Определение № 252 от 09.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. София, 06.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20238002900180 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Главстройремонт“ ЕООД срещу въззивно решение № 397/13.06.2022 г., постановено по в. т. д. № 94/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261361/30.09.2021 г. на Софийски градски съд за установяване в отношенията между касатора и „Банка ДСК“ ЕАД, че той дължи сума в размер на 20 153, 85 лв. – неизпълнено задължение за връщане на предплатен депозит по договор за наем, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателно погасяване, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46990/2017 г. на Софийски районен съд. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „Главстройремонт“ ЕООД срещу „Банка ДСК“ ЕАД насрещни искове с правно основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД в размер на 15 665, 20 евро и с правно основание чл. 92 ЗЗД в размер на 3 902, 52 евро, предявен като частичен от пълния размер на иска 7 805, 04 евро.

Касаторът обжалва въззивното решение с оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че то е недопустимо, тъй като исковата молба е подадена и поддържана от лица без представителна власт. При евентуалност заявява, че решението е неправилно, тъй като се базира на оспорен по реда на чл. 183 ГПК документ, за който насрещната страна е заявила, че не се намира в оригинал при нея и не може да го представи - констативен протокол от 10.03.2015 г. Вместо да изключи от доказателствения материал по делото въпросния документ, Софийски градски съд е основал изцяло решението си на този документ като е приел, че касаторът е признал задължението, предмет на спора. Жалбоподателят поддържа, че е оспорил не само съществуването на документа, но и подписа, положен под него от Николай Петров Зарков в качеството му на управител на 1

„Главстройремонт“ ЕООД. Отделно, изразената воля на страните в този протокол не отразява действително постигнато съгласие между тях, предвид неподписване на последващо съставеното споразумение от 22.06.2015 г.

Релевира оплакване и за други процесуални нарушения. Призоваването на Николай Зарков за съдебно заседание с цел да даде обяснения по реда на чл.

176, ал. 1 ГПК е било ненадлежно, а самото доказателствено искане преклудирано. Неправилно е била разпределена доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК от първоинстанционния съд. При оспорване на констативния протокол от 10.03.2015 г. тежестта е следвало да бъде възложена на банката, а не на касатора. Въпреки наведените във въззивната жалба оплаквания срещу допуснатите процесуални нарушения от Софийски районен съд и Софийски градски съд, действали като първа инстанция по делото, Апелативен съд София не ги е отстранил. Той не е изготвил и доклад по делото, с което е пропуснал да включил в предмета му заявеното от касатора в качеството му на ответник възражение за давност. Според него претенциите на банката в размер на 11 158, 01 лв. са погасени по давност.

Съдът не е разгледал и въведеното от дружеството възражение за прихващане.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно: дали се променя характерът на делото с оглед цената на иска; кога настъпва преклузия по търговски спор; как следва да процедира съдът при оспорено наличие на качеството юрисконсулт на лице, явяващо се като процесуален представител на страна; как се процедира при установен размер на заявената претенция от страна на ищеца, който се явява по-малък от размера на вземането, заявено от насрещната страна чрез възражение за прихващане; при отказ от доказателствено искане прилага ли се чл. 233 ГПК; каква е квалификацията на договор, който съдържа освен клаузи за наем и уговорки за кредит; въпроси относно плащането по банкова сметка; приложението на чл. 176, ал.

3 ГПК изисква ли лично уведомяване на страната. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поставя и въпроси, които счита за разрешени в отклонение от практика на ВКС, обективирана в цитирани от него решения, а имено: относно приложението на чл. 183 ГПК; относно правното значение на доклада, който съдът прави по реда на чл. 146 ГПК; относно приложението на чл. 103, ал. 1 ЗЗД.

При заявените доводи в касационната жалба формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и обезсилено, евентуално отменено като делото бъде върнато на въззивната инстанция с указания за изготвяне на доклад и допускане на доказателствени средства, които са били неглижирани от предходния състав на Апелативен съд София с присъждане на разноски като последица от това.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Заявява становище, че няма причини въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, 2 тъй като касаторът е формулирал неясни и неточни въпроси, които не биха могли да обусловят проверка на въззивното решение за законосъобразност.

Отделно, такива въпроси не са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, нито са от значение за прилагане на закона и развитие на правото, а от друга страна, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираните от касатора съдебни решения. В случай, че касационно обжалване бъде допуснато, ответникът претендира въззивното решение да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД, обективираща претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сума в размер на 20 153, 85 лева - задължение за връщане на даден гаранционен депозит по договор за наем, ведно със законната лихва, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46 990/2017 г. на СРС. В условията на евентуалност ответникът е противопоставил възражения за давност и възражение за прихващане със сумата, необходима за възстановяване на наетата вещ в нейното първоначално състояние.

Отделно е предявил и насрещни осъдителни искове за сумите 3 902, 52 евро – частичен иск от 7 805, 04 евро, неустойка за предсрочно прекратяване на наемния договор, и за сумата от 15 665, 20 евро – обезщетение по чл. 236, ал.

1 ЗЗД за периода 01.04.2014г. - 01.09.2014 г.

Въззивният съд е приел за безспорни между страните следните обстоятелство:

- на 05.05.2004 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна като наемател, и „Мегатекс“АД като наемодател е бил сключен договор за наем на обособени части от административна сграда, находяща се на адрес гр. София, ***, работни помещения № 501-526 6 с обща площ от 1 312, 60 кв.м. за наемна цена от 7 900 евро месечно. По силата на чл.2.4. от договора наемателят се е задължил да заплати на наемодателя предплата в размер на наемната цена за един месец като гаранция.

- поради настъпила промяна в правото на собственост върху имота ответникът „Главстройремонт“ЕООД е заместил „Мегатекс“ АД като наемодател по договора за наем.

- между „Банка ДСК“ ЕАД и „Главстройремонт“ ЕООД е бил сключен договор за кредит № 39/10.09.2004 г. в размер до 215 000 евро като е било уговорено наемната цена по договора да се превежда за погасяване на дължимите вноски по кредита.

- между „Банка ДСК“ ЕАД и „Главстройремонт“ ЕООД впоследствие са били сключени още два договора за наем на други обособени части от същата административна сграда при еднотипната уговорка за предвнасяне на 3 депозит в размер на едномесечния наем.

- наемните правоотношения са били прекратени, но банката е продължила да ползва част от помещенията, на което ползване наемодателят не се е противопоставял.

- два от договорите за наем са били прекратени считано от 31.03.2014 г., а на 02.04.2014 г. наемодателят е получил обратно ключовете от наетите помещения като е възразил, че те не са в добро състояние.

По делото е представен и е бил приет като писмено доказателство констативен протокол от 10.03.2015 г., съставен между представителя на наемодателя /изписан в документа като „Главстрийремонт“ ЕООД/ Николай Зарков и представителите на „Банка ДСК“ ЕАД А. А. и М.

Ш. Текстът на документа отразява съгласието на двете страни да бъде подписано споразумение при отчитане на взаимни прихващания, след които „Главстройремонт“ ЕООД дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по договорите за наем 20 153, 85 лева по погасителен план на седем вноски с конкретно посочени размери и падежи, с плащането на които страните считат изчерпани претенциите си една към друга.

Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели М. Ш. и А. А., които са заявили, че след проведена среща между тях и Николай Зарков в централния офис на банката на ул.“Московска“ е бил съставен констативният протокол от 10.03.2015 г.

Въззивният съд е преценил първоинстанционно решение за валидно допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на Софийски градски съд. За неоснователно е счел оплакването, че исковата молба е била подадена от лице без надлежна процесуална представителна власт, тъй като юрисконсулт Камелия Кожухарова е била надлежно упълномощена от законните представители на банката. Възприел е изводите на първостепенния съд, че страните са били обвързани от договори за наем. Уговореният начин за плащане на наемната цена, която да отива за погасяване на изтегления от наемодателя кредит от банката наемател, според съда не е променил характера на правоотношението по повод ползването на недвижимите имоти като такова по договор за наем. Счел е, че наемните правоотношения са напълно независими от договора за кредит и той не рефлектира върху възникналото в полза на наемателя правото да иска връщането на заплатения депозит. По повод доводите за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдпроизводствените правила при кредитиране на оспорено доказателство /констативен протокол от 10.03.2015 г./ и неприлагане на санкцията по чл. 183 ГПК апелативният съд е преценил, че липсва основание за изключване на това доказателство от материалите по делото. Квалифицирал е протокола като частен свидетелстващ документ, който съдържа извънсъдебно признание на „Главстройремонт“ ЕООД относно неизгодни за него факти, поради което е приел, че същият се ползва и с материална доказателствена сила. Акцентирал е, че документът не е бил оспорен по отношение на авторството, а единствено е било заявено общо оспорване на верността му в смисъл, че отразеното в протокола не отговоря 4 на действителността /молба от 02.04.2019 г., както и на заявеното от процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание/.

Анализирайки показанията на свидетелите А. А. и М.

Ш., въззивният съд е достигнал до извод, че оспореният протокол като документ действително е бил съставен и съществува. В подкрепа на този извод съдът е отчел и процесуалното поведение на управителя на „Главстройремонт“ ЕООД, който не се е явил в съдебно заседание, за да даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК относно начина на съставяне на спорния документ, въпреки, че съобщението му е било редовно връчено.

Предвид изложените мотиви, съставът е формирал извод за основателност на заявената претенция в сочения от ищеца размер.

Оплакването за допуснато нарушение поради неразглеждане на релевираното възражение за давност от страна на Софийски градски съд въззивната инстанция също е счела за неоснователно, тъй като това възражение не е било заявено с отговора на исковата молба, поради което и преклудирано. То е било заявено за пръв път с молба от 02.04.2009 г. след срока за отговор без да са били посочени причини, препятстващи ответника да го заяви в указания от съда срок. Разглеждането на делото по общия ред според апелативния съд не е довело до лишаване на ответника от възможността да упражни правото си на възражение.