Определение № 2958 от 10.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2958 гр. Варна, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседА.е на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100500539 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

ОПРЕДЕЛИ:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби, както следва:

1./ въззивна жалба, депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу решение № 4317/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 6306/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД сумата от 23 870, 06 лв., представляваща разлика между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължима цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. за обект с абонатен № *********, находящ се в *********, поземлен имот с идентификатор № *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния законa , съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията по чл. 59 ЗЗД, както и присъждане на разноски.

Твърди се, че изводът на съда относно обедняването на ищцовото дружество, е необоснован, тъй като „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, нито е изгубил имуществена облага, нито е пропуснал да увеличи патримониума си, предвид отсъствие на законова възможност да използва енергийния обект без издадена му лицензия за извършване на пренос, разпределение, преобразуване и доставка на електрическа енергия. Не се установява по делото ищецът да е извършвал разходи във връзка със запазването и поддържането на енергийните обекти. Доколкото ищецът сам е декларирал, че обектът е присъединен към мрежата на ниво „ниско напрежение“, а СТИ измерва електроенергия, съобразно присъединяването на обекта на ниво „ниско напрежение“, то той дължи съответната цена за мрежови услуги на крайния снабдител, на осн. чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ, а след 01.05.2023г. на съответния търговец или доставчик от последна инстанция, а съгласно ал. 2. Те от своя 1 страна заплащат дължимите суми за мрежови услуги на мрежовия оператор. Необоснован е и изводът на съда, че е неправилно определено мястото на присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа.

Насрещната по жалбата страна - „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, е депозирала писмен отговор, в който моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Твърди се, че трафопостът е собствен на ищцовото дружество, а не на енергийното предприятие, поради което не дължи такса пренос „ниско напрежение“, а платеното подлежи на връщане. Съгласно изслушаното заключение по неоспорената комплексна експертиза категорично се установява, че обектът е присъединен на ниво средно напрежение. Затова депозирането на декларация от законния представител на дружеството за присъединяване на ниво ниско напрежение е ирелевантно. Неправилното позициониране на измервателния уред не може да обоснове извод за заплащане на такса пренос „ниско напрежение“, защото решаващо е поведението на оператора на мрежата, а не на потребителя. Отделно от изложеното, цитираната от въззивника норма на чл. 39, ал. 2 ПИККЕ има отношение към мястото на измерване на електроенергията, а не към мястото на присъединяване.

Електроразпределителното дружество доставя електроенергия до ниво средно напрежение, а посредством трафопоста и съоръженията в него, „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД преобразува доставената електроенергия на ниво „ниско напрежение.“

2./ въззивна жалба от „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД срещу решението, в частта, с която са отхвърлени предявените, в условие на евентуалност, искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, с които претенциите на дружеството за връщане на сумата от 24 726, 86 лв., представляваща разлика между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължима цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. за обект с абонатен № *********, находящ се в *********, поземлен имот с идентификатор № *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението при начална липса на основА.е и на неосъществено основА.е, са отхвърлени, както и в частта, с която претенцията по чл. 59 ЗЗД е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 23 870, 06 лв. до претендираната от 24 726, 86 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, поради необоснованост на извода, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, не е пасивно – материално легитимиран, тъй като недължимо платените суми са получени от „ЕНЕРГО – ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД. Транспортирането на електроенергия е ангажимент единствено на ответника, който е овластен от закона да получи плащане, а извършването му изрично е изключено от обхвата на договора с доставчика на движимата вещ. С получената сума е увеличено имуществото на енергийното предприятие, макар и опосредено от ЕПЕУ, видно от разписаното в чл. 29 ПТЕЕ. Евентуално, ищецът има право да търси сумата на неосъществено основА.е.

Решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 59 ЗЗД, за разликата над присъдената сума до претендираната, е неправилно, тъй като съдът е взел предвид хипотетичната възможност от 5 % загуби при преобразуването, което е теоретично статистическо предположението и не почива на конкретно установени факти. Дори и такава загуба да е налице, то тя следва да бъде отнесена към технологични загуби, които подлежат на възстановяване като ценообразуващ елемент в решенията на КЕВР относно цените на електроенергията.

Насрещната по жалбата страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, е депозирала писмен отговор, в който моли атакуваното решение да бъде потвърдено, считайки, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е недопустим, евентуално неоснователен, както и този по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

2

Във въззивната жалба и отговора няма направени доказателствени искА.я.

Предвид така очертА.я от въззивната жалба спор, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указА.я на стрА.те за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Да се връчи препис от акта на стрА.те по делото, чрез техните пълномощници, чрез ССЕВ, ЕПЕП или по телефона с цел явяване в деловодството, за получаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3