Определение № 380 от 08.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Разград, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500227 по описа за 2024 година Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано по повод депозирана е частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 гр.София, чрез пълномощник юрк. И.Н., с която се обжалва в цялост Разпореждане № 730 от 10.05.2024 г. по частно гражданско дело № 20243310100255 по описа за 2024 година Районен съд - Исперих, с което е отхвърлено Заявление вх.№ 1585/30.04.2024г. от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника – потребител А. Н.

П. от град ****** кв.“Запад“ № 44 за вземане, произтичащо от сключен договор за паричен заем № 708473/19.07.2022г. между лицето и „Сити кеш“ ООД, ЕИК – 202531869 седалище – град ****** Инвестбанк за заплащане на главница в размер на 500.00лв., договорна лихва за периода от 19.08.2022г. до 19.01.2023г. в размер на 67.84лв., обезщетение за забава за периода от 20.08.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2024г. в размер на 228.69 лв. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.04.2024г. до окончателното заплащане на задължението, както и за разноски в размер на 25.20лв. – заплатена държавна такса по заповедната процедура и 125.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата си цесионерът твърди, че заявлението не е нередовно както е приел заповедният съд и указанията му не следва да се изпълняват, тъй като са извън правомощията му в заповедното производство. Целта на заповедното производство и да се провери дали вземането е спорно, дали противоречи на закона и/или на добрите нрави, или е основано на неравноправна клауза, или е налице вероятност за това. Позовава се на съдебна практика: Определение № 93 от 11.03.2020 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр. д. № 67/2020 г., Определение 1

№ 189 от 23.06.2020 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр. д. № 143/2020 г., Определение № 1463 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 809/2021 г., Определение № 1462 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 811/2021 г., Определение № 1524 от 9.11.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д.

№ 860/2021 г., Определение № 517 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д.

№ 312/2023 г., Определение № 260151 от 17.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1516/2020 г., Определение № 260156 от 18.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1767/2020 г., Определение № 260176 от 23.09.2020 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 1780/2020 г., Определение № 387 от 4.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 193/2020 г., Определение № 546 от 23.07.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 274/2020 г., Определение от 2.06.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 230/2020 г. и Определение от 3.06.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 231/2020 г.

Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да се произнесе по същество.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

На 30.04.2024г. в РС-Исперих е депозирано заявление по чл.410 ГПК от Агенция за събиране на вземания ЕАД за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. Н. П. от гр.******, за заплащане в полза на заявителя на парично задължение: 500 лв. - главница, 67.84 лв. – договорна лихва за периода от 19.08.2022г. до 19.01.2023г., 228.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.08.2022г. до датата на подаването на заявлението в съда, законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда да окончателното изплащане на задължението, както и разноските, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В т.12 от заявлението дружеството е посочило, че вземането му е цедирано от Сити кеш ООД, което е сключило договора за потребителски кредит № 708473 от 19.07.2022г.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит и погасителен план.

С Разпореждане № 675 от 02.05.2024г. депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е оставено без движение, като на заявителя е указано да отстрани констатирани от съда нередовности на заявлението – представяне на договора за цесия на вземането с оглед легитимиране на заявителя като кредитор и доказателство за съобщаване на извършената цесия на длъжника.

С молба вх.№1625/07.05.2024г. заявителят е направил,че разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК не следва да се тълкува разширително, като заявителят дължи прилагането единствено на договора за кредит, всички негови анекси и 2 приложения, ОУ ако има такива, а не и посочените от заповедния съд документи свързани с цесията. Действителността на цесията и уведомлението на длъжника са факти, които подлежат на установяване в исковото производство по чл.422 ГПК, а не в заповедното.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено, тъй като заявителят не е представил договора за цесия.

Основният спорен въпрос по делото, пренесен пред въззивната инстанция, е дали договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението, на осн. чл. 410, ал. 3 ГПК, респективно непредставянето им представлява ли нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК.

Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.

Според ПЪРВОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище е намерило израз както в Определение № 325 от 19.05.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 174/2023 г., Определение № 264 от 26.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 173/2023 г., Определение № 215 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 116/2023 г., Определение № 216 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 118/2023 г., Определение № 412 от 26.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 197/2022 г., Определение № 386 от 16.06.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 227/2022 г., Определение № 202 от 3.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 117/2023 г., Определение № 619 от 14.09.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 389/2022 г. Определение № 42 от 19.01.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 22/2023 г., Определение № 1288 от 30.10.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 593/2023 г., Определение № 571 от 23.06.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 384/2023 г. В част от горепосочените актове се приема, че ако не бъдат приложени горепосочените документи, не се дават указания за поправяне недостатъци на заявлението, а съдът директно се произнася с акт за отхвърлянето му. В друга част се приема, че неприлагането представлява нередовност, поради което съдът следва да даде указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Според ВТОРОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, не следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище намерило израз както в цитираните от частния жалбоподател актове, така и в Определение № 260776 от 16.12.2020 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 3004/2020 г., Определение № 1462 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 811/2021 г., Определение № 1464 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 808/2021 г., Определение № 1463 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 809/2021 г., Определение № 518 3 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 332/2023 г., Определение № 517 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 312/2023 г.

Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.

Настоящият съдебен състав приема за правилно първото от двете горепосочени становища, като намира, че неприлагането на процесните документи представлява нередовност, поради което съдът правилно е дал указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, и тъй като същият не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, то законосъобразно първоинстанционният съд е постановил сега обжалвания акт, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Специалната разпоредба на чл.410, ал.3 ГПК поставя изискване към заявителя по вземане, произтичащо от потребителски договор, да приложи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съобразно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, ако искането не отговаря на чл.410 ГПК, съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението. Ако това не бъде сторено, заявлението се отхвърля.

В разглеждания случай заявеното от жалбоподателя вземане произтича от сложен фактически състав – договор за кредит и последващ договор за цесия между кредитодателя и заявителя. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт – договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени договора за кредит с общите му условия, договорът за цесия между стария и новия кредитор на вземането и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

В съответствие с изискванията на чл.411, ал.2, т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение. Дадените указания на заявителя за представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, са съответни на горецитираните разпоредби и поради това законосъобразни. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което заявлението подлежи на отхвърляне, съгл. чл.411 ал.2 т.1 ГПК.

Като е предприел действия в същия смисъл, районният съд е постановил законосъобразен акт.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 322 от 17.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500228 по описа за 2024 година, Определение № 299 от 03.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500205 по описа за 2024 година, Определение № 322 от 17.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500228 по описа за 2024 година, Определение № 316 от 12.06.2024 г по въззивно 4 частно гражданско дело № 20243300500204 по описа за 2024 година, Определение № 317 от 12.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500206 по описа за 2024 година, Определение № 318 от 12.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500207 по описа за 2024 година, Определение № 174 от 01.04.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500118 по описа за 2024 година, Определение № 226 от 30.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500150 по описа за 2024 година, Определение № 214 от 23.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500148 по описа за 2024 година, Определение № 177 от 02.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500123 по описа за 2024 година, Определение № 173 от 01.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500112 по описа за 2024 година, Определение № 154 от 21.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500105 по описа за 2024 година, Определение № 158 от 21.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500106 по описа за 2024 година, Определение № 58 от 05.02.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500019 по описа за 2024 година, Определение № 63 от 05.02.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500017 по описа за 2024 година и Определение № 52 от 31.01.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500018 по описа за 2024 година.