Определение № 177 от 21.03.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 123/2025
- Вид
- Определение № 177
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
- чл.56 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.80, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177 гр. Перник, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500123 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. И. Н. ЕГН ********** чрез адв. Б. В. от АК-*** срещу определение №4356/30.12.2024 г. по гр.д.№ 5966/2024 г. по описа на РС-Перник, с което е върната искова молба вх.№ 22774/14.10.2024 г., депозирана от Л. И. Н., с предявен иск по чл.26 ал.2 пр.1 вр. чл.44 ЗЗД да се обяви за нищожен вписания на 02.10.2023 година от ответницата С. Н. К., ЕГН ********** – дъщеря на ищцата, отказ от наследството, останало след смъртта на Н. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на *** година (съпруг на ищцата и баща на ответницата), евентуално - да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата Л. И. Н., ЕГН ********** е наследник на ½ ид.ч. от останалото след смъртта на Н. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на *** година наследство, наред с ответницата и нейна дъщеря С. Н. К., ЕГН **********. срещу С. Н. К. и е прекратено производството по гр.д.№ 5966/2024 г. по описа на ПРС, като недопустимо.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за недопустими предявените главен и евентуален иск, като се твърди, че правният интерес от завеждане на иска ищцата е обосновала с факта, че в качеството на съпруга на починалия наследодател наследява с различни квоти, в зависимост от това дали сънаследници наред с нея са децата на починалия или роднини от горестояща и съребрена линия. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал в мотивите си на приетото в т.3, б.“д“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., 1 доколкото в настоящия случай е налице различна от разгледаната хипотеза. Моли се за отмяна на постановеното прекратително определение и да бъде разпоредено продължаване на съдопроизводствените действия.
В депозирания отговор на частната жалба ответницата С. К., чрез пълномощника адв.
Н. Ц. от ***, намира същата за основателна и моли обжалваното определение да бъде отменено.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
За да прекрати производството като недопустимо, РС-Перник е приел, че е сезиран с искова молба вх.№ 22774/14.10.2024 година от Л. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Б. В. от ***, съдебен адрес: *** срещу С. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответницата /съответно преживяла съпруга и дъщеря/ са наследници по закон на Н. А. Н., ЕГН **********, починал на *** г., като съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН, в качеството й на съпруга на починалото лице, ищцата следвало да наследи част, равна на частта на дъщеря й - единствено дете на покойния, или по 1/2 от оставеното от него наследство за всяка една от тях. Твърди, че след смъртта на Н. Н. се установило, че той бил осъден за неплатени задължения и срещу него са били образувани в различен период няколко изпълнителни дела пред ЧСИ С.
Б., а именно - изп.д. № 2111/20г., изп.д. № 1402/21 г., изп.д. № 1501 /21 г., изп.д. № 2574/21 г. и изп.д. № 2227/23г., висящи и към момента, за които тя не знаела и по които тя и дъщеря й, като наследници по закон били конституирани на мястото на починалия длъжник, за съответната наследствена част, т.е. за по 1/2 част от задълженията по тези изпълнителни дела. Междувременно разбрала, че дъщеря й, след като получила през месец юли 2023 година парична сума от наследството на починалия й баща, се отказала от наследството му, след като преди това извършила действия, с които мълчаливо го била приела.
Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен вписания на 02.10.2023 година от ответницата С. Н. К., ЕГН ********** – дъщеря на ищцата отказ от наследството, останало след смъртта на Н. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на *** година (съпруг на ищцата и баща на ответницата), евентуално - да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата Л. И. Н., ЕГН ********** е наследник на ½ ид.ч. от останалото след смъртта на Н. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на *** година наследство, наред с ответницата и нейна дъщеря С. Н. К., ЕГН **********.
В срока за отговор ответницата С. Н. К., чрез адвокат Н. Ц. от САК, признава изцяло иска на основание чл.237 ГПК и не претендира разноски.
2
За да прекрати производството, районният съд е приел, че в случая се касае за иницииране на симулативен процес, тъй като ищцата няма правен интерес от предявяване на иска за прогласяване нищожност на надлежно вписан отказ от наследство, доколкото същата не се явява кредитор спрямо ответницата, по арг. от чл.135 ЗЗД и чл.56 ЗН и не разполага с отменителни искове в нейна полза за отмяна на правните действия на длъжника, които я увреждат. Наред с горното, съдът е приел, че в случая ищцата може да заведе иск по чл.439 ГПК срещу взискателя за установяване на действителния размер на дълга по изпълнението, както и такъв за делба на наследство или за неоснователно обогатяване от получени суми от разпореждане с наследството, чрез продажба на вещи по занятие на починалото лице и подялба на суми (без получените 4156,87 лева, тъй като това действие не засяга действителността на вписания отказ от наследство по арг.от чл.170, ал.8, вр.чл.80, ал.4 от КСО, непредставлявайки действие по приемане на наследство), или за привидност и симулация, касателно придобитото през 2014 година МПС, при които може да релевира възражение за недействителност на вписания отказ от дъщеря й, ако с него се е увеличил дела й на задлъжнялост и обедняване.
Затова районният съд е приел, че съгласно т.3, б.“д“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство не е допустим, защото нищожният отказ не произвежда действие, като по изложените съображения е приел и че за ищцата липсва правен интерес от предявения при условията на евентуалност установителен иск.
По основателността на жалбата съдът съобразява следното:
Отказът от наследство представлява едностранна сделка по смисъла на чл.44 ЗЗД.
Исковете за прогласяване нищожността на сделки на някое от сочените в чл.26 ал.1 ЗЗД хипотези -невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на предписана от закона форма, липса на основание или привидност, по своята правна природа се явяват отрицателни установителни искове. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за упражняването правото на установителен иск, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от търсената защита.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.3, б.“д“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. нищожният отказ от наследство не произвежда никакво правно действие. Затова не може да се предявява самостоятелен иск за обявяване на неговата нищожност, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този си иск. Казано с други думи, наследникът може да се позове на нищожността на отказа си в самостоятелно производство, само ако не разполага с друг иск, в рамките на чието разглеждане да бъде обсъдено и твърдението му за нищожност на заявения отказ от наследство. Или, необходимо е да има друго защитимо право, чието упражняване зависи от прогласяване нищожността на заявения отказ. Така в същото ППВС е 3 посочено, че отказалият се от наследство, както и всеки от сънаследниците, имащ интерес от обявяване нищожността на заявения отказ, може да предяви иск за делба на наследството и всеки друг иск /вещен или облигационен/, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иска си за обявяване нищожността на отказа. На фона на горното съдът приема, че след като ищцата разполага с право на друг иск, в производството по който може да се позове на твърдение за нищожност на заявения отказ от наследство, няма основание за самостоятелното разглеждане на настоящия иск.
Това положение не е приложимо само в два случая: когато се иска унищожаване на отказа поради пороци във волята на отказалия се наследник - насилие, заплаха, измама, грешка и в хипотезата на чл.56ЗН –когато кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза.
В първия случай отказалият се от наследство може да иска, както в рамките на делбения процес, така и в отделно производство, унищожаването на отказа поради посочените пороци на волята. Във втория случай искът на неудовлетворения кредитор по чл.56 ЗН може да бъде предявен само в самостоятелно производство, извън делбения процес.
На фона на горното съдът приема, че процесният случай не попада под нито едно от изключенията, доколкото липсват наведени твърдения от страна на ищцата за опорочаването на волята на ответницата. Не е налице и второ изключение, тъй като исковете не са предявени от кредитор на отказалите се наследници срещу последните.
При това положение се налага изводът, че в конкретния случай няма основание за самостоятелното разглеждане на предявения главен иск и затова същият се явява недопустим.
С оглед на горното и при изложените съображения за недопустимост на главния иск, лишен от правен интерес се явява и предявеният в условията на евентуалност иск за признаване за установено на конкретен размер идеална част от ищцата спрямо наследството на починалия й съпруг по отношение на ответницата – нейна дъщеря. В разпоредбата на чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства за защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това- чл. 124, ал. 1; иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК, иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения - само в предвидените в закон случаи – чл. 124, ал. 3; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск за установяване съществуването или 4 несъществуването на други факти с правно значение само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Искането на ищцата за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е наследник на ½ ид.ч. от останалото след смъртта на Н. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на *** година наследство, наред с ответницата и нейна дъщеря С. Н. К., не е сред изброените средства за защита по реда на ГПК, което е основание за прекратяване на производството и в тази му част като недопустимо.
Така подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като постановеното от ПРС прекратително определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4356/30.12.2024 г. по гр.д.№ 5966/2024 г. по описа на РС-Перник, с което е върната искова молба вх.№ 22774/14.10.2024 г. и на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Разпечатката съдържа 40 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/903966aa-9ee9-43a3-880d-63c4044e60e5