Решение № 1272 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П.А при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.А Гражданско дело № 20251110136815 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 890 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за претъпени имуществени вреди по застрахования л.а. марка „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № СВ 6..., собственост на ищеца, констатирани на 02.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.06.2025г. до окончателното плащане и сумата о т 198,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2023г. – 18.06.2025г.

Ищецът В. М. К. твърди, че на 27.05.2022 г. е сключи с ответника ЗК „Лев Инс“ АД договор за застраховка „Каско на МПС“ № 93002210023708 за л.а. марка „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № СВ 6.... В резултат на извършен от ответното застрахователно дружество оглед на автомобила при сключване на договора, е констатирана шупла на челното стъкло, при което ищецът го подменил и отново посетил пункт на застрахователя. Извършен е нов оглед и заснемане на автомобила, при което е установено, че предното стъкло е сменено, повредата е отстранена и автомобилът е изправен. На 25.05.2023 г. ищецът подновява договора за застрахова „Каско на МПС“ с ответника за процесния лек автомобил. На 02.08.2023г. забелязал дупчица и пукнатина на предното стъкло на автомобила, като на 03.08.2023 г. посетил пункт на застрахователя, където била образувана щета с № 3000- 23-001562/03.08.2023 г., като в описа по щетата било констатирано, че е необходима подмяна на предното стъкло, а впоследствие ищецът представил и своя банкова сметка. На 31.10.2023 г. ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение, като се позовал на 1 клаузата на чл. 10.1 от Общите условия, според която застрахователят не носи отговорност за щети и липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед и отразени чрез заснемането на автомобила, както и за последиците от тях до отстраняването или възстановяването им. Поради естеството си констатираната пукнатина се разраснала и започнала да представлява опасност за ползващите автомобила, поради което на 24.11.2023 г. ищецът сменил увреденото предно стъкло на автомобила, за което заплатил сумата от 890 лева. Поддържа, че застрахователят неоснователно е отказал да заплати застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите от настъпилото застрахователно събитие. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Излага твърдения, че от направените снимки при новия оглед на автомобила на 23.06.2022 г. е видно, че шуплите по предното стъкло все още са налични и същите са идентични с констатираните при първоначалния оглед на 27.05.2022 г., а ищецът не е представил доказателства, че действително е извършена подмяна на предното стъкло на автомобила. При направените снимки при завеждане на щетата на 03.08.2023 г. е констатирано, че шуплите по предното стъкло са напълно идентични с тези от 27.05.2022 г. и 23.06.2022 г. Поддържа, че съгласно чл. 10, т. 1 от Общите условия застрахователят не носи отговорност и не обезщетява щети и липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед, както и за последиците от тях до отстраняването или възстановяването им. Поради това, на 31.10.2023г. ответното дружество е отказало заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено по размер, като същото следва да се определи по реда на Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетения за вреди, причинени на МПС. Поддържа, че с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

По делото не е спорно възникването на валидно застрахователно правоотношение между страните по силата на сключена застраховка “Каско на МПС” 2 с полица № 93002210023708 от 27.05.2022г. със срок на валидност от 28.05.2022г. до 27.05.2023г. по отношение на л.а. марка „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № СВ 6..., при приложими Общи условия, и покрити рискове по клауза 1 – всички рискове съгласно общите условия и Анекс № 1 към същата. В допълнение към това се установява, че е извършен оглед на автомобила при сключване на застраховката, видно от приетия Талон за оглед от 27.05.2022г., за който са констатирани увредени детайли, вкл. челно стъкло – шупла.

По делото се установява, че между страните е сключена последваща застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № 93002310024252 от 25.05.2023г., за лек автомобил „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № СВ 6... и срок на застрахователно покритие от 28.05.2023г. до 27.05.2024г.

По делото не е спорно между страните и се установява от приетото Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 03.08.2023г., че ищецът В. К. е информирал ответното застрахователно дружество за настъпило застрахователно събитие със застрахованото имущество на 02.08.2023г., в 14:15 ч., на паркинг на ул.

„Ангел Каралийчев“ № 21, в гр. София, с отразена щета: чукнато с камъче предно стъкло.

При ответника е образувана щета № 3000-1301-23-001562, съгласно опис заключение с констатирано увреждане – предно стъкло – подмяна, по която застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение.

Обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка "Каско" се определя от закона - чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя за предлагания вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на основанията за освобождаване от застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.

Според чл. 408, ал. 1 КЗ основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично три от допустимите основания за отказ: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение (т. 1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2), и неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело 3 до възникване на застрахователното събитие (т. 3).

В настоящия случай спорният по делото въпрос е законосъобразен ли е отказът на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение, основан на клаузата на т.

10.1 от Общите условия за застраховка "Каско" на моторни превозни средства, съгласно която застрахователят не носи отговорност и не обезщетява щети и липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед и отразени чрез заснемане на автомобила, както и за последиците от тях до отстраняването или възстановяването им. Предвидено е, че след отстраняването на констатираните при сключването на застраховката щети, застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя и да представи автомобила за нов оглед и заснемане.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, приема, че застрахователят основателно е отказал да заплати застрахователно обезщетение по процесната щета

№ 3000-1301-23001562/03.08.2023г., като се е позовал на общите условия към договора. За да достигне до този извод съдът възприема доводите на вещото лице, което еднозначно посочва, че констатираните увреждания по предното стъкло на автомобила при огледа след завеждане на щета № 3000-1301-23-001562, са идентични с тези от първоначалния оглед при сключване на застраховка „Каско“ от 27.05.2022г. При формиране на изводите си експертът е съобразил представените от страните писмени доказателства, както и цветния снимков материал, съдържащ се на CD, който е възпроизвел в експертното си заключение. При детайлен анализ на същите се установява, че се касае за наличие на две пукнатини на предно стъкло на застрахования л.а. „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № СВ 6..., които съвпадат като характеристики и местоположение. Следва да се посочи, че няма основание да не бъде кредитирана СТЕ, предвид оспорване на изготвените при огледите на застрахователя снимки от страна от ответника, тъй като вещото лице ясно е посочил, че съпоставката е извършена към двата релевантни момента – сключване на застраховка „Каско“ и завеждане на щетата, като същевременно не са ангажирани други доказателства, които да разколебават или опровергават удостоверените в снимковия материал обстоятелства, Ето защо по мнение на настоящия състав правилно застрахователят се е позовал на изключението от застрахователното покритие, уговорено в т.10.1 от общите условия, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 422, ал. 1ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.

4

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, на когото следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, както и сумата от 450 лева, представляваща разноски за депозит за вещо лице..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. К., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 890 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за претъпени имуществени вреди по застрахования л.а. марка „Ситроен“, модел „С4“, с рег. № СВ 6..., собственост на ищеца, констатирани на 02.08.2023г., както и за сумата от 198,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.10.2023г. до 18.06.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. М. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 550 лв. – разноски за настоящото исково производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5