Присъда № 46 от 14.11.2022, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 46 по НЧХД № 1153/2022 год. по описа на ЕРС

Постъпила е тъжба от В.С.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес *****, срещу Р.Д.В. ЕГН ********** с настоящ адрес: *****, за извършени от нея престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК.

С тъжбата на основание чл. 193а от НК тъжителят сезира съда относно няколкократни нарушения на режим на лични контакти от страна на Р.Д.В.

ЕГН **********, майка на децата му Д.В. В. ЕГН ********** и С.В.В. ЕГН **********, като твърди, че има постановен режим налични отношения съгласно приложения изпълнителен лист, издаден от СРС, 80-и състав съгласно Определение за привременни мерки от 22.01.2020 на същия съдебен състав.

С тъжбата се твърди, че след постановяване на привременните мерки на 22 януари 2020 г. имало 5 уикенда (20.03.-22.03.2020 ; 3.04.-5.04.2020 ; 9.04. 11.04.2021, 29.01-01.02.2022, 22.04.-24.04.2022 ) в които майката е отказала да му предаде децата въпреки задължението си, общо за 10 денонощия. Сочи, че имало свидетел на телефонни разговори с майката и електронни съобщения по „Вайбър“ и SMS за повечето откази. Твърди се, че от май 2021 майката вероятно след получен правен съвет е завела тетрадка, в която тя се подписва, кога му предава децата, кога ги приема, и кога тя ги приема от него с дата и час. Сочи, че ако тази тетрадка бъде проверена, ще се установи, че за уикендите 29.01-01.02.2022 и 22.04.-24.04.2022 лисват данни, т.е. децата не са му били предавани, от цитираните писмени и устни доказателства ще се установи по безспорен начин, че съставът на 182 ал. 2 от НК е осъществен няколкократно. С тъжбата се сочи още, че при някои от неуспешните опити на тъжителя да вземе децата си в ден, който има това право, са се появявали роднини на майка им, вместо нея, като поведението им било агресивно и непристойно. Сочи, че в преписка 994 / 2020 на РП В. Търново има повече подробности.

С тъжбата се твърди още, че за уикенда 09.04. - 11.04.2021 (уикенд от четна седмица, в който тъжителя има право да вземе децата) прилага снимка н а S M S съобщение, което доказвало извършено престъпление от ЧХ на майката по чл. 182, ал. 2 от НК. Сочи, че се е наложило да образува ИД № 323/2021 при ЧСИ С.К. - В. Търново, за да си гарантира бъдещо изпълнение на РЛО. Воден от чисто човешко отношение към майката и спестил стреса и тогава не подал частна тъжба за извършените престъпления с надеждата, че след намесата на ЧСИ тази порочна практика ще престане.

В тъжбата се сочи също така, че на 22.04.2022 год. в 18 часа (петък от четна седмица) Р. В. отново отказала да му предаде децата за уикенда и освен това е сигнализирала на органите на МВР, че той е нарушавал обществения ред, като я заплашвал, което изобщо не отговаряло на истината. В разговор с нея в 17.55 тъжителя я предупредил, че ще потърси и съдействие от органите 1 на реда, в следващата минута видял, че пред блока на ул. „Козлодуй“ № 1 е пристигнал полицейски патрул, който тя е извикала с невярно изявление, че тъжителя я заплашвал. Обяснил на полицейските служители, че не е я заплашвал, а я е предупредил, че ще предприеме правни действия. Двамата представители на РПУ В. Търново доловили бързо и професионално, че пред тях не стои човек с престъпни наклонности им предложили да се споразумеят помежду си. Това обаче се оказало невъзможно.

В тъжбата си тъжителя сочи, че счита, че поведението на майката в тази връзка освен, че е системно осъществяване на състава на чл. 182 ал. 2 от НК, действа силно негативно на децата и е нарушение на нейния морален дълг към тях. Сочи, че децата чакат с нетърпение уикендите с него, а вместо това понякога наблюдават тези грозни сцени на омраза на тяхната майка към бащата, от което те биват ощетени.

Тъжителя счита отбелязва в тъжбата, че уикендите, които децата прекарват с него са винаги уникално и незабравимо преживяване за тях – посещават различни красиви и интересни места, всевъзможни атракции на много места в България, вкл. морски и планински курорти, плувни басейни, детски увеселителни комплекси, катерачни стени, въжени паркове, зоопаркове, пещери, виенски колела и др. Твърди, че при него имат просторен и комфортен дом, своя стая за всеки от двамата, свои лаптопи, телефони, велосипеди. Сочи, че техния дом е пълен със спомени от техните щастливи години, в които имали и майка и татко ежедневно до себе си.

Твърди, че полага ежедневни грижи за децата, храни ги с първокласни храни, спортува с тях. Отговаря с обич и търпение на всички детски въпроси, свързани с научно и чисто житейско детско любопитство, поднасяйки им информацията по достъпен и разбираем за тях начин. Общо хоби им е да пеят на различни езици, основно немски и английски, които тъжителят владеел на ниво С1.

В тъжбата се сочи още, че за сравнение майката им осигурявала къпане средно веднъж седмично, за да пести от ток и вода, ядели каквото има, обикновено най-евтините и нискокачествени храни, майката е окупирала жилище със спорна собственост, завещано на него, безцеремонно използвайки смъртта на покойната му леля, на жилището е нужен основен ремонт, който само той можел да си позволи, обикновено не било достатъчно проветрено и отоплено, банята нямала отоплително тяло, децата стояли над 90% от времето в къщи и в училище, майката нямала нито автомобил, нито шофьорска правоспособност, нито нужната физическа кондиция, нито нужния дар слово, нито научни или езикови познания или певчески талант.

Сочи също така, че същевременно майката отказвала да му позволи да води децата в чужбина, включително в страни от ЕС.

В тъжбата се твърди още, че майката е предупреждавана няколкократно за неправомерността на деянието неспазване на РЛО и възможните последици от разследващи полицаи и прокурори по преписки 994/2020 и 2328/2021, и от 2

ЧСИ С.К. по ИД 323/2021, като тя си е позволявала това нарушение на закона поне 5 пъти след постановяването на привременните мерки. Подписвала е и протоколи по чл. 56 от ЗМВР, доколкото му е известно от прокурорските постановления по цитираните преписки. В тази връзка, тъжителят счита, че тя не може да се ползва от предвидената в чл. 182, ал. 3 от НК привилегия.

Предвид изложеното, тъжителят моли съда с тъжбата си, на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 81 НПК, да бъде образувано наказателно производство срещу Срещу Р.Д.В. ЕГН ********** за няколкократно осуетяване на постановен режим на лични контакти с двете му деца, съгласно гореописаното и след доказване на частното обвинение да постанови присъда, с която да признае Р.Д.В. за виновна по частното обвинение и да и наложи справедливи наказания.

Към тъжбата са приложени писмени доказателства: 1. Копие от изпълнителен лист от 08.04.2020 год.; 2. Разпечатка от комуникация по „Вайбър“; 3. Копие от Протокол от 18.04.2022 год. изготвен от ЧСИ С.К., квитанция за платена ДТ.

С тъжбата са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание съдът указва на тъжителя да направи уточнение за кои деяния е повдигнал обвинения с тъжбата си – дали се касае за няколко деяния или за последното от 22.04.2022 година.

След направено уточнение, съдът прие, че с тъжбата е повдигнато обвинение за извършено деяние по чл. 182, ал. 2 от НК на дата 22.04.2022 година.

В съдебно заседание частният тъжител поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, като счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Излага кратки доводи в тази насока.

В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и с адвокат М.Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Подсъдимата дава обяснения по повдигнатото с тъжбата обвинение, като не се признава за виновна. Не отрича обстоятелството, че на 22.04.2022 год. не е предала децата на тъжителя, тъй като счита, че съгласно постановените привременни мерки той няма право да ги взема за великденските празници в четна година, каквато е 2022 година.

Сочи, че в тази връзка е била извикана при ЧСИ С.К., която също е отказала да предаде принудително децата на тъжителя поради гореописаната причина.

Представя писмени доказателства. По същество подсъдимата не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.

Защитника на подсъдимата също счита, че подзащитната му не е извършила престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК на посочената дата, като излага доводи в тази насока. Моли същата да бъде оправдана изцяло.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

3

Тъжителя В.С.В. и подсъдимата Р.Д.В. са сключили граждански брак през 2001 год., от който били родени децата С.В.В. (роден на ***** год.) и Д.В. В. (родена на ***** год.). С Решение № 161641 от 27.07.202 год. по Гр.д.

№ 47699/2019 год. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение № 262190 от 01.07.2022 год. на Софийски градски съд, брака между В. В. и Р.

В. е бил прекратен. С решението по гр. дело № 47699/2019 год. родителските права по отношение на непълнолетните деца С.В.В. и Д.В. В. са предоставени на майката Р.Д.В., като на основание чл. 59, ал. 2 от СК съдът е определил местоживеенето на децата при майката.

Със същото решение съдът е определил режим на лични отношения на бащата В.С.В. с децата С.В.В. и Д.В. В., както следва: бащата има право да вижда и взима децата при себе си всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя; всяка четна година – по време на Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 ч. на първия ден от ваканцията до 19.00 ч. на последния ден; всяка четна година – от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 ч. на 29-ми декември на всяка нечетна година до 19.00 ч. на последния ден на Коледната ваканция на децата Д. и С., определена от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00 ч. на Разпети петък до 19.00 ч. на Светлия понеделник, както и четиридесет дни през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.

Тъй като посоченото съдебно решение е било обжалвано и не било влязло в законна сила, с протоколно определение по делото от 22.01.2020 год. били постановени привременни мерки и допуснато предварително изпълнение на решението, като е бил определен режим на лични контакти между бащата В.С.В. с децата С.В.В. и Д.В. В., до приключване на делото с влязло в сила решение или до промяна на обстоятелствата в рамките на висящия процес. В тази връзка бил издаден изпълнителен лист от 08.04.202 год., с който бил определен режим на лични контакти между бащата В.С.В. с децата С.В.В. и Д.В. В. както следва: бащата има право да вижда и взима децата при себе си всяка четна според поредния номер в годината седмица за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с приспиване; 40 (четиридесет ) дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година,за времето от 10.00 ч. на първия ден от ваканцията до 18.00 ч. на последния ден, и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 ч. на 24-ти декември до 15.00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година – за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 ч. на 28-ми декември до 18.00 ч. на последния ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Понеделника след Великден, като 4 взема и връща децата от дома на майката.

Във връзка с този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20218090400323/2021 год. по описа на ЧСИ – С.К. с рег. № 809 в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – В. Търново.

След определяне на посочения режим между тъжителя и подсъдимата няколкократно възниквали спорове относно спазване на същия, като майката отказвала да предава децата, за което тъжителят сигнализирал прокуратурата.

Около приближаване на Великденските празници през 2022 год. тъжителят уведомил подсъдимата, че желае съобразно определения режим на лични контакти и издадения във връзка с това изпълнителен лист, да вземе децата на 22.04.2022 год. (петък) за великденските празници. Между двамата бил проведен чат по телефона, при който тъжителят В. отново предявил претенции да получи децата за великденските празници. По време на този чат подсъдимата отново отказала да предаде децата с мотив, че годината е четна и съобразно привременните мерки децата трябва за великденските празници да са при нея, при което подсъдимия я предупредил, че ще получи покана от ЧСИ.