Решение № 119 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. С.З., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20245500900269 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД

Производството е образувано е по искова молба от Т. Н. Т., ЕГН ********** и М. М. Р., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на М. Д. Д., ЕГН ********** чрез пълномощник адв. П. Х. К. от АК – С.З. против З. – гр.С. с ЕИК ** с правно основание чл. 432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД с размер на претенциите: 240 000лв.

– обезщетение за претърпените от Т. Н. Т. неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейния син Д. Т. Д.; 250 000 лв. – обезщетение за претърпени от М. Д. Д. неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейния баща Д. Т. Д.; 220 000лв. – обезщетение за претърпени от М. М. Р. неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейния съжител Д. Т.

Д.; 3882,60лв. – представляващи обезщетение за претърпени от М. М. Р. имуществени вреди – разходи във връзка с настъпилото ПТП; 130 635,48 лв. – обезщетение за претърпени от М. Д. Д. имуществени вреди – пропуснати ползи в следствие на лишаването й от издръжката на нейния баща Д. Т. Д..

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2023 г. около 08:37 ч, в гр. С.З., на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“ е настъпило ПТП между ППС марка „Мерцедес“, модел „Д 220 ЦДИ“ с ДКН **, собственост на В.Х.С., ЕГН:

1

**********, и управлявано от Х.С.С., ЕГН: **********, и ППС марка „Хонда“, модел „ЦВР 600“ с ДКН **, собственост на и управлявано от Д. Т. Д., ЕГН: **********. Механизмът на ПТП е следният: лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с ДКН **, управляван от Х.С.С., на излизане от бензиностанция „Г.“ северно от път 11-66 предприема пресичане на платното на път П-66 в посока север-юг, при което отнема предимството на движещия се по път 11-66 в посока изток мотоциклет марка „Хонда“, модел ,ДВР 600“ с ДКН **, управляван от Д. Т. Д., като на кръстовището с ул. „**“ настъпва удар между двете превозни средства. В следствие на настъпилия удар Д. Т. Д. получава травми несъвместими с живота и умира.

Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на ППС марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с ДКН **, управлявано от Х.С.С., който не съобразява поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата с останалите участници в движението и отнема предимството на движещия се по път с предимство мотоциклет.

Ищецът посочва, че за увреждащия лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДКН ** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със З., обективирана в полица IG/02/123001449549 със срок на валидност от 14:14:00 ч. на 15.05.2023 г, до 23:59:59 ч. на 14.05.2024 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 27.06.2023 г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР С.З. е образувано ДП №ЗМ 185/2023 г. по описа на СКАТ при ОД на МВР С.З..

Посочва, че е безспорно установено, че настъпилата смърт на Д. Т. Д. е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Х.С.С..

В исковата молба се посочва, че ищците са близки на починалия Д. Т. Д., като Т. Н. Т. е негова майка, М. Д. Д. е негова дъщеря, а М. М. Р., майка на М.

Д. Д., е съжител на Д. Т. Д., с който той е живял на семейни начала преди смъртта си, като се твърди, че същите попадат в кръга на легитимирани лица, имащи право на обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в следствие загубата на Д. Д..

Посочено е, че майката на Д. Д. ще търпи до края на живота си мъката от най- голямата трагедия за един родител - да надживее детето си. Между нея и 2 сина й е съществувала силна емоционална връзка. Била е в много близки и топли отношения с него. Отгледала го е с много любов и желание. В дома им винаги се е усещала обич, привързаност и грижа. Споделяли са всичко заедно както трудностите, така и добрите моменти. Твърди се, че същата усеща болезнено липсата му и никога няма да може да се съвземе от преживяната загуба. След смъртта на сина й животът на ищцата е коренно променен станала е необщителна, затворена в себе си и обезверена, като отказва да общува с когото и да било. Счита, че животът й завинаги е лишен от спокойствие и радост. Все още не може да повярва какво се е случило. Твърди се, че усеща липсата на Д. Д., което и причинява неспирни мъки и страдания, които стават все по-силни с всеки изминал ден. Майката чувства поС.но вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост. Психическото й съС.ие е разклатено, като и към настоящия момент живее единствено със спомените от шока и ужаса, които е изпитала щом е научила за фаталния инцидент. Често гледа снимки на сина си и живее със спомена за него. Всеки изминал ден чувства все по – голяма празнота и отчаянието й се задълбочава.

Дъщерята на Д. Т. Д., М. Д. Д., както и нейната майка М. М. Р., с която пострадалият е живеел на семейни начала от 10 години, ще търпят до края на живота си болката и мъката от неговата загуба. М. Д. губи баща си на крехката възраст от 11 месеца, когато има най – голяма нужда от него и неговите грижи. Тя завинаги е лишена от бащина обич, грижа и подкрепа. В следствие на произшествието тя ще трябва да изживее живота си без да има спомен за баща си, който би следвало да е примерът в живото на едно момиче, както и без да може да усети бащината обич и грижа. След инцидента детето на може да разбере защо баща му го няма, непрекъснато плаче, отказва да се храни. Тя няма да може да получи и финансовата помощ, която нейният баща е предоставял приживе и с която и е осигурявал спокоен живот.

В исковата молба се посочва, че М. М. Р. никога няма да може да понесе тежката мисъл, че любимият й човек, загинал на младата възраст от едва 39 години, никога повече няма да се прибере в къщи и няма да види как расте дъщеря им, която толкова дълго са чакали, а тя ще трябва да отгледа сама.

Между Д. Д. и М. Р. е съществувала силна емоционална връзка. Живеели са заедно на семейни начала, създали са и са отглеждали детето си с много любов и разбирателство. Споделяли са всичко — и хубавите моменти, и проблемите си. В дома им винаги се е усещала обич, привързаност и грижа. Липсата на Д.

3 е осезаема и причинява неспирни мъки и страдания, които стават все по-силни с всеки изминал ден. М. Р. усеща болезнено липсата на бащата на детето си и никога няма да може да се съвземе от преживяната загуба. След смъртта на Д.

Д. животът на ищцата е коренно променен - станала е необщителна, затворена в себе си и обезверена като отказва да общува с когото и да било. Не знае как да обясни на детето си къде е баща му и защо той не се прибира вкъщи.

Психическото й съС.ие е разклатено, като и към настоящия момент живее единствено със спомените за шока и ужаса, които е изпитала щом е научила за трагедията. С всеки изминал ден чувства все по-осезаемо загубата на любимия си човек.

Посочва се, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие Д. Д. е едва 39 годишен. Имал е мечти и амбиции, които е преследвал. Има малко дете, за което се е грижил. Помагал е на семейството си за всичко. Напускането на този свят внезапно, в момент, в който е толкова млад и целият му живот би трябвало да е пред него, прави мъката на майка му още по – дълбока и неописуема. С прекъсването на съществувалата дълбока емоционална връзка са прекъснати завинаги и мечтите на близките му да споделят неговото бъдеще. Всички тези морални душевни страдания ще ги съпътстват докато са живи, тъй като загубата на толкова близък човек дава отражение на всеки един аспект от човешкия живот.

След смъртта на баща си М. Д. е лишена от издръжката, която той й е осигурявал и която би и предоставял занапред, в следствие на което търпи имуществени вреди. Такива вреди търпи и М. Р., тъй като съжителят й Д. Т. е осигурявал изцяло нейната издръжка. Посочва се съдебна практика, съобразно която когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече дръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право. Видно от приложеното към настоящата искова молба Допълнително споразумение №22/01.09.2022 г. към Трудов договор 64/01.06.2022 г., Д. Т. Д. е получавал основно трудово възнаграждение в размер на 2964 лв. С доходите си той е издържал изцяло М. Р. и общото им дете М. Д..

В следствие на произшествието М. М. извърши разходи в размер на 4

3882.60 лв. за траурни услуги - погребение, съхранение и транспорт на тленни останки на Д. Т. Д., съгласно фактура №312/18.07.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците са предявили застрахователни претенции. С уведомителни писма ответникът ги е уведомил, че следва да представят допълнителни документи, с каквито те към онзи момент не са разполагали от образуваното досъдебно производство и представянето им е било невъзможно. В последствие ответникът уведомил ищците, че няма основание за изплащане на обезщетение по предявените застрахователни претенции до представяне на поисканите документи.

По изложените съображения ищците молят съда да постанови решение, с което:

- Да осъди З. да заплати на Т. Я. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.

С.З., ***, вх „А“, ет. 6, оп. 39, следните суми:

1. Сумата в размер на 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от Т. Н. Т. неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на нейния син Д. Т. Д. в следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП.

2. Претендира и законна лихва върху сумата, считано от 06.07.2023 г. датата на която З. е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, до окончателно изплащане на сумата.

- Да осъди З., със седалище и адрес на управление гр. С., район **, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., да заплати на М. Д. Д., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител М. М. Р., следните суми:

1. 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от М. Д. Д. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща Д. Т. Д. в следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП.

2. 104 000 лв. /сто и четири хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от М. Д. Д. имуществени вреди - пропуснати ползи в следствие лишаването й от издръжката на нейния баща Д. Т. Д., от 27.06.2023г. до навършването на 18-годишна възраст на М. Д.,

3. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. – датата, на която З. е уведомено за настъпилото застрахователно събитие до 5 окончателно изплащане на сумите.

- Да осъди З., със седалище Щ адрес на управление гр. С., район **, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **, представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., да заплати на М. М. Р., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: с. М., общ. С.З., следните суми:

1. 160000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от М. М. Р. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Д. Т. Д., с когото тя е живеела на семейни начала, в следствие настъпило на 27.06.2023 г. ПТП.

2. 3 882.60 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени от М. М. Р. имуществени вреди - разходи във връзка с ПТП за траурни услуги съгласно фактура M312/18.07.2023 г.

3. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. – датата, на която З. е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, до окончателно изплащане на сумите.

Ищците претендират присъждане и на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

Постъпил е отговор на исковата молба от З. – гр. С., с който ответникът оспорва изцяло исковата молба