Решение № 6708 от 30.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6708 гр. София, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110141568 по описа за 2022 година

Подадени са молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и искове с правно основание чл. 143, ал. 1 СК.

Ищцата Е. Н. Б. е предявила против ответника В. С. В. иск за уреждане на въпросите относно упражняването на родителските права над роденото по време на връзката им без брак дете С. В. В., род. на 08.04.2018 г., определяне на местоживеенето на детето – при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата – посочен в исковата молба, и осъждането на ответника да заплаща издръжка за детето – в размер на 300 лв. мес.

Претендира разноски.

Ответникът В. С. В. е предяви против ищцата Е. Н. Б. иск за уреждане на въпросите относно упражняването на родителските права над роденото по време на връзката им без брак дете С. В. В., род. на 08.04.2018 г., определяне на местоживеенето на детето – при бащата, определяне на режим на лични отношения на детето с майката – посочен в насрещната искова молба и осъждането на майката да плаща издръжка в размер на 250 лв. мес. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба първоначалната ищца оспорва насрещния иск.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молбата с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански 1 правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., на ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК (и чл. 127, ал. 2 СК) изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им по този начин. Такова по делото не е постигнато. Съдът е длъжен да избере родител, комуто да предостави за упражняване родителските права, да прецени необходими ли са конкретни мерки за упражняването им, къде да бъде местоживеенето на детето и какъв да бъде режимът на контакт на другия родител.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т.5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай е безспорно, че страните са родители на детето С. В. В., род. на 08.04.2018 г., че живеят разделени и че детето в момента се отглежда от майката в гр.

София. До раздялата през м.юли 2022 г. страните са живеели заедно и са отглеждали заедно детето.

Социалният доклад и писмените доказателства сочат, че и двамата родители имат съпоставими доходи (тези на майката са малко по-големи), еднакво работно време (понеделник-петък, 08:30-17:00, респ. 08:30-17:30), еднакви жилищни условия (бащата е останал да живее в общото жилище под наем, а след раздялата под наем живее в същия квартал и майката), еднаква подкрепяща среда (и двамата родители живеят сами, а могат да разчитат на приятели и евентуално на роднини, които живеят в провинцията), като в първата година от живота на детето майката е ползвала отпуск за отглеждането му, през втората година – бащата, а след това и двамата родители са си делили ангажиментите по отглеждането на детето.

Социалният доклад обаче, а и представената от двете страни електронна кореспонденция – л. 21 и л. 66 от делото – установяват, че в периода м.09.2022 г.-м.02.2023 г. физически контакт между бащата и детето не е имало, тъй като майката не е позволявала такъв. Заявявала е, че бащата може да вижда детето само в нейно присъствие или да контактува с него по социалните мрежи/телефон, както и ще чака произнасяне от съда за режим на контакт между бащата и детето. Оправданието на майката: получила препоръка от психолог, при когото водели детето, че то по-лесно ще преодолее раздялата между родителите, ако има ясно разграничен график на срещите на детето с бащата. За съда обаче остава извод, че майката има по-нисък родителски капацитет от този на бащата, тъй като не съзнава, че половингодишното лишаване на детето от физически контакт с другия родител може да навреди на емоционалната връзка на детето с другия родител.

При еднаквите възможности и желание на двамата родители да упражняват родителските права и да осъществяват непосредствен надзор над детето и при по-добър родителски капацитет на бащата от този на майката, съдът намира, че превес следва да се даде на бащата, комуто да се предостави упражняването на родителските права и при когото да бъде определено местоживеенето на детето.

2

На майката съгласно чл. 59, ал. 3 СК следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. Събраните безспорни данни за добър родителски капацитет, подкрепяща среда и жилищни условия и силна емоционална връзка на майката с детето (социалния доклад и показанията на св. Кръстева), позволяват определяне на режим на контакт на майката с детето, който да е съобразен с императивната норма на чл. 59, ал. 3 СК (уикенди, ваканции, официални и лични празници), но и в „друго време“ (чл. 59, ал. 3 in fine СК), т.е. в учебно време, тъй като предстои на детето да стане първокласник.

Режимът следва да бъде следният:

- всяка първа седмица от месеца за времето от 18:00 часа в понеделник или след приключване на занятията в детската градина или училище до 19:00 часа в неделя. Първа седмица от месеца е тази седмица, в която всички седем дни са от същия месец;

- всяка трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък или след приключване на занятията в детската градина или училище до 19:00 часа в неделя;

- първата половина от пролетната ваканция в нечетни години и съответно втората половина на пролетната ваканция в четни години;

- два пъти по 15 дни през лятото (в месеците юни, юли и август) за времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, който до 1 юни се задължава да съобщи на майката кога ще ползва платения си годишен отпуск;

- за Великденските празници на нечетна година за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 19:00 часа на Великден;

- за Коледните празници на нечетна година за времето от 10:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 26 декември и за Новогодишните празници през четните години за времето от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 2 януари;

- в четни години за официалните празници 03.03; 01.05 и 06.05 (от първия почивен неучебен ден до последния почивен неучебен ден), съответно от 10:00 ч. го взема и го връща в 19:00 ч., а в нечетните години за официалните празници 06.09; 22.09 и 01.11 от 10:00 ч. сутринта на първия неучебен ден до 19:00 ч. на последния неучебен почивен ден, - рождения ден на детето 08.04 – по общо съгласие на страните съвместно празнуване, ако не бъде постигнато такова, за три часа от рождения ден – 16:00-19:00 часа;

- рождения ден на майката 12.05 – за времето от 10:00 часа, а ако детето е на училище – след приключване на учебните занятия, до 21:00 часа. В случай че рожденият ден на бащата се падне в режим на майката, то детето е при бащата, а майката се компенсира с режим в първия съботен ден след този ден за времето от 10:00 часа до 21:00 часа.

Майката взема детето от дома на бащата или от детска градина или училище, ако то е на детска градина или училище, и го връща в дома на бащата.

По издръжката на детето

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки 3 родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права.

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето.

Съдът е длъжен служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали родителят изрично е предявил искане за присъждането на издръжка. Минималният размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете е 1/4 от минималната работна заплата – чл.

142, ал. 2 СК.

Данните по делото не установяват детето да има особени нужди и потребности от издръжка, надхвърлящи тези на всяко дете на неговата възраст, растящи в столицата на страната и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето развитие.

То понастоящем посещава общинска детска градина. Съдът намира, че общата издръжка, от която се нуждае детето, е в размер на около 504 лв. (линията на бедност за 2023 г., определена от МС). От тази сума по-голямата част – между 2/3 и 3/4 – следва да се поеме от неотглеждащия родител, тъй като родителят, упражняващ родителските права, поема издръжка в натура. Така съдът намира, че майката следва да бъде осъдена да плаща издръжка на детето в размер на 2/3 от посочената сума, или около 333 лева мес., но съобразно диспозитивното начало съдът може да присъди издръжка в размер на 250 лв. мес.

Напълно във възможностите на майката, с оглед нейните доходи, имущество и квалификация, е да заплаща така определената издръжка от 250 лв.

Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди майката, която дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.