Определение № 1263 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501404 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от АД “К. и Б.“ чрез адв. К. против Определение № 4686/21.04.2023г., пост. по гр.д.№4486/22, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 1166/17.03.2023г. по същото дело частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е отчел, че са предявени няколко обективно съединени иска и по всеки от тях се дължат поотделно разноски. Позовава се и на съдебна практика, според която разноските се определят според броя на исковете и цената на всеки един от тях, а не от общата цена на всички искове. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди пълния претендиран размер.

Ответната страна „Сити кеш“ ООД не е подала отговор.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на К. К. против „Сити кеш“ ООД с искане ответникът да бъде осъден да върне на К. сумите от 169,10лв. по клауза за възнаградителна лихва и 1021,90лв. по клауза за неустойка, като недължимо платени по договор за кредит. С Решение № 1166/17.03.2023г. исковете са уважени, като съдът е приел недействителност на договора за потребителски кредит на осн. чл.22 от ЗПК, поради което на осн. чл.23 от същия закон кредитополучателят дължи единствено заемната сума и всичко платено на друго основание подлежи на връщане. По тези съображения е уважил и претенцията за разноски, като на осн. чл38 от ЗА е присъдил възнаграждение в размер на 376,04лв. с ДДС. Приел, че е осъществена правна защита и съдействие по иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД – 1 връщане на недължимо платено по договор, като основанието за връщане е едно – недействителност на договора. С обжалваното определение е преповторил същите съображения и е оставил без уважение искането за присъждане на допълнително възнаграждение като за два иска.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. В настоящия случай се касае се касае за искове с пр. осн. чл.55 от ЗЗД – връщане на всичко платено над заемната сума по недействителен договор за кредит. Възнаграждението следва да бъде определено с оглед материалния интерес на този иск. Касае претенция за недействителност на целия договор, при което всички извършени плащания, освен връщане на заемната сума се явяват недължими на едно основание.

Поради изложеното правилно съдът е определил възнаграждението за оказаната правна помощ и съдействие като за един общ иск.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4686/21.04.2023г., пост. по гр.д.

№4486/22, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2