна къща, находяща се в гр. С, ул. „*“ № *.

През 2015 г., когато А. била на 6 години, подсъдимият и З. М. я извикали при тях и започнали да извършват полов акт пред нея. Детето трябвало да стои и да гледа, „за да се учи“. А. не проумявала какво се случва.

Това продължило около две години.

През месец октомври 2017 г. семейството вече се било увеличило с още един член – В. З. М., родена на * г., и живеело на друг адрес: гр. С. ул. „*“ № *, ет. *. Тогава подсъдимият за първи път осъществил полов контакт с найголямата си дъщеря – А.. З. М. извела двете по-малки деца извън апартамента, а подсъдимият останал с А. в кухнята. М. С. започнал да опипва детето по цялото тяло, съблякъл се и насилствено свалил дрехите на дъщеря си А.. Тя мълчала през цялото време, защото се страхувала от баща си. Детето било свидетел как бащата бие майката по различни битови поводи – че не е почистила дома, че не е приготвила храна и др., и се бояло да не стане и то обект на физическата му агресия. Подсъдимият започнал да осъществява полов акт с А., при което тя се разплакала. С. не й обърнал внимание и продължил, искайки от нея и да се целуват. Детето усещало болка, видяло, че от него тече кръв и не знаело какво да прави. След като приключил актът, подсъдимият вкарал половия си член в устата на детето.