Решение № 20108 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20108 гр. С, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110105568 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Х А“ № ..., че последният дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13461/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от 4957.92 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30. 04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № .., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г. в размер на 881.51 лв.

Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както следва: главница от 21.39 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. и обезщетение за забава от 4.88 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на процесния топоснабден имот, но между страните не е налице облигационно правоотношение, тъй като Д. Г. не е сключил договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия. Отговорността на последния се ангажира на основание неоснователно обогатяване, тъй като е ползвал през исковия период топлинна енергия в процесния търговски обект.

Ищецът отбелязва, че собствениците на сградата, в която се намира процесния имот, са сключили договор за дялово разпределение с „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово 1 разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от назначения от съда особен представител на ответника, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, както и че последният е бил топлоснабден. Правят се оплаквания и че през исковия период не е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно необходимостта от строителни книжа за изградена сградна инсталация в процесния имот, относно начина на установяване на проектната мощност на радиаторите в сградата.

Ответникът се позовава на промен в законодателството през 2002 г., съобразно които следва да бъде извършено заснемане на отоплителната инсталация в топлоснабдените имоти, което в случя според него не е направено. Ответникът оспорва ищцовотго дружество да има одобрени строителни книжа за части „АС“ и „ОиВ“, както и измервателните уреди да са сертифицирани.

Ответникът оспорва иска за лихви като излага съображения, че доколкото изравнителната сметка е издадена след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане, то неприложими са ОУ относно падежа на задълженията, а потребителите изпадат в забава след покана, каквато не е отправяна до ответника.

В отговора се навеждат доводи и по отношение перетнциите за дялово разпределение, като се отбелязва, че липсват доказателства за сключен договор с лицензирана фирма. Обръща се внимание, че шщецът няма право да предявава чужди права и да ничслява лихва върху задължения за услугата дялово разпределение, която ес предоставя от трито лице.

На самостоятелно основание исковете се оспорват като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове за погасените по давност суми, като присъди на ответника направените от него В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 13461/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата 4 957.92 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 2 от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 881.51 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата 21.39 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4.88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу него.

Видно от нотариален акт №..., том І, рег.№..., нот.дело №.../2005 г., съставен от нотариус Д Т, рег.№... от РНК, на 25.03.2005 г.„П Ф Ю“ АД е продало на ответника Д. Г. продало на ответника процесния имот, представляващ търговски обект – заведение за сладкиши и коктейли, находящо се на ет.1 в ляво в сградата на ул.“Х А“ № 31 в гр.С.

На 19.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС в сградата, в която се намира процесния имот, като на същото е взето решение услугата дялово разпределение да се осъществява от ФДР „Б Б“ ООД. Договор с последната е сключен на 19.09.2002 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период има данни за извършени плащания, след осчетоводяването на които, както и на прихващание в резултат на намаляване цената на топлинната енергия, са останали непогасени процесните суми.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че разпределението на топлинната енергия в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б” ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.

Посочено е, че в имота има две отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, които са отчетени от представител на ФДР след края на всеки отоплителен сезон.

По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е отразено, че през исковия период в процесният имот има монтиран 1 водомер за топла вода. Експертът изрично е отбалязал, че с контролен лист от 14.05.2019 г., издаден от „С В“ АД, е направено предписание на ответника за подмяна на водомерите /вкл. и за топла вода/ с нови. За отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. пък в изравнителната сметка е вписано, че 3 водомерът за топлата вода е повреден за времето от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., при което за този период е начислен разход на ответника от 91.5 куб.м. по екстраполиран отчет за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., когато е функционирал нов изправен водомер, от който са снети реални показания.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 5564.03 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че заявеното в исковата молба основание на главния иск има субсидиарно приложение и предполага липсата на друг ред за защита на правата на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че в ЗЕ – чл.149, ал.1, т.2, е предвидена писмена форма на договорите за доставка на топлинна енергия, когато страна по тях е небитов клиент. По делото липсват както доказателства, така и твърдения, въведени от страните, за наличието на такъв договор за исковия период.

Ето защо, по така изложените съображения, искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява допустим.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи факта/фактите, от които е настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищцовото дружество.

В случая се твърди това да е доставката на топлинна енергия е предоставянето на услугата дялово разпределение.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. – 4 м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 5564.03 лв. лв., която е частично погасена с извършеното преди завеждане на делото плащане. В същото време, от задълженията на ответника са прихванати негови вземания към ищцовото дружество, възникнали поради промяна на цената на топлинната енергия. В резултат на тези корекции, задълженията на ищеца възлизат на 4931.23 лв. /в тази насока заключението по ССчЕ по задача № 4 – стр.8 от заключението/.

Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях. Установеното от експерта инж.Й., че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.

Поради това, въз основа на констатациите на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е доставило в процесния имот топлинна енергия в размер на 5564.03 лв., от която дължими са останали 4931.23 лв.

От събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно нотариален акт за покупко-продажба се установява, че именно ответникът в качеството си на физическо лице е закупил процесния недвижим имот, а именно търговски обект – заведение за сладкиши и коктейли, находящо се на ет.1 в ляво в сградата на ул.“Х А“ № 31 в гр.С. С оглед на това съдът приема, че Д. Н. Г., като собственик на обекта притежава правомощията владение и ползване, поради което именно той е този, който се е обогатил за сметка на ищцовото дружество със стойността на доставената топлинна енергия, при липсата на доказателства за преотстъпване и упражняване на тези правомощия от трето лице /наемател, ползвател по договор за заем за послужване и др./.