Решение № 260023 от 25.03.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260023./ гр. Шумен, 25. 03. 2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На осми март през две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: София

Радославова

Членове : 1. Нели Батанова

2. Соня Стефанова като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВЧНД № 65 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.

436, ал.2 от НПК.

С определение № 260033 от 05.02.2021 г. по ЧНД №19/21 г. по описа на РС- Велики Преслав е оставена без уважение молба за реабилитация на основание чл.87 от НК от Х.Ш.Б. с ЕГН **********.

Срещу така постановеното определение на Великопреславския районен съд е подадена въззивна жалба от

Х.Ш.Б.. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че районният съд не е обсъдил всички писмени доказателства по делото, свързани с доброто поведение на Х.Б.. Прави се искане да се отмени определението на ВПРС и да се уважи молбата за съдебна реабилитация.

Въззивната инстанция, след като се запозна с депозираната въззивна жалба и с материалите по делото, намира същата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна по следните съображения:

От справката за съдимост на Х.Ш.Б. с ЕГН ********** се установява, че с присъда по н.д. №16/1977 г. по описа на РС-Велики Преслав на основание чл.339, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години. За посоченото деяние осъденото лице е реабилитирано на основание чл.88а, ал.3, във вр. с ал.1 от НК на 23.05.1985 г.

С определение №62/08.08.2014 г. по н.о.х.д.№309/2014 г. по описа на РС-Велики Преслав за деяние по чл.339, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години.

Като е съобразил осъжданията на Х.Ш.Б., ВПРС правилно в атакуваното определение е приел, че е налична една от изискуемите в чл. 87, ал.1 от НК предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация. Изминали са повече от три години от изтичане на срока на наложеното с последната присъда наказание. През посочения период липсват доказателства лицето да е осъждано за извършено престъпление, за което да е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание.

От приложената характеристична справка от РУ-Велики Преслав се установява, че спрямо Х.Б. е образувано ДП №358/2020 г. за деяние по чл.339, ал.1 от НК. В същата е посочено, че няма данни да е нарушавал обществения ред в селото и общината.

От приложената по делото справка вх.№А-27/2021 г./22.01.2021 г. на РП-Шумен се установява, че спрямо лицето Х.Ш.Б. е налице висящо наказателно производство- БП №358/2020 г. по описа на РУ-Велики Преслав, образувано на 25.11.2020 г. за деяние по чл.339, ал.1 от НК. По същото е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №395/2020 г. по описа на ВПРС.

Анализа на събраните по делото доказателства обуславя извода, че липсва втората изискуема предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация, а именно деецът да е имал добро поведение. Висящото наказателно производство за престъпление от общ характер представлява доказателство, че подсъдимият не се е превъзпитал и следователно целта на последното му осъждане не е била постигната. В този смисъл е и решение №216/1983 г. по н.д.№207/83 г. , ІІ н.о. на ВС.

От защитата се излага довод, че наличието на висящо наказателно производство не води до изводите, че Х.Б. е виновен, тъй като по същото няма влязъл в сила съдебен акт.

Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Правилен е изводът на ВПРС, че срокът, през който осъденият следва да е имал добро поведение не обхваща само тригодишния период след изтичане на наложеното наказание. Изискуемата материално-правна предпоставка за добро поведение на осъденото лице е свързано с наличието на такова от влизане в сила на съдебния акт, с който му е наложено наказанието и продължава до постановяване на съдебната реабилитация. В този смисъл е и съдебната практика - Тълкувателно решение № 20/83г. по н.д.№21/83 г. на ОСНК. Наличието на висящо наказателно производство към момента на разглеждане на производството по реабилитация е достатъчно основание, за да се приеме, че осъдения Х.Б. не е демонстрирал добро поведение. В този смисъл е и Решение №39/2017 г. на ОС-Кърджали по в.ч.н.д. №69/2017 г.

Предвид гореизложеното въззивната жалба от Х.Ш.Б. следва да се остави без уважение. Определението на ВПРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът

Р Е Ш

И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260033 от 05.02.2021 г. по ЧНД №19/21г. по описа на РС- Велики Преслав.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.