Решение № 252 от 23.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Благоевград, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500157 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение № 14 / 16.01.2024г., постановено по гр. д. № 1249/2022г. по описа на РС П. първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 34 ЗС, предявен от М. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***, срещу М. К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. **, за допускането на делба на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на ККРР, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, адрес на имота: гр. П., ж.к.

“*** /двадесет и девет/, етаж 3 /три/, апартамент 5 /пет/, който самостоятелен обект са намира на етаж 3 /трети/, в сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет/, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с 1 идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири/, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 /едно/, застроена площ от 39,70 /тридесет и девет цяло и седемдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части - няма данни, ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, шест/ и *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, четири/; под обекта *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, две/; над обекта - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, осем/, при равни квоти на собственост за всеки от съделителите - 1/2 (една втора) идеална част за М. К. Т. и 1/2 (една втора) идеална част за М. К. С. и е отхвърлил претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на М. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***, за осъждане на съделителя М. К. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. **, да заплаща на М. К. Т. ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствената й 1/2 (една втора) идеална част от имота /предмет на делбата/, считано от датата на предявяване на иска до окончателното приключване на делбата в размер на 150 (сто и петдесет) лева месечно.

Въззивна жалба с вх.№449/18.01.2024г. е подадена от адв.В. Г. П., като пълномощник на М. Т., срещу Решение №14/16.01.2023г., по гр.д.№1249/22г. по описа на РС-П..

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК, ищцата обжалва решението изцяло, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу решаващите изводи на първоинстанционния съд. Навеждат се твърдения за процесуални нарушения в първоинстанционното производство, а именно непроизнасяне по доказателствени искания на ищцата. Има искане и за присъждане на съдебноделоводни разноски и за двете инстанции.

2

По така депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. Изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но неправилно.

По силата на Договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 18.04.1988 г., регистриран в книгите за договорите при Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“ - гр.

Благоевград с рег. № 114 от 30.01.1989 г., том I, К. С. С. е придобил правото на собственост върху новопостроено жилище № 5 (пет), находящо се в жилищната сграда - блок № 29, на III етаж, построена върху държавна земя, местност (комплекс) „Самуил“ в гр. П., състоящо се от една стая и кухня, на 39,70 кв.м. застроена площ заедно с припадащите се избено помещение № 5 и 3,2065 % идеални части от общите части на сградата и 3,2065 % идеална част от правото на строеж върху мястото, при съседи: за жилището: изток - улица, запад - стълбищна клетка и ап. № 6, север - ап. № 4 юг - ап. № 6, горе - ап. № 8, долу - ап. № 2; за избеното помещение № 5: изток - улица, запад - мазе № 6, север - коридор, юг - коридор, горе - магазин. Съгласно КККР на гр. П. описаният недвижим имот представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, пет/ по КККР на гр. П., общ. П., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, последно 3 изменение на ККРР, засягащо самостоятелния обект - няма данни, с адрес на имота: гр. П., блок 29 /двадесет и девет/, етаж 3 /три/, апартамент 5 /пет/, който самостоятелен обект са намира на етаж 3 /трети/, в сграда с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет/, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири/, с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 /едно/, с посочена в документа площ от 39,70 /тридесет и девет цяло и седемдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части - няма данни, ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, шест/ и *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, четири/; под обекта - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, две/; над обекта - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, осем/, съгласно представената по делото Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-984l1729.08.2022 г., издадена от СГКК - гр. Благоевград.

Съгласно Удостоверение за наследници с Изх. № 957 от 28.03.2022 г., издадено от Община П., К. С. С. е починал на 19.12.1991 г. и е оставил за свои наследници по закон дъщеря М. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

*** и син М. К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. **.

Възраженията на въззиваемия, че имотът само е вписан на името на баща му, но всъщност е заплатен с негови средства са недоказани. В тази насока липсват каквито и да било писмени данни по делото.

Относно апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда - блок 29, на трети етаж в жилищен комплекс „Цар Самуил“ гр. П., с Писмо № 94-001321/28.02.2023 г. Директорът на Дирекция „МДТ“ към Община П.

4 информира, че имотът е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 24601 от 31.03.1998 с партиден № **********002, която не се съхранява в архива на Д „МДТ“. С цитираното писмо са предоставени данни, извлечени от ИС на Д „МДТ“ за процесната декларация, отразяващи декларирането на собствениците на имот с адрес гр. П., ж.к. „Цар Самуил“ № 29, ет. 3, ап. 5, а именно - М. К. С., ЕГН: ********** и М. К. Т., ЕГН: **********, всеки от собствениците с деклариран дял 0.5000 от имота.

Към доказателствения материал по делото са приобщени платежни документи, удостоверяващи заплащането на дължимия от задълженото лице М. К. Т. за 2017 г., за 2018 г., за 2019 г. (приходна квитанция № 69006/02.07.2019 г. на Община П.), за 2020 г. (приходна квитанция № 16148/09.03.2020 г. на Община П.), за 2021 г. (разписка № 0400012662566026 от 09.03.2021 г. на Изипей) и за 2022 г. (разписка № 0400015170895191 от 11.03.2022 г. на Изипей), данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци по партида **********002, по отношение на имот с адрес гр. П., ж.к. ** (вх. номер 24601/31.03.1998 г.).

Настоящият състав намира, че следва да бъдат кредитирани при условията на чл.172 ГПК, показанията на св. Л.. От показанията на последния се установява, че е имало уговорка между майка му и вуйчо му процесната гарсониера да се ползва от дъщерята на вуйчо му, в замяна на което вуйчо му трябвало да изплати на майката на свидетеля паричната равностойност на дела й от имота. Свидетелят заявява, че след раждането на детето на братовчедка му А., последната заедно със съпруга й заживели в процесната гарсониера, като преди това вуйчо му поискал позволение от майка му и тя се съгласила имотът да се ползва от племенничката й. Показанията на св. Л. са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото / декларирането на имота от ищцата по делото, заплащането на данъци от същата, както и с част от показанията на свидетелите на ответника - Т./.

Въззивният състав споделя мотивите на първа инстанция относно показанията на св.Карамфилов.

От показанията на Св. Т., се установява, че гарсониерата е обзаведена от съседа й - ответника С., като през 1992г. в гарсониерата заживяла дъщеря му А. заедно със семейството си, където живеят и към настоящия момент.

5

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелката в частта относно придобиване на процесния имот, тъй като в тази част представляват преразказ.

Видно от показанията на св. С. е, че същата сочи, че е присъствала на разговор между приятелката й В. и дядо й /ответника по делото/, при който разговор ответникът казал на внучката си, че ще й „остави“ гарсониерата, макар че по документи имотът не бил само негов. Казал е, че има уговорка със сестра си относно гарсониерата, но не е споменал пари.

Пред въззивното производство е допусната и изпълнена съдебнооценителна експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че месечната пазарна цена за процесния имот възлиза на 119 лева.

Съгласно приетото в ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици /показва съвладение/. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Действията следва да се манифестират пред останалите съсобственици и да се доведат до знанието им, като при спор владеещият съсобственик носи доказателствената тежест да установи т. нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Във всеки отделен случай тези обстоятелства, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно.