Решение № 1967 от 04.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1967 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330114345 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Г. М. против „Моят кредит“ ЕООД, чрез пълномощник, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № *** г., сключен между страните, е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 и т.

10 ЗПК. При условията на алтернативност, ако съдът приеме, че целият договор за кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, се предявява установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в договора за паричен заем №****г., сключен между страните, е нищожна като противоречаща на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК. В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. страните са сключили договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищца та била предоставена сумата в размер на 409.03 евро /800 лева/, която същата следвало да върне на 13 двуседмични вноски, при договорен лихвен процент в размер на 38.99 % и ГПР в размер на 40.25 %. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 453.24 евро /886.47 лева/. Съгласно договора ищцата в срок от три дни след сключване на 1 договора да осигури действието на трето физическо лице изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.Третото лице следвало да да сключи изричен договор за встъпване в дълг / договор за поръчителство/, като третото лице следвало да отговаря на изрично посочени от заемодателя изисквания. Неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца щяло да причини на ответника - заемодател вреди, които неустойката определена от заемодателя в размер на 312.40 евро / 611.01 лева/ щяла да обезщети. Неустойката била платима разсрочено, в едно с погасителната вноска по договора, като била договорена в месечен размер на 86.10 лева. съгласно представения погасителен план неустойката била включена в размера на вноската по договора от 68.19 лева, като оскъпила заема до 115.16 лева, месечна вноска. От правна страна се излагат съображения, че сключения т договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, предвид обстоятелството, че в същия липсва описание кои точно разходи се включват в посочения ГПР. По този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е формирано оскъпяването по кредита. Посоченият ГПР не включвал и неустойката. С добавянето на същата се достигало до нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Отделно от посоченото, клаузата определяща размера на годишния лихвен процент от 38.99 % противоречала на добрите нрави. Нарушена била и нормата на чл.

143 ЗПК, доколкото клауз ата за определяне на неустойка била неравноправни, респ. нищожни. Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Моят кредит“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. По отношение на съображенията, изложени в исковата молба, за недействителност на договора, се оспорват твърденията на ищеца, че изискванията за обезпечение е направено с цел заобикаляне на закона.

Сочи се, че същите са направени с цел обезпечаване изпълнението на договора. сочи, че доколкото чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК е посочено че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпъление на задълженията си по договора за потребителски кредит, то няма как да е налице и соченото заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва се твърдението, че единствената цел на поставяне на изискването и уговорената неустойка било осигуряване на допълнителна печалба. Твърди се, че 2 уговарянето на неустойка е проявление на принципа на свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 от ЗЗД. Счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че договорът за заем съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Предвид изложеното счита, че твърдението на ищцата, че ГПР по процесния договор възлиза на 1183% е неправдоподобно и не намира опора в закона и в правилата на математиката.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искови претенции.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С определение на съда от 20.02.2023 год. като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** от ***год , по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 409.03 евро /800 лева/, при договорен лихвен процент в размер на 38.991 % и ГПР в размер на 40.25 %. както и че между страните е постигната договореност, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца се дължала сумата в размер на 312.40 евро / 611.01 лева/ като неустойка.

Съобразно чл. 12 от Договора, в тридневен срок считано от сключването му, длъжникът следва да осигури действието на трето физическо лице изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.Третото лице следва да да сключи изричен договор за встъпване в дълг / договор за поръчителство/, като то трябва да отговаря на изрично посочени от заемодателя изисквания. Неизпълнението на тези задължения от страна на длъжника, съгласно чл. 12, ал.4 от Договора 3 причинява на заемателя вреди, които неустойката определена от заемодателя в размер на 312.40 евро / 611.01 лева/ следва да обезщети По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 409.03 евро /800 лева/.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 12, ал.4 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора – физическо лице поръчител, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 312.40 евро / 611.01 лева/ разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. В ал.1 на цитираната клауза е договорено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Договорено е по ал.3, че поръчителят следва да отговаря кумулативно на посочените там условия – да бъде дееспособно физическо лице, навършена възраст 25 г., минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора – 1500 лв., 4 валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 12 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл.12, ал.1 и 3 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физическо лице поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 5 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, следва, че в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 39.34 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.