Определение № 870 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 244/2026
- Вид
- Определение № 870
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 870 гр. Варна, 18.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500244 по описа за 2026 година
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 102390/08.12.2025 г. на С. М. А. срещу Решение № 4232/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14907/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че е незаконосъобразно изпълнението по изп.дело № 416/2016 г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист № 348/10.06.2016 г. и Заповед № 219/10.06.2016 г. по чл. 417 от ГПК, издадени по ч.гр.д. № 389/2016 г. на РС-Девня, срещу починалия наследодател на ищцата М.Г.М., до размер на сумата от 1593,45 лв., представляваща сбор на 1/3 от следните задължения: 3495,75 лв. главница, 248,49 лв. законна лихва, 497,13 лв. наказателна лихва, 84,83 лв. държавна такса и 454,14 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като е погасено по давност правото за принудително събиране на вземането.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а така също и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правния принцип „Срещу онзи, който не може да действа, давност не тече“, тъй като никой и нищо не е препятствало взискателя да поиска извършването на действия срещу М.Г.М., при които закономерно би узнал за неговата кончина и би могъл да предприеме действия по конституирането на наследниците му по изпълнителното дело, в т.ч. и на ищцата. Въззивницата счита, че давността е институт, който е пряко свързан със сигурността на стопанския оборот, а не с възможността или невъзможността на кредитора да действа, като където е необходимо законодателят изрично е посочил хипотезите, при които давността се прекъсва или спира. Сочи се, че цитираното от районния съд Решение № 294 от 23.10.2025 г. по к.т.д. № 504/2025 г. на ВКС касае друга фактическа обстановка. Навежда се довод, че са събрани доказателства за това, че взискателят е можел да действа – справките, които е изисквал са сочели за това, че наследодателят на ищцата е починал. От издаденото от ЧСИ удостоверение е 1 видно пълното бездействие на взискателя, който е можел да изисква действия срещу М.Г.М., както конституирането на наследниците му своевременно, но е избрал да извършва изпълнителни действия срещу друг длъжник, а те не прекъсват давността срещу М.Г.М., нито срещу наследниците му. Това доказателство било игнорирано от съда. Излага се, че първоинстанционното решение противоречи пряко както на закона, така и на конституционния принцип на справедливост, тъй като макар и да не може да се сложи знак за равенство между института на погасителната давност и санкция за бездействие на кредитора, е налице известно сходство, като бездействието на кредитора в процесния случай е влошило положението на ищцата без тя, а не кредиторът, да има възможност да действа.
Според въззивницата възприемането на тезата на районния съд би могла да мотивира всеки взискател след смъртта на длъжник да бездейства неограничено във времето и след това да се удовлетворява принудително в т.ч. и относно последиците от забава, при пълна невъзможност на третите лица преди конституирането им като длъжници да се защитят или да предприемат действия по изпълнение. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск .
Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.
Въззиваемата страна – „ЕОС Матрикс“ ЕАД (правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради преобразуване на дружеството чрез промяна на правната форма), депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Намира оплакванията във въззивната жалба за необосновани, като се позовава на съдебна практика. Поддържа се, че докато изп. производство е спряно поради смърт на длъжника взискателят следва единствено да прояви активност за издирването на наследниците и конституирането им, но за да стори това той следва да е уведомен от съдебния изпълнител, че длъжникът е починал. Излага се, че взискателят не разполага с достъп до информацията относно гражданското състояние на лицата и тези данни не са общодостъпни, поради което при липса на уведомяването му относно смъртта на длъжника от съдебния изпълнител, не може да се приеме, че за взискателят е съществувала възможност да предприема надлежни действия за удовлетворяване на вземането си. Твърди се, че кредиторът не е бил уведомен в периода 03.03.2020 г. – 11.10.2024 г. от съдебния изпълнител за обстоятелството, че длъжникът М.М. е починал. Била депозирана молба през 2023 г. за извършване на справки и налагане на запори спрямо длъжника М.М., като дори в резултат на същата съдебният изпълнител не е уведомил дружеството, че длъжникът е починал, респ. да предприеме последващи действия за конституирането на неговите наследници. Въззиваемият счита, че в периода от 03.03.2020 г., когато длъжникът е починал, до 11.10.2024 г., когато съдебният изпълнител е конституирал неговите наследници, погасителната давност е спряла да тече, доколкото бездействието на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия за поддържане висящността на изпълнителния процес съобразно правомощията му не може да бъде обвързано със санкция в тежест на кредитора. Поради това правилно съдът е приел, че погасителната давност не е била изтекла нито в периода 08.01.2018 г. – 03.03.2020 г., нито от 11.10.2024 г. до предявяване на иска. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски .
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.
Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.
2
Воден от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 102390/08.12.2025 г. на С. М. А. срещу Решение № 4232/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14907/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2026 г. от 10,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрезмедиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна.
Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „А. Кънчев“ № 12. За контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел. ***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3