Определение № 163 от 19.05.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. К., 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500092 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е с правно основание чл. 248, ал.3, и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

В основата на въззивното производство стои, депозираната чрез процесуален представител от ТП на НОИ- К. частна жалба, насочена срещу Определение № 15/17.03.2025 г., постановено по гр.д. №117/2024 г. по описа на Районен съд - А., с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК, обективирано във въззивна жалба с вх. № 190/11.02.2025 г. за изменение на първоинстанционния акт в частта му за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Изтъква се, че решаващият съд прекратил производството по делото поради оттегляне преди първото по делото заседание на исковата молба от ищеца, като обаче неправилно приел, че при този изход на спора ответникът следва да заплати разноските на ищеца. Счита, че ТП на НОИ с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. Изложени са подробни съображения за хронологията на административното и съдебното производството по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж и за извършените в този порядък неизрядни действия на ищцата. Твърди в този смисъл, че били неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че едва след подаване на исковата молба, ответникът положил усилия за извършване на необходимите административни услуги за установяване на трудов стаж на ищцата за периода 01.01.1980 г.-31.12.1980 г. Моли да бъде отменено обжалваното определение, вместо което да бъде постановено ново, с което молбата им на чл.248 от ГПК бъде уважена изцяло.

В дадения надлежен срок, чрез процесуален представител, от ответницата по частната жалба Н. Ф. И. е постъпил отговор, в който същата изразява съображения за неоснователността й.

По повод и във връзка с депозираната частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:

Подадена е от ищцата Н. Ф. И. искова молба с вх.№ 1085/11.10.2024 г., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3, вр. с чл.3 и сл. от ЗУТОССР с петитум да бъде установен трудовият й стаж за периода 01.01.1976 г. – 31.12.1983 г., положен в АПК „Е.“, гр. А. /ТКЗС „Г. Д.“/, в общ размер от 4 години, 2 месеца и 7 дни.

Въз основа на представеното към същата Удостоверение обр. УП-17 № 5506-082605#1/27.07.2024 г. с характер на акт по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, Районен съд – А. е постановил по образуваното гр.д.№ 117/2024 г., Определение № 107/03.12.2024 г., с което е върнал сезиращата го искова молба и е прекратил производството, в частта му, с която се иска установяване на трудов стаж на ищцата за периодите от 01.01.1976 г. до 31.12.1979 г. и 1 от 01.01.1981 г. до 31.12.1983г. в ТПК „Е.“, гр. А., като недопустимо. Определението, като необжалвано, е влязло в сила на 13.12.2024 г.

Първоинстанционният съд е дал ход на производството в останалата му част, с която се иска установяване на трудов стаж на ищцата за период от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г.

Приел е и приложените към исковата молба писмени документи, в частност и приложеното в оригинал Удостоверение обр.УП-30 № 409/06.03.1986 г., издадено от АПК „Е.“, гр. А., съдържащо достатъчната информация за трудовия стаж на ищцата за процесния период от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г.

В първото по делото открито съдебно заседание е депозирано становище от ответника ТП на НОИ, към което е приложено и Удостоверение обр.УП-13 № 21121-081429#1/09.01.2025 г., за което е установено, че е издадено въз основа на така представеното към исковата молба в оригинал Удостоверение обр. УП-30 № 409/06.03.1986 г., издадено от АПК „Е.“, гр. А. и въз основа на представеното от Община А. писмо с изх.№ 2113-08202277/12.12.2024 г., установяващо, че в различните официални документи ищцата фигурира с 9 /девет/ различни имена, което обстоятелство е създало допълнителни трудности. С оглед така издаденото удостоверение ответникът е поискал прекратяване на производството, поради отсъствие на положителната процесуална предпоставка - правен интерес, а ищцовата страна е направила изявление по чл.232 от ГПК за оттегляне на иска. Направила е обаче и искане за присъждане на разноски по производството под формата на адвокатско възнаграждение, поради твърдението, че ответникът е станал причина за завеждане на иска.

С постановено по делото протоколно Определение №10/28.01.2025 г., А. районен съд е прекратил поради оттегляне на исковата молба, на основание чл.232 от ГПК, производството по гр.д. № 117/2024 г. по описа си. Осъдил е и ответника ТП на НОИ –К. да заплати на ищцата сумата от 700 лв., представляваща разноски по производството.

В срока за въззивно обжалване на така постановеното прекратително определение, е постъпила жалба, която с оглед съдържанието й, правилно е квалифицирана като искане по чл.248 от ГПК относно разноските.

По така направеното искане решаващият съд е постановил подлежащото на въззивен контрол Определение № 15/17.03.2025 г., с което същото е оставено без уважение, с мотив, че ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски, когато е станал причина за завеждане на делото, приемайки, че процесното оттегляне на исковата претенция е направено от ищцата след като същата се е запознала с издаденото едва след завеждане на иска Удостоверение обр.УП-13 № 21121-08-1429#1/09.01.2025 г. на ТП на НОИ.

По повод и във връзка с подадената частна жалба, като анализира изложеното, К. окръжен съд я намери за допустима, поради което и подлежаща на разглеждане по същество.

Разгледана пък по същество, тя е и основателна. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът в едно производство дължи заплащане на направените от ищеца разноски, когато е станал причина за завеждане на делото.

Настоящият казус обаче, не е такъв. Установява се по делото от извършения опис на представените документи от 21.08.2019 г./л.25/, че към депозираното, условно наречено първо заявление с вх.№ 2113-08-1028/16.07.2019 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, ищцата в настоящото производство не е представила пред надлежния административен орган –ТП на НОИ-К., ответник в това производство, притежаваното от нея в оригинал Удостоверение обр. УП-30 № 409/06.03.1986 г., издадено от АПК „Е.“, гр. А.. Едва с исковата си молба ищцата е приложила това абсолютно необходимо удостоверение, въз основа на което пък ответникът извънсъдебно се е сезирал и е издал целения със съдебното производство писмен документ Удостоверение обр.УП-13 № 21121-08-1429#1/09.01.2025 г. на ТП на НОИ за положен от ищцата трудов стаж за процесния период.

Казаното води до извод, че не поведението на ответника, който не е бил надлежно сезиран с всички изискуеми се документи, а посоченото поведение на ищцата е било причина за завеждане на исковата претенция, стояща в основата на гр.№ 117/2024 г.

Изложеното води до извод, че обжалваното пред този съд Определение №15/17.03.2025 г. се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено. Като следствие от това, следва да бъде отменено и постановеното по делото прекратително протоколно Определение № 10/28.01.2025 г. в частта му, с която е осъден ответникът да заплати на ищцата направените от нея разноски в пълния претендиран размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв., при все, че и с влязло в сила 2 определение, производството в по-голямата му част вече е било прекратено, като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №15/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 117/2024 г. по описа на Районен съд - А., с което е оставено без уважение искането на ответника ТП на НОИ – К. за изменение на постановеното по делото прекратително протоколно определение, в частта му за разноските, ВМЕСТО КОЕТО:

ОТМЕНЯ протоколно Определение № 10/28.01.2025 г., постановено по гр.д. № 117/2024 г. по описа на Районен съд - А., в частта му, с която е съдено ТП на НОИ-К. да заплати на Н. Ф. И., с ЕГН **********, сумата от 700 лв., представляваща разноски в производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3