Определение № 908 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. София, 24.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002901219 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. и Б. К., чрез нейната майка и законен представител Р. К., граждани на Република Турция, с обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия, срещу решение № 390 от 04.11.2024 г. по в. т. д. № 101/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав, в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 402 от 27.10.2023 г. по т. д. № 789/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, 20 състав, са отхвърлени предявените от касационните жалбоподателки срещу „Алианц Ферзихерунг“ АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд Мюнхен с рег. № 75727, искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 01.07.2018 г. на автомагистрала „Тракия“, област Пловдив, причинено виновно от Джамал К., с правно основание § 115 от Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал.

3 и § 288, ал. 1 от Германския граждански кодекс, както следва: 1. исковете на Р. К. – 1.1. за заплащане на сумата от 90 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Берат К.; 1.2. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Е. Г. за разликата над 7 500 евро до 92 500 евро; 1.3. за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. Г.; 1.4. за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Х. Г.; 2. исковете на Б. К., чрез нейната майка и законен представител Р. К., – 2.1. за заплащане на сумата от 70 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й 1

Берат К.; 2.2. за заплащане на сумата от 49 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й Е. Г.; 2.3. за заплащане на сумата от 50 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на леля й М. Г.; 1.4. за заплащане на сумата от 50 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на леля й Х. Г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че изводите на въззивния съд са частично необосновани, тъй като се основават на заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, въпреки оспорването му като непълно, неясно, немотивирано и с липса на категоричност на изводите на вещите лица. В жалбата се твърди, че апелативният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е назначил експертиза във въззивното производство и е приел, че детето Берат К. не е било поставено в детско обезопасително столче само въз основа на обстоятелството, че тялото му е намерено извън купето на лекия автомобил. Касационните жалбоподателки поддържат, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), тъй като както ПТП, така и преките вреди, са настъпили в Република България. В жалбата се сочи, че чл. 52 ЗЗД е особена повелителна норма по смисъла на чл.

16 от Регламент (ЕО) № 864/2007, поради което е следвало да бъде приложена от съда. Касационните жалбоподателки навеждат доводи за наличие на особено силна връзка на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа между ищците и пострадалите лица. В жалбата се изразява становище, че определените от въззивния съд обезщетения за неимуществените вреди на ищцата Р. К. от смъртта на нейния син и нейната майка не съответстват на претърпените от нея болки и страдания. Поддържа се, че решаващият съд не е съобразил, че от процесното ПТП са починали половината от членовете на семейството на ищците, поради което е налице изключително обстоятелство, надхвърлящо обичайното при ПТП. Касационните жалбоподателки излагат съображения за високия интензитет на претърпените неимуществени вреди от ищците, които продължават и до ден днешен. Оспорват изводите на въззивния съд, че не са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди съответно ищцата Р. К. – от смъртта на своите сестри, а ищцата Б. К. – от смъртта на своя брат, баба и лели. Молят обжалваното решение на въззивния съд да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касационните жалбоподателки поставят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Следва ли служебно съдът да назначи експертиза, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за недоказаност на релевантен за спора факт, макар 2 въззивникът да не е формулирал изрично искане за назначаване на експертиза за установяване на този факт?; 2. С оглед доказателствената тежест за установяване на релевантни за спора факти, както и с оглед наличието на оспорване на прието по делото заключение, кои са предпоставките за допускане на повторна или допълнителна експертиза?; 3. В кои случаи при оценка и анализ на заключение на вещо лице, съдът е длъжен да се мотивира защо приема или не приема заключението?; 4. Длъжен ли е съдът да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача?; 5. Въз основа на кои критерии се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък и въз основа на кои факти се определят особено близките отношения между починалото лице и претендиращото обезщетение за претърпени неимуществени вреди?; 6.

Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 52 ЗЗД?“ Твърдят, че въпросите по т. 1 - 5 са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовават: по т. 1 – на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 263 от 30.09.2014 г. по гр.д.

№ 649/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г. о.; по т. 2 – на решение № 145 от 21.07.2014 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, IV г. о.; по т. 3 – на решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о.; по т. 4 – на решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д.

№ 30/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 95 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 5592/2015 г. на ВКС, I г. о.; по т. 5 – на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, решение № 50060 от 19.10.2023 г. по т. д. № 2546/2021 г. на ВКС, II т.о. Въпросът по т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационните жалбоподателки поставят по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърдят, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба „Алианц Ферзихерунгс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпил отговор от третото лице помагач „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 01.07.2018 г. на автомагистрала Тракия, област Пловдив, е 3 настъпило ПТП, в резултат на което са загинали малолетният Берат К., Е.

Г., М. Г. и Х. Г.; ПТП е причинено от Джамал К. при управление на л.а. „Фолксваген“ с немски рег. № 08С3995, за което същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1516/2019 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е посочил, че между страните по делото е безспорно, че към момента на произшествието посоченият автомобил е бил застрахован при ответника, както и че между ищците, които също са били в автомобила към момента на ПТП, и починалите са съществували родствени връзки, така както се твърди в исковата молба. Съставът на Пловдивски апелативен съд е установил, че по повод образуваната на 06.01.2020 г. щета пред кореспондента за уреждане на претенции в България на ответника „Алианц България“ АД на ищците са определени и изплатени обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Р. К. – 7500 евро за смъртта на майка й Г. Е., 10 000 евро за смъртта на сина й Берат К., и по 5000 евро за смъртта на всяка от сестрите й М. Г. и Хатидже Г., а на Б. К. – 5 000 евро за смъртта на брат й Берат К. и 1000 евро за смъртта на баба й Е. Г.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че на основание чл. 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 /Рим ІІ/ относно приложимото право за извъндоговорни задължения с оглед обстоятелствата, че ищците имат обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия /ФРГ/, по отношение на деликта е приложимо германското право.

Счел е, че същото право е безспорно приложимо и към застрахователното правоотношение, възникнало по застрахователна полица за „Гражданска отговорност“ по отношение на увреждащия автомобил с германска регистрация.

След обсъждане на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е счел, че по делото се установяват сериозни морални вреди и на двете ищци, причинени във връзка с реализираното ПТП, в което те самите са участници и което е довело до смъртта на четири лица от най-близкия им родствен кръг. Въззивният съд се е позовал на § 844, ал. 3 ГК на ФРГ, в сила от 22.07.2017 г., респ. на § 10 ЗДвП на ФРГ, според които оцелелите роднини имат право на подходящо парично обезщетение за причинени морални страдания от смъртта на лица, с които са имали особено близки лични отношения, ако смъртта е причинена от непозволено увреждане съгласно § 823 и сл. ГК, респ. фактически състав, обуславящ отговорност съгласно ЗДвП, както и на § 844, ал. 3, изр. 2 ГК, че особено близките отношения се предполагат в случаите на преживял съпруг, житейски партньор, родител и дете на убитото лице. С оглед тези норми е намерил, че в случая особено близките отношения, предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт съобразно германското право, се предполагат за родствената връзка майка-дете и по делото следва да се приеме, че такива са били налице между ищцата Р. К. и починалите при ПТП нейно дете Берат К. и нейна майка Е. Г. По отношение на останалите искови 4 претенции за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сестри, брат, баба и лели съдът е изтъкнал липсата на законово предположение и на проведено пълно и главно доказване за наличието на особено близки лични отношения между ищцата Р. К. и загиналите й сестри М. Г. и Х. Г., както и между ищцата Б. К. и нейните брат Берат К., баба Е. Г. и лели М. Г. и Х. Г. Подчертал е, че установените по делото отношения между ищците и последните посочени техни родственици са били нормални и обичайни за родствената им връзка, като не се установява наличието на изключителни обстоятелства, сочещи на отношения, надхвърлящи по характер и интензитет обичайно съществуващите между такива роднини. По тези съображения съдът е формирал извод, че исковете на ищците за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на тези родственици следва да бъдат отхвърлени.

Въззивният съд е мотивирал разбиране, че при определянето на размера на дължимите на ищцата Р. К. обезщетения не може да се приложи разпоредбата на чл. 52 от българския Закон за задълженията и договорите, тъй като тази норма не е особена повелителна норма по смисъла на чл. 16 Регламент „Рим II“ и не е налице основание да се изключи прилагането на немското материално право. Позовал се е на решение от 05.09.2024 г. на Съда на ЕС по дело С-86/23, постановено по отправено от ВКС на Република България преюдициално запитване за тълкуване на член 16 от Регламент „Рим II“, и по-конкретно на даденото разрешение, че за да може повелителна норма от националното право да намери приложение като особена повелителна по смисъла на чл. 16 от регламента, на първо място следва представеното за разглеждане от националния съд правно положение да е достатъчно тясно свързано с държавата членка на сезирания съд. Въззивният съд е счел, че процесното правното положение не е тясно свързано с Република България.