Протокол № 46 от 04.02.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 46 гр. С., 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следН. състав:

Председател: Никола Г. Маринов

Съдебни

Мариета Й. Карачивиева заседатели: Светослава Кр. ПопИ.а при участието на секретаря Илка Й. И. и прокурора В. Д. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело от общ характер № 20252200200285 по описа за 2025 гоД..

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - гр. С., редовно призована, се явява прокурор В. К..

Подсъдимият М. А. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник адв. Н. К. от АК-С..

ЧастН.т обвинител И. Г. М., редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник адв. Н. Д. от АК-Г..

ЧастН.т обвинител В. В. Ц., редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник адв. Т. Г. от АК-С..

ЧастН.т обвинител К. С. Ц., редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник адв. Г. И. Н. от АК-Г..

ЧастН.т обвинител П. Л. Л., действаща лично и като майка и законен представител на А. Р. Ц., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Т.

Г. от АК-С..

ЧастН.т обвинител К. Р. Ц., действащ със съгласието на П. Л. Л., редовно призован, не се явява. Вместо него и майка му се явява упълномощен повереник адв. Т. Г. от АК- С..

Частната обвинителка Д. Н. Ц., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява упълномощен повереник адв. Т. Г. от АК- С..

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

ЧастН.т обвинител И. М.: Да се даде ход на делото.

ЧастН.т обвинител В. Ц.: Да се даде ход на делото.

ЧастН.т обвинител К. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Подс. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални преки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д ЕЛ И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебно следствие.

Свид. И. Г. М., РАЗПИТАН КАЗА: На 24.06.2024 г. мисля, че около 15,30-16,00 ч. стана катастрофата. Пътувахме четирима човека – аз, В., К. и шофьора С.. Пътувахме от гр. П., от Т. в посока морето с лек автомобил „БМВ Х5“. Управляваше С. – Р.. Аз бях седнал зад пасажера. До Р. беше седнал В., зад шофьора - К.. Тръгнахме към морето в посока малко преди магистралата, след С., не знам как се казва там самото място - мястото на катастрофата.

Беше слънчево, беше добре. В ограничеН.та се движехме. Беше права отсечка и това е. Аз се возих отзад. Не беше бърза скорост. Не съм гледал километража. Видях абсолютно всичко. Както се движехме срещу нас имаше камион и както се движехме изпреварвайки камиона и ми се губи момент, излезе кола точно срещу нас. Срещу нас имаше камион и кола баничарка мисля, че беше на „Интер карс“, изпреварваше камиона и за да не се ударим челно в колата, понеже тя излезе в последН. момент Р. предприе М.ра настрани. Точно вече на самия сблъсък ми се губят моменти. Двете коли не са се удряли, няма сблъсък. Точно, за да избегнем челен удар. Мисля, че имаше бетонна шахта и най-вероятно тя е хванала автомобила и точно там имаше като бетонен мост и ние се ударихме в него. От самия удар ми се губят моменти. Мисля, че не сме се въртели.

Аз си спомням вече, когато излязохме от колата, обаче имаше много 2 хора. Самото излизане също не си го спомням. Предполагам, че хора са ми помогнали. Вече, когато излязох от колата и Бърза помощ бяха там и полиция, и пожарникари мисля, че също имаше. Имаше много хора, може би от колите, които са спрели.

Изпитвах болка. Имах нараняваН.. С линейка ме откараха до болницата.

Три линейки дойдоха. Аз бях третия. Първо тръгна К.. Втори тръгна В. и аз третата линейка. Имах счупен нос, много охлузваН. по гърдите и по лицето и най-голямата ми травма - имам счупен таз. Беше излязла главата от ставата реално и от самата катастрофа ми засяга седалищН. нерв. Първоначално бях в С.. След това ме преместиха в П.. Там ми беше първата операция. Вече впоследствие от катастрофата още две операции минах за нерва в С.. Самият удар не мога да кажа.

Като излязох видях и К. и В.. Никой не беше в състояние. Всички бяхме на земята. Крещеше се, викаше се. Само за Р. не се знаеше какво му е състоянието, защото не беше изкаран от колата. Причината е неправилно изпреварване на колата срещу нас, която излезе. Защото Р., ако не беше предприел това, най-вероятно и нас нямаше да ни има, както и човека от отсрещната кола.

Ние пътувахме нормално. Нямаше никакви проблеми по пътя. Вече след самата катастрофа помня моменти, но там всички бяхме. К. постоянно крещеше – „Къде е баща ми? Къде е баща ми?“ и това беше. Аз говорих с много хора и то не веднага след произшествието, а може би няколко часа след това и казах какво се е случило.

В участъка, в който се движехме реално нямаше никаква опасност.

Пътят, доколкото си спомням, беше изцяло прав и просто изневиделица излезе този автомобил срещу нас. Избягвайки удара, нямаше сигнал, че нещо ще последва. Поне аз не съм видял и нямаше никакви знаци. Всички бяхме с колани. Понеже съм малко по-висок и като се возя отзад винаги сядам леко настрани, за да си опъна краката. Към момента не мога да кажа, че съм възстановен. Има много подобреН., но не съм възстановен и няма да се възстановя. Имам три операции. Имам може би около шест упойки, за да ми наместят ставата, понеже в С. два пъти ми наместваха ставата и два пъти излиза от мястото. След това ми казаха, че подлежи на операция и тогава ме преместиха в болницата в П..

В момента не разбрах кой е другия водач. На мястото, където бяхме този 3 водач, който се е движил срещу нас не дойде. Дори имаше хора, които бяха видели случая и шофьорът не е спрял. Впоследствие не ни е търсил.

Непосредствено преди произшествието Р. не е предприемал изпреварване. Доколкото помня или ако е изпреварил някоя кола, но там мисля, че е разрешено изпреварването. Нямам спомен.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Свид. В. В. Ц., РАЗПИТАН КАЗА: Не мога да кажа точно датата. Точно лятото мисля, че беше. Р. дойде да ме вземе с М. и със сина му да отидем към морето. Ние бяхме близки с него и като цяло си карахме нормално. Тръгнахме към морето и нямам спомен. От Т. тръгнахме към морето. Пътувахме с „Х5“ джип, управляван от Р.. Аз бях до него. И. М. беше зад мен и синът му беше зад Р.. По принцип гледах надясно и подремвах. Спомням си само, че видях кола срещу нас и извиках – „Дръжте се, че се удряме!“ и се събудих на земята.

С нормална скорост се движехме. То се усеща, ако е по-голяма. Не мога да кажа дали сме изпреварвали автомобил, защото не помня вече. Дал съм описание там и си държа на тях. След като възприех възникналата опасност, реакцията на шофьора не мога да кажа. Събудих се на земята. Не знам, просто се събудих на земята. Не мога да кажа колко време след произшествието.

Викал съм от агоН., от болка. Нямам представа. Тя ми е била скъсана ръката и краката. Нямам представа какво чудо е било, защото съм викал и си спомням, че в линейката ме свестиха за малко и после се събудих в интензивното. Преди две години съм разпитван на досъдебното производство и тогава са ми били пресни спомените. Беше преди две години и не си спомням и затова държа на показаН.та си. Как да Ви кажа нещо, което не си спомням. Първо бях в интензивното. С М. ни качиха горе и ми направиха екстензия на крака. Кракът ми е начупен на шест места от дясната страна. От тазобедрената става надолу до коляното. Там са начупваН.та на бедрената кост и ръката ми, скъсана е гърдата. Екстензии ми направиха. От там викаха линейка за П.. На ръката половината мускул ми е скъсан. Те гледаха да ми спасят крака, защото трябваше да го премахнат, то беше раздробено. Моята съпруга се е обадила в С. в П. и професора е поел ангажимент към мен и ме транспортираха вече на следващия ден, след екстензията, когато ми направиха, за да ме оперират, но не можаха, защото два литра и половина кръв е нямало и трябваше да ме съвземат, за да ме вкарат и да ме оперират. В понеделник си спомням, че ме вкараха сутринта и следобед са ме изкарали. Това е само за крака, а за ръката 4 нищо. Не предприеха нищо. Бяха се съсредоточили върху крака, защото ме вкарваха в някакви рентгени ме въртяха. За ръката нищо не предприеха и така си остана и мускулът ми е на половина и на гърдата имам дупка. Там нищо не са правили, просто така ме оставиха. Въпросът беше да не ми махнат крака и да го сглобяват. Те се чудеха какво да правят. Държа на показаН.та си. Още не съм се възстановил.

За състоянието на останалите в автомобила, аз съм бил в несвяст. Само в интензивното си спомням, че К. ме питаше – „В., баща ми, баща ми“. Нищо не съм видял, нищо не помня, просто затова държа на показаН.та си, защото наистина избледняло ми е, а и като цяло гледам да го забравя. Срещу нас видях кола. Предполагам, че това е. Аз съм професионален шофьор. Срещу нас идваше кола в нашата лента и доколкото разбрах той е завъртял надясно.

За секунда стана. Ако не беше завъртял надясно при челен удар, не знам, аз съм отпред, то никой нямаше да е тук. Според мен е тази реакция, за да се избегне челен удар. Не го пожелавам на никой.

По време на инцидента бяхме с колани всичките. Пред къщи всички си сложиха колани и тръгнахме. Сложихме си коланите, защото това е правилното. Подсъдимият не го познавам това момче, не ни е търсил.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Свид. К. С. Ц., РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на починалия Р. и дядо на К. Ц.. Не съм бил очевидец на произшествието. Бях в Г.. Обади ми се И. М..

Беше на 24 юни 2024 г., 15 часа. Обади ми се по телефона. Каза ми какво се е случило. Дал съм подробен разпит и това, което съм казал е това.

ПРОКУРОРЪТ: Ако не възразяват страните, предлагам да бъдат прочетени показаН.та на свидетеля.

Адв. Д.: Не възразявам.

Адв. Г.: Не възразявам.

Адв. Н.: Не възразявам.

Адв. К.: Това не е основание за прочитане. Той не казва, че не си спомня, а отказва да говори. Ако не си спомня даваме съгласие.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК.

Адв. К.: Даваме съгласие.

Подс. С.: Давам съгласие като съм наясно, че тези показаН. могат да 5 бъдат използвани при постановяване на присъдата.