Определение № 1164 от 15.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501131 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“

ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане №

7912/27,03,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 3245/2023 г. на РС Пловдив, ХХI гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. № 20428/02,03,2023 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. Й. Ч., ЕГН **********.

От въззивния съд се иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по заявление с вх. № 20428/02,03,2023 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. Й. Ч., ЕГН **********. Претендират се задължения за заплащане на сумата от 1632,24 лв., представляваща „платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2394606“; сумата от 472,04 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20,07,2021 г. до 20,10,2022 г.; сумата от 276,95 лв.

– обезщетение за забавено плащане, начислено за периода от 21,07,2021 г. до датата на предявяване на заявлението. В пояснения за какво е паричното вземане заявителят сочи, че се претендират задължения по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД в полза на АСВ ЕАД по силата на договор за цесия.

С разпореждане № 5810/07,03,2023 г. заявлението е оставено без движение и 1 на заявителя са дадени указания за отстраняване нередовности на същото – представяне на подписани от потребителя договор за кредит, общи условия, погасителен план и приложения, както и договор за поръчителство, посочване какви плащания са извършени по договора и кои вземания са погасени с тях; посочване дали са извършвани плащания по договора за поръчителство; посочване дали цедентът е платил търсеното обезщетение за забава и ако не – на какво основание го претендира, посочване размери и конкретни периоди, за които се претендират обезщетения за забава.

Съобщение с препис от разпореждането е връчено на заявителя на 22,03,2023 г. В рамките на определения за това срок заявителят е предявил уточняваща молба с вх.

№ 28308/24,03,2023 г., с която обаче не е отстранил указаните му нередовности в пълнота. Заявил е становище, че не е необходимо за целите на заповедното производство да извърши указаните от съда конкретизации и уточнения, както и да представи сочените в указанията на заповедния съд документи.

След изтичане на тридневния срок за отстраняване на нередовностите с обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като е приел, че вземанията се претендират въз основа на неравноправни клаузи. Този извод се споделя и от настоящата инстанция по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, служебно извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Претендират се задължения за заплащане на сумата от 1632,24 лв., представляваща „платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2394606“; сумата от 472,04 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20,07,2021 г. до 20,10,2022 г.; сумата от 276,95 лв. – обезщетение за забавено плащане, начислено за периода от 21,07,2021 г. до датата на предявяване на заявлението. В пояснения за какво е паричното вземане заявителят сочи, че се претендират задължения по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД в полза на АСВ ЕАД по силата на договор за цесия. Сумата се претендира като заплатени от поръчителя задължения по договора за кредит, които са прехвърлени на заявителя.

Във връзка с договор за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД (сключен на 27,05,2021 г. за предоставяне в заем на сумата от 1500 лв.), е сключен и Договор за поръчителство между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД. Със същия „Ай тръст“ ЕООД предоставя поръчителство по кредита на длъжника, срещу което се уговаря възнаграждение, дължимо от кредитополучателя Размерът на възнаграждението 2 възлиза на 115,12 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит. На същата дата и във връзка със същия кредит е сключен и договор за поръчителство между дружеството-заемодател и „Ай тръст“ ЕООД, с който се уговаря дължимото от кредитополучателя възнаграждение за поръчителя да се заплаща на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който е овластен да го приеме заедно с погасителните вноски по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Следователно, независимо че се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за кредит и, съобразно императивните разпоредби на чл.

19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.

В случая коментираното възнаграждение не е включено в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с тази уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави.

В случая със заявлението се претендира платена от поръчителя главница в размер, надвишаващ размера на предоставения кредит. Въпреки дадените от заповедния съд указания, заявителят не е конкретизирал обстоятелствата, на които основава претенциите си. При това положение, доколкото не би могло да се извърши извод каква част от претендираните суми се основават на договорните клаузи, за които, съгласно изложените по-горе съображения, е налице обосновано предположение да са неравноправни, заявлението следва да се отхвърли изцяло, на основание чл. 411 ал. 2 т.

2 и 3 от ГПК. Като е сторил същото с обжалваното разпореждане, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди.

3

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7912/27,03,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 3245/2023 г. на РС Пловдив, ХХI гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх.

№ 20428/02,03,2023 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. Й. Ч., ЕГН **********.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4