Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 01.07.2024, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1041/2023
Вид
Решение № 188
Подписан
01.07.2024
В сила
10.04.2025
Състав
Светла Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 предл.първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33,ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Нови пазар, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Радева при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от С. Радева Гражданско дело № 20233620101041 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, с цена на иска 300 лв.,предявен от С. Ц. М. с адрес: гр. ***, ул.***, действаща чрез пълномощника си адв.А. Д., член на *АК срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска” №29, ет.7, представляван от *** Н.П.П., по делото от ***.

В исковата молба се твърди,че на *** г. ищцата сключила с ответнита дружество договор за паричен заем Кредирект №***, със следните параметри: размер на заем 1000 лв, платим посредством 4 месечни вноски по 33,38 лева и 14 месечни вноски по 90,58 лева, при ГПР 47,96 %,общо 18 месечни вноски, дата на първо плащане 17.04.2023 г. и на последно плащане 16.09.2024 г., обща сума за плащане 1401,64 лева.В чл.6.2 от договора била регламентирана неустойка при непредоставяне на обезпечение. Нито в договора, нито в Стандартния европейски формуляр съществувало пояснение как се формира ГПР и дали включва уговорената неустойка. Ищцата платила по кредита 1300 лева. При анализ на договора и дължимите суми по него ставало ясно, че тя дължи общо 3420 лв., от които 2018,36 лева неустойка поради непредоставяне на обезпечение. Като потребител счита, че договорът е недействителен, както и че е надплатила 300 лева на ответното дружество. Като получена без основание, счита, че сумата следва да й бъде върната.

Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, като осъди ответното дружество да заплати сумата от 300 лева, както и законна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на *** г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

1

В предоставения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор. Искът е счетен за допустим, но неоснователен. Ответното дружество счита договора за действителен.

Пояснява, че неустойката не е част от ГПР, а санкция за неизпълнение на договорено задължение. Формулата за изчисление на ГПР била уговорена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Законосъобразен бил и годишния лихвен процент, в случая в размер на 40,05 %. Дори и при нищожна клауза, целият договор не се явявал недействителен изцяло. С тези и други аргументи ответникът моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват.Не изпращат представители.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за паричен заем „Кредирект“№*** и приложените към него Общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е,че на ***г.ищцата е сключила с ответника горепосочения Договор за кредит,при следните параметри :1/Размер на отпуснатия заем 1000.00лв., 2/Размер на погасителната вноска -4х33.38лв. и 14х90.58лв., 3/Ден на плащане – понеделник , 4/Вид вноска –месечна, 5/Годишен процент на разходите на заема – 47.96%, 6/Брой вноски -18, 7/Фиксиран годишен лихвен процент – 40.05%, 8/Дата на първа вноска 17.04.2023г., 9/Дата на последна вноска – 16.09.2024г.,10/Обща сума за плащане,съгласно приложения погасителен план – 1401.64лв.,в която сума са включени :главница -1000.00лв. и лихва -401.64лв.

За периода на договора,в погасителния план е фиксиран и размера на дължимата неустойка в общ размер на 2018.36лв.,която ,прибавена към договорените суми за главница и лихва, формира общият размер на задължението от 3 420.00лв.

В чл.6/т.6.1 и т.6.2 от Договора е посочено,че „заемателят се задължава в срок от три дни ,считано от усвояване на заемната сума,да предостави обезпечение ,по начина и реда и отговорявощ на условията на чл.33,ал.1 на Общите условия :поръчител или банкова гаранция/поне едно от изброените /.При неизпълнение на горното, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2018.36лв.Неустойката се начислява автоматично от заемодателя,като с подписването на договора за заем,заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено ,съгласно включения в договора погасителен план.

На ***г,с Разписка №***,ищцата С. Ц. М. е превела по сметка на И.М.А. /“Изипей „ сумата в размер на 1300.00лв.,с посочено основание „За погасяване на кредит“.

Ответникът не оспорва,че сумата е постъпила в патримониума му,но твърди,че със същата били погасени вноските от №1 до №4 ,а други задължения по процесния договор не били погасявани.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Страни по договора за паричен заем са ответника „Сити кеш“ООД /заемодател/ и ищцата 2

С. Ц. М. /заемател /,която е физическо лице и при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност –от една страна,а от друга страна,заемодателят действа като финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ,предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.Ето защо съдът счита,че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК и в него законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,уредени в глава трета,чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е давал препоръки относно това,че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика.

Настоящият съдебен състав намира,че процесния договор за паричен заем нарушава разпоредби на ЗПК,поради което е недействителен досежно уговорената неустойка.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143-148 от ЗЗП.Касае се за договор за еднотипен договор паричен заем върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:“В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите ,в които те процедират по този начин“.

Предвиденият в чл.6 от Договора тридневен срок за намиране на поръчител, който да отговоря на всички изброени условия, прави самото задължение практически неизпълнимо.

Клаузата, уговорена в чл.6 ал.2 от договора за заем и чл.33 ал.1 от Общите условия към него, според които се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез- поръчител отговарящ на изискванията или банковата гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с цел на транспонираната в ЗПК директива.

В този смисъл,договора за паричен заем,според който се дължи неустойка в размер на 2018.36лв.се намира в пряко противоречие с преследваната в директивата цел,транпспонирана в ЗПК.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г.по т.д.№1/2009г.на ВКС,нищожна,поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка ,уговорена 3 извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а настоящата е точно такава.

При даден заем в размер на 1000.00лв.,уговорената неустойка е в почти трикратен размер.

Не на последно място,при посочения начин за уговаряне на неустойка се заобикаля законът –чл.33,ал.1 от ЗПК,според който „при забава на потребител,кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това ,че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника ,но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33,ал.1 от ЗПК.

Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Поради изложените съображения,съдът намира,че договорът за паричен заем „Кредирект“№***/***г.е недействителен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.33,ал.1 от ЗПК и чл.16 от ЗПК във вр.с чл.143 от ЗЗП в частта му на уговорената неустойка,поради което такава не се дължи от потребителя.

Съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД,“нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор,когато не са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,че сделката би била сключена и без недействителните й части.“,какъвто е настоящия случай.

Следва да се прогласи нищожността само на уговорената клаузаза неустойка ,но не и на целия договор за заем,което като правна последица би означавало пречка за възникване на задължение по процесната клауза.

От доказателствата по делото се установява,че договорът между страните не е прекратен,действащ е и съгласно приложения погасителен план,задължението за връщане от страна на потребителя,включващо главница,договорна лихва и такси ,всичко,след приспадане на уговорената неустойка ,възлизащо в общ размер на 1401.64лв.

Същият /ищцата/ е внесъл за погасяване на задължението си по договора сумата в размер на 1300.00лв.

Съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК,съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право.

Съдебното дирене е приключило на ***г. и към този момент,задълженията на ищцата по процесния договор за паричен заем са възлизали в общ размер на 948.74лв.

След приспадане на дължимото от внесеното,съдът намира,че при липса на основание,потребителят е заплатил по сметка на кредитора сумата в размер на 351.26лв.,с която сума ищецът е обеднял,а ответникът се е обогатил при липса на основание и на основание чл.55,ал.1 ,предложение първо от ЗЗД следва да бъде осъден да му я върне.

Предвид факта,че размерът на предявяния иск е по-нисък от установения от съда и 4 ищецът не е направил изменение на същия в посока неговото увеличение,то съдът счита,че искът следва да бъде уважен изцяло и то в претендирания му размер.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК,с оглед изхода на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 60.00лв./заплатена държавна такса при предявяване на иска/.

Доколкото процесуалния представител на ищцата адв.А. З. Д. й е оказал безплатна правна помощ по делото същият е регистриран по ЗДДС,,на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр.с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,ответникът следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер от 480.00лв.,с включен ДДС.

Водим от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.33,ал.1 от ЗПК и чл.16 от ЗПК във вр.с чл.143 от ЗЗП на клаузата за неустойка,обективирана в чл.6,т.6.1 и 6.2 от Договор за паричен заем „Кредирект“№***/***г.,сключен между „Сити Кеш

„ООД

,ЕИК:202531869,със седалище и адрес на управление

:гр.София,ул.“Славянска“№29,ет.7 /заемодател/ и С. Ц. М. с ЕГН:********** с адрес:гр.***,обл.Ш.,ул.*** /заемател/.

ОСЪЖДА на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.24 от ЗПК „Сити Кеш „ООД ,ЕИК:202531869,със седалище и адрес на управление :гр.София,ул.“Славянска“№29,ет.7 да заплати на С. Ц. М. с ЕГН:********** с адрес:гр.***,обл.Ш.,ул.*** сумата от 300.00лв./триста лева/,представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем „Кредирект“№***/***г.,сключен между „Сити Кеш „ООД ,ЕИК:202531869,със седалище и адрес на управление :гр.София,ул.“Славянска“№29,ет.7 /заемодател/ и С. Ц. М. с ЕГН:********** с адрес:гр.***,обл.Ш.,ул.*** /заемател/.,прогласен за нищожен в клаузата за неустойка,обективирана в чл.6,т.6.1 и 6.2 ,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от предявяване на иска- ***г.до окончателното изплащане на вземането.