Решение № 7 от 13.01.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 962/2020
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 13.01.2021
- В сила
- 13.01.2021
- Състав
- Габриела Тричкова, Николай Грънчаров, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40, ал. 3 и 4 · Закон за защита на животните
- чл. 40, ал. 3 и 4 · Закон за защита на животните
- чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 7 гр. Благоевград , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500962 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на подадени въззивни жалби от двете страни в първоинстанционното производство.
Въззивна жалба е подадена от ответника Община Благоевград, представлявана от Кмета Атанас Станкев Камбитов, с адрес Благоевград, пл.“Георги Измирлиев - Македончето“ №1, срещу Решение № 6404/08.07.2019г., постановено по гражданско дело № 2950/2018г. по описа на РС Благоевград, в частта с която са уважени предявените от ищцата искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че е налице противоречие между правните изводи на съда и представените по делото писмени и събраните гласни доказателства. Излага се, че в хода на съдебното производство не е установено по безспорен начин, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Благоевград по 1 чл.49 от ЗЗД. Сочи се, че не са доказани безспорно твърденията на ищцата, че кучето, което я е ухапало е безстопанствено и попада под грижите и надзора на общината. Посочено е, че противоречащ на доказателствата по делото е изводът на съда, че по делото не са установени предприети действия за настаняване на кучето в приют или за неговото обезвреждане преди настъпване на вредоносния резултат. Излага се, че неоснователни и недоказани са изводите на съда, че в случая е налице бездействие на Община Благоевград във връзка със задължението й за предотвратяване агресивното поведение на кучета към хора или животни и че е възникнала обективна отговорност на Община Благоевград по чл.49 от ЗЗД спрямо ищцата, като нападната и ухапана от безстопанствено куче. На следващо място се излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че от страна на Община Благоевград са предприети всички необходими мерки и действия за безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград, като в тази връзка функционира Приют за безстопанствени животни, именно с цел ограничаване на популацията им. Навежда се в жалбата, че след постъпване на сигнала от Спешен център на горещия телефон служителите на Община Благоевград са предприели всички необходими действия по случая. Наведени са доводи, че не е налице противоправно бездействие, както и причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, както неправилно е приел районния съд. Изложено е, че са неправилни и несъобразени с доказателствата по настоящия спор изводите на Районен съд Благоевград относно определения размер на неимуществените вреди в размер на 1500 лв., като искът в този размер не е доказан и не е съобразен с характера и степента на уврежданията, като е налице прекомерност на присъденото обезщетение. Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част да бъде постановено друго, с което исковете предявени от ищцата - главни и акцесорни, да бъдат отхвърлени.
Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата В. А.
К.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Навежда се, че първостепенния съд подробно и в пълнота е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е преценил тяхната доказателствена тежест. Сочи се, че безспорно е установено бездействието на органите на общината с оглед вменените й задължения за осъществяване на грижи и надзор по отношение на безстопанствените кучета, от което следва да бъде ангажирана отговорността й. Излага се, че правилно първата инстанция е стигнала да извода, че Община Благоевград следва да заплати на ищцата неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания, които са доказани както от заключенията на назначените експертизи, така и от разпита на свидетелите, като размерът на същите е обжалван от страна на ищцата с нарочна жалба поради несъгласие с него. Предвид изложеното се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба от Община Благоевград.
Въззивна жалба е подадена и от ищцата В. К. против решението на първоинстанционния 2 съд, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1500 лв. до предявения такъв от 5000 лв. Излага се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано в тази му част. Посочва се, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционния съд правилно е възприел фактическата обстановка, но неправилно е приложил принципа на справедливост при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като неправилно е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания на 1500 лв.
Изложени са доводи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционния съд не е съобразил всички обстоятелства, при които ищцата е получила нараняванията, а именно продължителността на страданията й, както и степента на болките, които е претърпяла, не е взел предвид факта, че по никакъв начин същата не е допринесла за увреждането, както и броя на медицинските манипулации, дискомфорта който и е причинен, риска от усложнения. Сочи се, че не е взето предвид общественото положение на ищцата и факта, че се наложило да бъде преглеждана от няколко лекарски екипа в присъствието на много хора и срамът, който се е наложило да търпи, предвид мястото на ухапването. На следващо място се поддържа, че първата инстанция не е съобразила освен физическите болки и психичните такива, за които са събраните доказателства, както и загрозяването, което е получила ищцата.
С оглед изложеното в жалбата се иска да бъде отменено постановеното от РС Благоевград решение в обжалваната част, с която е отхвърлен иска на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1500 лв. до предявения размер от 5000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Община Благоевград.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката В. К., не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената жалба, изразява становище за нейното уважаване, като оспорва жалбата на ответната Община.
Жалбоподателя Община Благоевград се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, като оспорва жалбата на К..
Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
3
Въззивните жалби са подадени от страните срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същите са допустими. По същество жалбата на К. се явява частично основателна, а на Община Благоевград изцяло неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
РС Благоевград е бил сезиран с осъдителни искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявени от В. К. срещу Община Благоевград за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и срам, негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено психическо здраве в резултат на деликт от 08.11.2018г. - ухапване от куче на територията на община Благоевград, парк "Бачиново", както и сумата от 177 /сто седемдесет и седем/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за прегледи и закупуване на лекарства и санитарни материали, като непосредствена последица от причинените на 08.11.2018г. увреждания, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от подаване на иска до окончателното изплащане.
С постановеното решение РС Благоевград е уважил иска за неимуществени вреди за сумата от 1500 лв., като над този размер до предявения същия е отхвърлен. Искът за имуществени вреди е уважен изцяло, като съгласно уточнение подадено от Община Благоевград, предмет на жалбата и уважения иск за имуществени вреди.
В исковата молба са наведени следните твърдения: че на 08.11.2018г. около 12,50ч. ищцата се разхождала в парк Бачиново на Благоевград, в района на езерото до детските катерушки до ресторант Гъбата като изненадващо била нападната от голямо бяло куче с маркировка на ушите и усетила силно болезнено ухапване в областта на седалището. Твърди, че е установила захапване от това куче, като твърди, че нападението не е било провокирано от нея и било неочаквано. Сочи, че инцидентът станал пред множество хора, които започнали да викат срещу наобиколилите я кучета и позвънила на телефон 112. На място се отзовали полицейска кола и линейка и била транспортирана в Спешен център Благоевград. Заявява, че при извършените прегледи били установени рани от ухапване от куче по седалището й в ляво, раната била обработена и й е била поставена инжекция против тетанус и бяс, след което подала жалба в РУП Благоевград. Твърди, че на следващия ден посетила съдебен лекар и личния си такъв за установяване на причините й увреждания. Сочи, че й било назначено домашно лечение за срок от 8 дни със съответен болничен лист и й било предписано извършване и на ежедневни превръзки и прием на антибиотик.
4
Излага, че в резултат на ухапването е станала емоционално напрегната, затворена, тревожна, не спяла добре и сънувала кошмари, което наложило посещението и при психиатър. Сочи, че й била поставена диагноза посттравматично стресово разстройство, изразяваща се в силна тревожност, непрекъснато оглеждане и изпитване на страх, подтиснатост, силна вътрешна напрегнатост, заради което й била предписано и медикаментозно лечение.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава от ищцата правен интерес от предявяване и поддържане на осъдителен иск спрямо общината за бездействие на нейни служители във връзка със задължението на ответника по закона за защита на животните, по който закон се възлага като задължение на общините надзора и грижите спрямо безстопанствени кучета. В тази връзка се обосновава твърдението от нуждата за ангажиране отговорността на ответната община да овъзмезди претърпените от ищцата неимуществени вреди които оценява на 5000 лв. и имуществени такива от 177 лв. за закупени лекарства и санитарни материали, които вреди твърди, че са в пряка връзка с причиненото й увреждане - ухапване от куче, което било безстопанствено и поради това грижата и надзора по отношение на него по ЗЗЖ се носи от съответната община.
В подадения писмен отговор ответната Община Благоевград оспорва иска като недопустим.
Твърди, че в исковата молба кучето не е индивидуализирано, поради което не би могла да се установи безстопанствеността му, за да се ангажира отговорността на общината. Посочва се, че от доказателствата по делото не се доказвал факта, че ищцата е била нападната от голямо, бяло куче с маркировка на ушите.
Излага се, че в представената от ищцата медицинска документация, са налице неточности и разминавания на отразените в тези документи данни. Оспорват се всички твърдения на ищеца в исковата молба и от там възможността да се ангажира отговорността на ответника.
Разпечатката съдържа 35 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/903c92f1-4140-45dd-9f46-8722cf9e2dd1