Решение № 960 от 28.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100509085 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.05.2021 г. по гр.д. № 43677/20 г., СРС, І ГО, 162 с-в е отхвърлил предявените от „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу Н. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. *******, осъдителни искове е правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 5250 лв., неустойка за забава за периода 02.10.2019 г. - 14.01.2020 г. на основание чл. 6, т. 4 от договор за изработка на уебсайт от 05.07.2019 г., за сумата от 10 000 лв., еднократна неустойка поради неизпълнение на задължението на ответника за спазване на поверителност и добросъвестно изпълнение на задачите на основание чл. 6, т. 5 от договора, както и за сумата от 14 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неизпълнението на ответника по договора, изразяващи се в пропуснати ползи от прекратяване на предварително договорени проекти (споразумение № 1/12.06.2019 г.) и финансови загуби за ищцовото дружество поради влошаване на отношенията с възложителя „Правен свят“ ЕАД и загуба на потенциални клиенти. Осъдил е „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и 1 адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Н. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. *******, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., разноски в производството. Осъдил е „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„******* да плати на адвокат Б.Д. К. от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 4 3 0 лв., разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Л.Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Х. Т. от САК, с адрес: гр.София, ул.“******* I“ № ******* с мотиви, изложени в нея. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният между „Л.Т.“ АД и Н.В. процесен договор е развален. С молба уточнение от 04.11.2020 г. ищецът недвусмислено оттегля изявлението, направено в исковата молба, като изрично посочва, че процесният граждански договор не е прекратен de jure, което от своя страна е основанието Дружеството да търси защита по исков ред. Нито ищецът, нито ответникът релевират доводи, че договорът е развален. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се установи съществуването на валидно облигационно отношение, но съдът погрешно възприема, че в исковата молба и последващата такава от 23.09.2020 г. „Л.Т.“ недвусмислено заявява, че разваля договора с Н.В., поради голямата забава и съществените недостатъци на изработеното. Налице е съдебна практика, която приема, че договорното правотношение може да се развали с подаване на исковата молба, но тя не е относима към настоящия казус. Съдът погрешно е възприел като идентични случаи с натоящия казус и хипотезата съгласно съдебната парктика, че с исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и волеизявление за разваляне на договора, даже и да не са изрично формулирани изявления.

Последиците в настоящия случай са израз на договорна отговорност за виновно неизпълнение на насрещната страна, тъй като неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Правото да се развали договорът принадлежи на изправната страна и е нейно преобразуващо субективно право, т.е. то представлява призната и гарантирана от закона възможност за страната по гражданското правоотношение с едностранно 2 волеизявление да прекрати съществуващото правоотношение за задоволяване на признат от закона интерес, но „Л.Т.“ АД не е упражнило тази своя правна възможност да развали договора с обратна сила.

По отношение на претендираната неустойка по чл.6, т.5 от сключения между страните договор, съгласно която изпълнителят се зад ължава да изпълнява добросъвестно приетите задачи съгласно

Приложението

„Технически спецификации за изработка и системна поддръжка на интернет сайт legalworld.bg от 10.06.2019г.“; да предостави изготвения окончателен продукт съгласно спецификациите и да осигури неговото успешно тестване от изпълнителя в присъствието на възложителя и да спазва всички срокове в Приложение „Фази и срокове на изработката на уебсайт“. В случай на неизпълнение на посочените задължения в срок до 25.09.2019г. изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 000 лв (десет хиляди лева) в срок от 30 календарни дни, сочи, че съдът погрешно тълкува разпоредбите на договора, свързани с неустоечните съглашения. Според съда, за ищеца възниква правото да претендира неустойка само и единствено по чл.6, т.6 от договора, тъй като тя според него представлява неустойка за пълно неизпълнение.

Става въпрос з а друг вид форма на неизпълнение, а именно неточно изпълнение, тъй като е свързана с правото на възложителя да откаже приемане и заплащане на изпълнението, да даде нов срок за престиране и в краен случай да откаже цялостното изпълнение за сметка на уговорената неустойка. Според тълкуването на ищеца, неустойката по договора е свързана с пълното му неизпълнение, а именно-недобросъвестност при изпълнение на задълженията, непрестиране на готов продукт съгласно изискванията и неизпълнение в срок. Освен това, уговореният размер на неустойката от 10 000 лв. не е свръхпрекомерен. От свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че договорът е сключен за сумата от 200 лв., плюс до 5 300 лв. за материали, което значи че цялата стойност на престацията е в размер на 5500 лв. темплей и услуги, като 4 000 лв. са предварително предоставени в брой на ответника. При изпълнение на главното задължение по договора, реално са му се дължали 5 500 лв. Счита още, че страните в настоящето производство са търговци и сключената сделка е търговска, а при търговски сделки неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност - чл. 309 от ТЗ.

Твърди, че търговското качество на Н.В. произтича от обстоятелството, че същият сключва по занятие сделки с интелектуална собственост (арг. от чл. 1, 3 ал. 1, т. 12 от ТЗ). В конкретния случай така посочената неустойка о т 1 0 000 лв. не излиза извън пределите на нейната обезпечителна функция -тя не е прекомерна по размера си и фактически не води до неоснователно накърняване на имуществените интереси на ответника за сметка на неоснователно обогатяване на ищеца.

По отношение на обезщетението за вреди и пропуснатите ползи.

Приетото като доказателство Споразумение № 1 от 12.06.19г („Споразумението“) между „Правен свят“ ЕАД и „Л.Т.“ АД е сключено във връзка с Договор за изработка от 10.06.2019г. между страните, които се споразумяват, че Дружеството ще извърши интеграция и ежемесечна техническа поддръжка на собствената им Деловодна система за адвокати и юрисконсулти в новия уеб сайт на legalword.bg, за което ще получат възнаграждение в размер на 10 000 лв. Съгласпо т.7 от Споразумението същото влиза в сила едва след изработката и приемането от страна на „Правен свят“ ЕАД на новия уеб сайт legalword.bg. Сочи, че съдът погрешно е възприел липсата на сигурност за увеличаване имуществото на „Л.Т.“ АД поради несигурност за интеграция на предоставяната от тях деловодна система. Причинната връзка между виновното неизпълнение от страна на Н.В. и пропуснатите от Дружеството ползи, е именно невлизането в сила на Споразумението. Влизането в сила на въпросното Споразумение по смисъла на управленското счетоводство представлява бъдещо вземане и в случай, че същото е влязло в сила, е щяло да бъде отчетено в бъдещите финансови прогнози на дружеството. Под активи на дружеството се разбира сборът от Нетекущи/дългосрочни активи (ДМА и финансови активи) и Текущи/краткотрайни активи (търговски вземания и парични средства) и ако Споразумението подписано от ищеца е било влязло в сила, същото е щяло да увеличи актива на дружеството, увеличавайки частта „търговски вземания" и “търговска репутация”, независимо от по-нататъшпото развитие на търговските отношения между страните. Пропуснатата полза в конкретната хипотеза представлява реална, а не хипотетична вреда, като нейното установяване се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си. В патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна в случай, че ответникът В. не е осуетил пряко и непосредствено пораждането му. Счита, че изпълнението на поетите по Споразумението задължения от страна на Дружеството е ирелевантен въпрос, тъй като на база доказаните обективни факти и при обичайното развитие па нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи извод, че в правната сфера на ищеца действително са могли да настъпят целените правни последици.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира разноски за 4 настоящата инстанция.

Въззиваемият Н. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„*******“, ул. *******, чрез пълномощника по делото адвокат Б.Д. К., от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен само от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.82 вр. с чл.258 ЗЗД.

Ищецът „Л.Т.“ АД твърди, че по силата на договор от 10.06.2019 г.

„Правен свят“ ЕАД е възложило изработката на уеб сайт legalworld.bg на ищцовото дружество, което пък е възложило работата на ответника със срок на изпълнение до 25.09.2019 г. На датата на падежа ответникът не е бил готов с продукта, който е представил едва четири месеца по-късно и то с множество неработещи функционалности и неща за доработване, поради което сочи, че за периода 02.10.2019 г. - 14.01.2020 г. има право на неустойка за забава в размер на 5250 лв. на основание чл. 6, т. 4 от договора. Твърди, че от кореспонденция от 15.01.2020 г. е станало ясно, че ответникът е предоставил неоторизиран достъп до информацията по поставената задача на трето лице компанията New Wave Digital, която Н.В. самоинициативно е ангажирал за изпълнение на работата, без да уведоми възложителя си или клиента „Правен свят“ ЕАД и по този начин е нарушил клаузата за конфиденциалност (доколкото договорът между страните е бил сключен с оглед личността на 5 ответника-изпълнител) и не е изпълнил добросъвестно поетите задачи, поради което дължи еднократна неустойка от 10 000 лв. на основание чл. 6, т.

5 от договора. Поради неизпълнението на възложената работа на 14.01.2020 г. изпълнителният директор на „Правен свят“ ЕАД е развалил договора с „Л.Т.“ АД и отношенията между двете дружества са се влошили, а ищецът от своя страна е развалил договора с ответника, доколкото към тази дата поради голямата забава и съществените недостатъци работата е била негодна с оглед уговореното предназначение. Ето защо претендира сумата от 5250 лв., неустойка за забава за периода 02.10.2019 г. - 14.01.2020 г. на основание чл. 6, т. 4 от договор за изработка на уебсайт от 05.07.2019 г., сумата от 10 000 лв., еднократна неустойка поради неизпълнение на задължението на ответника за спазване на поверителност и добросъвестно изпълнение на задачите на основание чл. 6, т. 5 от договора, както и сумата от 14 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неизпълнението на ответника по договора, изразяващи се в пропуснати ползи от прекратяване на предварително договорени проекти и финансови загуби за ищцовото дружество поради влошаване на отношенията с възложителя „Правен свят“ ЕАД и загуба на потенциални клиенти (съобразно молба-уточнение от 23.09.2020 г.).